Д-р Любомир Кулински е директор „Контрол на храните” в Агенцията по безопасност на храните. Как да не се отровим с риба по Никулден, на кого да се оплачем, ако си купим некачествена храна за Коледната и Новогодишната трапеза и по-безопасни за стомасите ни ли са зимнита почивки от летните - д-р Кулински отговаря пред Dartsnews.bg.
- Г-н Кулински, идват много празници, какво показва практиката ви досега, по-малко рискове от гледна точка на безопаснастта на храните ли крие студеното време в сравнение с лятото?
- Летният сезон в много отношения е по-опасен за нас, но това в никакъв случай не означава, че подценяваме зимния. Изминалото лято обаче беше изключително добро, що се отнася до безопасността на храните. Нямахме нито един случай на масово отравяне по черноморските курорти, въпреки рекордните температури. Това се дължи най-вече на превантивната работа със собствениците на заведения, хотелиери, арендатори на плажове. В Добрич, Варна и Бургас организирахме предварителни срещи с браншовите организации, на които простичко им обяснихме какви са най-често допусканите грешки миналия сезон и какво трябва да се направи, за да не се допускат отново тези рискови ситуации. Това даде много положителен резултат.
През лятото съсредоточихме и голям ресурс от инспектори от вътрешността на страната да извършват допълнителни проверки по морето.
Сега сме изпратили писмо до службите на областите с най-големи зимни курорти - Благоевград с Банско, Смолян с Пампорово, София-област с Боровец и София с Витоша, да провеждат срещи с браншовите организации по модела от лятото.
- Кои са нарушенията от миналото, които да избягват сега?
- На много места има неправилно водене на входяща документация, хладилни съоръжения, които не поддържат необходимата температура. На морето имахме случай, когато в хладилник се съхранява кисело мляко и температурата трябва бъде от 4 до 6 или 8 градуса, а той поддържа 12 градуса. Това е предпоставка в храната да настъпят промени, още преди да й е изтекъл срокът на годност. Същото важи и за зимата - няма значение каква е температурата навън, важна е каква е предписаната от производителя. Знаете, че тази година отново се натъкнахме, макар и на много малко, храни с изтекъл срок. На хора, които работят в кухните без редовно заверени здравни книжки, на персонал в кухнята не с работно облекло или не е достатъчно чисто. Всички рискове трябва да се свеждат до минимум, защото сами по себе си представляват потенциална опасност за здравето на клиентите. Нашите директори трябва да изяснят какво да се предприеме за зимния сезон, за да се избегнат рисковите ситуации.
- Ще има ли повече проверки за Никулден, Коледа, Нова година?
- За всички празници сме осигурили дежурни служители. Техните имена и телефони ще бъдат публикувани на сайта на Българската агенция по безопасност на храните. Те ще извършват необходимите проверки, а всеки клиент, който сметне, че е закупил некачествена храна, би могъл да се обръща към тези служители. Или да звъни на нашия, нарекли сме го "червен телефон" за жалби и оплаквания, който работи всеки ден от 8 до 21 часа - 0700 122 99. Получаваме много оплаквания, част от които са съвсем основателни. Наш ангажимент е да извършим проверка на всяко място на територията на страната, за което има сигнал.
- Какви сигнали получавате, от какво се оплакват хората?
- Например - от квартален магазин е закупена стока с изтекъл срок на годност. Имаме оплаквания, че вакуумиран кашкавал, малка разфасовка, е с разкъсана опаковка. Имаме случай на вафли с необичаен леко горчив вкус. Най-разнообразни са жалбите, като се почне от етикета на продукта и се стигне до съдържанието. Радваме се на всяка, защото това показва, че българинът се превръща в европейски потребител и се научава да следи за какво си дава парите.
- Има ли някакви проблеми при цитрусовите плодове, идва тяхното време?
- Най-скоро на вратата чука Никулден. Когато рибата е жива или дълбоко замразена, проблеми няма. Гледа се етикета на замразената - да има производител, партиден номер, срок на годност и температура на съхранение. Проблемите идват при охладената риба, която сега търговците ще извадят. Тя се съхранява при 0 градуса, в люспест лед. Нейният срок на годност е не повече от 48 часа. Потребителите трябва да внимават за няколко неща: първо очите на рибата трябва да сa бистри, не мътни или на парцали. Второ - като се повдигнат лекичко хрилете, цветът им да е розов. И на трето място - да няма промяна в характерната миризма на рибата. Но основното, което се отнася не само до рибата, а и до всички храни - при всички случаи да пазаруват само от обекти, регистрирани по закона за храните. По градинки, паркинги, багажници - всеки си носи риска, никой не може да гарантира какво ви продават.
- Има ли бранш, в който нарушенията са най-много?
- Не ги делим на браншове. Всичко, що е храни, е еднакво важно и приоритетно. Тази година при хранителните добавки открихме изключително тежко нарушение. В лаборатория в Хамбург доказахме вещество, което е забранено за влагане в храни. Бяха бракувани около 10 000 опаковки, беше сезирана прокуратурата... За цитросепт и цитрогард става дума. В една верига магазини пък намерихме огромно количество храни с изтекъл срок на годност на склад. Във всеки бранш в даден момент може да има несъответствие и ние сме длъжни да вземем мерки. В крайна сметка една кутия вафли може да бъде по-опасна от тон сирене или мляко.
- След дискусията за новата млечна наредба остро привлече общественото внимание въпросът защо, щом така нареченото мляко с палма е вредно, то се продава в магазините?
- Не съм учен, но според това, което съм чел - мненията на експертите не са еднозначни. Някои смятат, че растителните мазнини са диетични, в цял свят хората с висок холестерол ги купуват. Други твърдят, че са вредни. Според сега действащото законодателство у нас влагането на растителни мазнини в храни, разбира се, при определени условия, е разрешено. Ако растителната мазнина е правилно дехидрогинирана, ако няма т.нар. трансмасни съединения в нея, тя не е вредна.
Най-важното условие е те да не носят наименования масло, мляко, кашкавал, сирене, а на етикета ясно да е изписано, че това са деликатесни или имитиращи продукти, които имат в състава си 30 или 35% растителни мазнини. Това е законът. Но БАБХ не предлага и не приема законите, тя ги изпълнява и контролира качествата на храните.
Юлиана Ончева
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
