Събота,

Държавата май няма да купува пшеница

От: Даниела Димитрова -
2210
Държавата май няма да купува пшеница
A
A
A
  • Попълването на зърнения резерв може да мине в графата „отпаднала необходимост", каза зам.- министър Христанов
  • Преговаряме да се включим в надпреварата с Констанца за износ на жито от Украйна през порт Бургас–юг

 

Държавата май се отказа да купува зърно, за което бяха предвидени 1,1 млрд. лева от бюджета. Попълването на зърнения резерв може да мине в графата „отпаднала необходимост”, съобщава пред Синор.бг заместник-министърът на земеделието Иван Христанов.

„Когато обявихме решението за зърнената интервенция /б.ред. през март/, целият свят се питаше дали Путин няма да пусне атомни бомби поради обявения от него ултиматум към държавите-членки. Целият свят беше изключително предпазлив, а Еврокомисията предприе сериозни мерки, свързани с осигуряване на продоволствената сигурност в държавите-членки", припомни Христанов.

Тогава българското правителство реши да попълни резерва със 750 хил. тона хлебна пшеница и 325 хил. тона слънчоглед през стоковата борса. Идеята беше да имаме запаси, ако новата реколта бъде заразена с радиация и се наложи да бъде унищожена. В земеделското министерство бе създадена работна група за изкупуването на пшеница с участието на Държавния резерв, ДАНС и НАП. Още през април по сметката на ведомството от министерството на финасите постъпиха 1,1 млрд. лв. Последно се очакваше да се произнесе Агенцията по вписванията за увеличаване на капитала на избраната за изкупуване на количествата държавна фирма „Врана”, за да стартира процедурата. Зърнопроизводителите обаче бяха недоволни от ниската цена, която се предлагаше - 570 лв. за тон пшеница и 1400 лв. за тон слънчоглед, когато котировките на международните борси бяха значително по-високи.

„Никога не сме гледали на изкупуването като интервенция за натиск върху цените, а като начин да осигурим продоволствието на страната – при еветуален риск от война”, каза Христанов. И поясни, че на фона на сегашната действителност, когато „страната ни разполага с още 1,2 млн. т зърно в резерва, а до новата реколта остава по-малко от месец, сериозно обмисляме вземането на решение за така наречената „отпаднала необходимост”.

В същото време правителството, чрез Министерството на транспорта, води преговори с украинската страна, за да се включи България в надпреварата с Констанца за износ на зърно от Украйна през пристанището Бургас – юг, съобщи още зам. министър Христанов. Запитването към агроведомството е дали има организация да осъществи контрола върху износа на това зърно.  

Участието на страната ни в експорта на украинско жито бе коментирано на срещата в Киев между премиера Кирил Петков и президента Володимир Зеленски.

Украйна отчаяно се опитва да изнася големите си количества зърно по суша, реки и релси.

Правителството обаче се натъква на логистични проблеми - от липса на влакови композиции и камиони до товарни вагони, използващи по-широки релси от съседните страни - препятствия, за чието преодоляване може да са необходими години и милиарди долара, пише "Ройтерс".

В същото време Европа прави всичко възможно да се отпушат транспортни канали за внос на украинско зърно към Европа.

След визитата на Петков в Киев се коментираше Варна да стане хъб за украинското жито.

Като неосъществимо определи това намерение  Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

„Ние първо нямаме необходимата инфраструктура. Говорим за зърно, което е за реекспорт. То трябва да бъде докарано по някакъв начин до Варна и впоследствие да се изнесе. Ние нямаме железопътна връзка с Украйна. Ако зърното се кара с камиони, става дума за хиляди камиони, които ще се наредят на границата и пристанище Варна. Освен това пристанище Констанца е преди нас. А там има изградени огромни капацитети и възможности. Пристанище Констанца е 10 пъти по-голямо от варненското“, обясни Костадинов. И посочи, че тъй като в Констанца могат да влизат много по-големи кораби, съответно и обслужването е по-евтино.  

Сега явно фокусът се е преместил в Бургас.

„Водим преговори, така че Бургас да стане стане входяща точка на зърно от Украйна. Министерството на транспорта разработва няколко варианта – и по река, и по море. Ако страната ни успее с преговорите, този износ ще регулира и цената на зърното, която сега варира всеки ден”, заяви зам.-министър Христанов. Той посочи, че износът на българско зърно е активен. Миналия петък са били натоварени два кораба за Алжир, единият от които е с 60 хил. тона.

