И за "Белене", и за втората тръба на "Турски поток", въпросите вече се решават на корпоративно ниво, казва проф. Атанас Тасев, енергиен експерт
С Русия нямаме открити въпроси в областта на енергетиката. Имаме две теми. Едната е "Белене", а другата - втората тръба на "Турски поток".
Що се касае до проекта "Белене", ние имаме съгласието на руската страна, ние си платихме изрядно реакторите. Вече стана ясно, че "Дженерал електрик", имат готовност да доставят електрическата част, това е турбината "Арабел" и генератора, и двете на 1200 мегавата. Т.е. още от сега е ясно, че ние отиваме на нова мощност, разширена мощност, такава, каквато е по същество възможността на тези реактори. Така че и тука на корпоративно ниво нещата са решени. Не е решен въпросът кой ще бъде инвеститорът и кой доколко ще участва в този процес, но това ще се реши след като бъде обявена процедурата за избор на инвеститор. Няма някакви противоречия между България и Русия, които да се решават на политическо ниво.
Втората тръба на "Турски поток" ще мине през България, а обстоятелствата показват, че отдавна нещата са сведени до корпоративно ниво.
За втората тръба на "Турски поток" мина третата, вече ангажираща фаза на т. нар. "открит сезон". Бяха изтъртувани 90 % от капацитета на тръбата за 20-годишен период. Така е по изискванията на новия регламент на Европейския парламент. Тези 90% се разпределят между три фирми. Едната е "Газпром експорт", другата е "Булгаргаз", а третата е швейцарска. Тези 90 % се търгуват за 15 или 20-годишен период. А останалите 10% са за краткосрочни сделки, които се търгуват на платформа, аналогична на Българската независима енергийна борса.
Капацитетът на тръбата е 15,75 млрд. куб. м. Но "Турският поток" е до нашата граница - до Малко Търново. От там нататъка забравяме за "Турски поток" и говорим газов хъб "Балкан". Защото тези количества газ, които влизат по втората тръба на "Турски поток", се търгуват на входа и на изхода.
Примерно, явява се швейцарската фирма и си купува на входа определени количества газ. След това заявява капацитет и на изхода. Така тези количества газ вече не са руски и през Бъргария не минават транзит, а България ги пренася до клиент от Европа, който си плаща преноса. Сумата е таксата за капацитет на входа и на изхода на системата, само че по новите правила - не за 1000 кубически метра, а за мегаватчас на ден. Т.е. изцяло ние приемаме новите изисквания на Европа.
Обвързващите правила предвиждат още кандидатът да се задължи с офертата си да представи подписан договор за резервиране на капацитет и финансово обезпечение. Т.е. в случай, че страната, която е резервирала капацитета и е сключила договора, не транзитира газ, аз вземам от нейната банкова гаранция и си плащам кредита. Коренна е разликата от досегашната практика, която ние прилагахме по отношение на транзитирането, изграждането и експлоатацията на транзитните системи. В този случай европейските правила работят в наша полза.
"Булгартрансгаз" е собственик на системата, той я изгражда. В момента има открита процедура за участие в строителството. Но напълно е възможно през този период да се окаже, че ще има желаещи, които да придобият част от тази нова инвестиция. Това обаче е друга тема. В момента тя не е предмет на обсъждане. Защото трябва да се мине през няколко фази - да се трансформира "Булгартрансгаз" от еднолично акционерно дружество в публична компания, да излязат неговите акции на борсата или да се обяви приватизация на 20, 30, 40 %. Но за това в момента никой не говори. Не стои като задача да раздържавяването на "Булгартрансгаз". Нито за стратегически инвеститор.
Държавната компания трява да събере парите, за да започне строителството и до края на годината газопроводът да заработи. Инвестицията е в размер на 2 767 115 000 лева. Собствените средства, които трябва "Булгартрансгаз" да даде, са 496 308 000, а привлечените чрез кредит - 2 270 807 000. Те са пресметнати при лихвен процент не повече от 4 %.
1,4 милиарда е инвестицията за газопровода в територията на Сърбия. Там Русия изцяло финансира и изгражда тръбата, напълно естествено е тя да си определи кой ще е доставчик на тръбите и кой ще изпълнява договора. При нас това не може да се случи, защото още не е приключила процедурата по избор на изпълнител. За разлика от "Южен поток", когато прозорецът беше отворен само няколко седмици, тука вече няколко месеца е обявена процедурата и на страниците на Европейската комисия. Ние сега отчитаме и със запетайките всички грешки, които допускахме за "Южен поток".
Всичко трябва да бъде приключено до края на годината. Причината е, че Русия има договор за транзит през Украйна до 1 януари 2020 г. И в момента се водят преговори с украинската страна.
Аз извадих информация от националната газова компания на Украйна - "Нафтогаз", с която са проведени две срещи, но не е взето окончателно решение. Очаква се това да стане след президентските избори в Киев. Така че е по-скоро политически въпрос. Най-любопитното е, че се спрягат различни количества. Украйна настоява, че трябва 140 милиарда кубометра да минават през нейна територия.
Но ако се реализира "Северен поток 2", се получава нещо много любопитно. Според информацията на сайта на "Нафтогаз", през Украйна през 2013 г. са транзитирани 70 млрд. куб м, през 2014 - 60, през 2015 - 67, 2016 - 82, 2017 - 93,5 милиарда.
А ако се построи "Северен поток 2", то през Украйна максимумът, който може да преминава, е 15 милиарда на годишна база. Това число го чух преди два месеца от Алексей Милер /б. ред. президент на "Газпром"/. И като погледнах балансите, които съм направил, то наистина ще има много тежки разговори. Но някакви минимални количества от 1 януари ще минават през Украйна.
Любопитно е и дали ще стигне тръбата на "Северен поток 2" до Германия, 55 млрд. куб. м трябва да се обвържат с инфраструктура, която в момента се строи там. Т.е. има много условности, които поставят под съмнение, че на 1 януари 2020 година ще се прекратят доставките. Но за да се случи всичко това, трябва "Северен поток 2" максимално бързо да се строи, за да имат руснаците аргументи пред Украйна. Защото разликата е огромна. Споменават се и 3-4 милиарда годишни разходи за транзит.
Това означава, че ако трябва, и ние ще се включим в тази игра да гарантираме договореностите. Но ще трябва тръбата ни до края на тази година да стане. Трасето е от 470 км и трябва да бъде изградено за 7-8 месеца. Отделно са компресорните станции. В момента ние се съревноваваме с времето. Всичко зависи и от това колко бързо ще бъде изграден газопроводът в Сърбия. Не е ясно и какво става в Унгария, защото тази тръба трябва да отиде като крайна дестинация в Баумгартнер, Австрия.
Но във всички случаи към днешна дата изглежда, че този процес е необратим и реално Медведев и Борисов няма за какво да си говорят по темата. В руската делегация ще има представител на "Газпром" или "Газпромекспорт". Но няма теми, които да стоят за разрешаване на политическо ниво.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