В средата на април пък България бе сред спечелите на международен търг за внос на хлебна пшеница в Египет. Тогава Главната агенция за снабдяване със суровини (GASC) в страната закупи 350 хил. тона от зърнената култура, произведена във Франция, България и Русия. Цената на пшеницата скочи с цели 44% спрямо последния проведен търг от GASC преди близо 2 месеца, достигайки 486,17 долара за тон C&F. На търга най-евтина се оказа руската пшеница - 460 долара за тон C&F с доставка между 1 и 15 юни. Следва произведената в България с цени от 449,5 долара за тон FOB и 30,5 долара на тон транспортни разходи, или 480 долара за тон C&F, като ще бъдат доставени 60 хил. тона между 20 и 31 май. Най-скъпа бе френската - 494,25 долара за тон C&F.

 

Зърното стана оръжие като петрола и газа

 

Зърното се превърна в оръжие във войната между Русия и Украйна. На фона на зловещите предупреждения за очакван световен глад, Владимир Путин обвърза отпушването на търговията с пшеница с премахване на санкциите от Запада. В телефонен разговор с германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюил Макрон президентът на Русия е заявил, че е готов да обсъди възобновяването на износа на жито от черноморските пристанища, включително и украинско. Това обаче може да се случи ако бъдат свалени санкциите.

Темата е била повдигната от Макрон и Шолц, които настояли Москва да свали блокадата на одеското пристанище, за да може корабите със зърно да отплават от него. Путин също така информирал френския президент и германския канцлер, че Русия е готова да увеличи износа си на торове и селскостопански продукти, ако санкциите срещу нея бъдат премахнати.

Според Путин причините за затрудненията с доставките на храни са резултат от "погрешната икономическа и финансова политика на западните държави и от въведените от тях санкции", се казва в съобщението на Кремъл.

Зеленски също повдигна темата за пшеницата в ежедневните си обръщения към световните лидери, в които настоява за повече помощ за страната му. Във вторник той заяви, че руската блокада на украинските морски пристанища пречи на Киев да изнесе 22 милиона тона зърно. А резултатът е заплаха от глад и може да създаде нова миграционна криза. Зеленски обвинява Москва, че "умишлено създава този проблем, така че цяла Европа да се бори и Украйна да не печели милиарди долари от износа си".

Mocĸвa нaпocлeдъĸ пoe ĸoнтpoлa нaд cвeтoвния изнoc нa пшeницa, пишe бpитaнcĸoтo издaниe Тhе Тіmеѕ. В същото време Pycия oбвинявa Зaпaда, чe cъздaвa "фaлшивa" зъpнeнa ĸpизa oĸoлo Уĸpaйнa. Πo мнeниe нa aвтopa нa aнaлизa, Pycия щe ycпee дa изпълни yĸaзaниeтo нa pycĸия пpeзидeнт Bлaдимиp Πyтин зa yвeличaвaнe нa ceлcĸocтoпaнcĸия изнoc нa cтpaнaтa c 50% дo 2024 гoдинa.

"Haй-гoлямaтa пoбeдa нa pycĸия лидep тaзи гoдинa, зa ĸoятo мoжe дa ce гoвopи c yвepeнocт, e "пшeницaтa", cмятa aвтopът нa aнaлизa. Πo дaнни нa aнaлитичнaтa ĸoмпaния зa ceлcĸocтoпaнcĸитe пaзapи АgFlоw, пpeз пocлeдния мeceц, ĸoгaтo изнocът нa пшeницa oт Уĸpaйнa e пaднaл c 32% в cpaвнeниe c aпpил 2021 г., pycĸият изнoc e нapacнaл c 18%.

Pycия, ĸoятo e нaй-гoлeмият изнocитeл нa пшeницa в cвeтa, би ce paдвaлa дa зaпълни възниĸнaлия дeфицит нa cвeтoвния пaзap нa зъpнo, ĸaтo пpoдaвa нe caмo пoвeчe, нo и нa пo-виcoĸa цeнa, пишe Тhе Тіmеѕ.

Pycия и Уĸpaйнa имaт мнoгo oбщи eĸcпopтни пapтньopи, ocнoвнo в Ceвepнa Aфpиĸa и Близĸия изтoĸ. Изпpaвeни пpeд вepoятнocттa зa нeдocтиг нa xpaнa, мнoгo oт тeзи cтpaни ceгa ce oбpъщaт зa пoмoщ ĸъм Pycия, зa дa зaпълнят нeдocтигa. Eгипeт, Иpaн и Typция ce oĸaзaxa нaй-гoлeмитe ĸyпyвaчи нa зъpнo oт Pycия, ĸaтo pycĸият изнoc зa тeзи cтpaни e cĸoчил cъoтвeтнo c 500%, 481% и 381%.

Издaниeтo cмятa, чe пpeз тoзи ceзoн pycĸият бюджeт вeчe e пoлyчил 1,9 милиapдa дoлapa пpиxoди oт дaнъци въpxy изнoca нa пшeницa, пише money.bg.

Кой е виновен за спрените доставки на зърно? Москва и Киев си прехвърлят топката


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички