Иван Нончев: В напрегнатата геополитическа обстановка не е време България да търси по-тясна финансова интеграция с Общността
Потреблението ще бъде движещ фактор за растеж през 2016 г., казва Йоанна Николова
Иван Нончев и Йоанна Николова са водещи на предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria. Иван Нончев е и главен редактор на икономическата телевизия. Той развива интерес към пазарите през 2003 година, още докато учи икономика на туризма в УНСС. Трупа журналистически опит в investor.bg в продължение на 4 години. Водил е курс за начинаещи инвеститори. Дебютът на Иван Нончев в телевизията е през 2011 г., когато става част от Bulgaria ON AIR и води първо "Пазари", а след това и сутрешен блок.
Йоанна Николова работи като репортер в телевизионен нюзрум още от началото на втори курс. Преминава всички етапи в новинарството - от стажант, през парламентарен репортер до водещ на публицистични предавания. Най-сериозен опит в икономическата журналистика натрупва именно в сутрешния блок на Bulgaria On Air - в четиригодишния период преди телевизията да започне да се развива като политематичен канал. Ето техните коментари за ръста на икономиката от 3%, отчетен от НСИ за 2015 г., и прогнозите им за развитието през 2016 г.
- Има ли истинско оживление в икономиката?
Й. Николова: Високият икономически растеж в края на 2015 г. се дължеше до голяма степен на правителствените инвестиции, свързани с изпълнението на европроекти за програмния период 2007-2013 г. През 2016 г. притокът на европейски субсидии ще намалее, а износът ще се забави заради влошаването на икономиката във важни за България търговски партньори като Русия и Гърция, както и геополитическата несигурност. В резултат движещ фактор за растеж се очаква да бъде вътрешното търсене и потребление. Бизнес климатът се подобрява и работодателите планират разкриване на нови работни места, но
все още съществуват фактори, които тревожат фирмите
например ценообразуването в енергетиката и някои от промените в регулаторните режими като т. нар. "данък уикенд". Чуждите инвестиции също са далеч от задоволителните нива, макар да отбелязаха ръст през миналата година. Причината - въпреки привлекателните данъчни политики, проблем у нас остава несигурната среда, свързана с непоследователни законови мерки и липсата на ефективна съдебна система.
И. Нончев: Това, което показа статистиката в последното тримесечие на миналата година, е ръст на БВП от над 3 на сто, което ни нарежда на нива над средните за Европейския съюз. На кредитния пазар също станахме свидетели на раздвижване, макар и засега да е ограничено по-скоро в сегмента на недвижимите имоти и ипотеките. Така че от тази гледна точка може би изглежда оправдано да се говори за известно оживление. От друга страна обаче фактът, че до голяма степен ускоряването на растежа идва от правителствените разходи и усвояването на последните евросредства от програмния период 2007-2013 г., без да е последвано от някакъв значим ръст във вътрешното потребление, буди тревога у доста икономисти. Оттук нататък растежът както в България, така и в цяла Европа ще зависи основно от способността на финансовия сектор да "трансферира" огромните инжекции на ликвидност, предприети от централните банкери, към реалната икономика. До този момент това не се случваше с очакваните темпове.
- В кои сектори е оживлението?
И. Нончев: На първо място, остава в сила оптимистичният тренд при експортно ориентираните компании. Българският експорт успя да запази стабилни темпове на растеж, макар все още голям дял в него да заемат стоки с неособено висока добавена стойност, каквито са суровините и суровите земеделски продукти. България остава и атрактивна аутсорсинг дестинация с амбиции за привличане на сериозни инвестиции в IT сектора, машиностроенето и телекомуникациите. За да станат реалност обаче, тези планове ще трябва да бъдат подплатени от много сериозни реформи в сектори като правосъдието и особено образованието.
Й: Николова: Да, традиционно силни сектори са ИТ индустрията, аутсорсингът и машиностроенето. Добрата новина е, че българският износ започва постепенно да се преориентира от сферата на суровините към стоки с висока добавена стойност. Тази процес обаче трябва да бъде ускорен.
- Какви са очакванията за 2016 г. и време ли е да се говори за приемане на еврото?
Й: Нончев: 2015 година беше изключително бурна за глобалните капиталови пазари, като тази обща несигурност не подмина и България, макар че тук натежаха и някои вътрешни фактори. Според повечето експерти
не се очаква 2016-а да внесе кой знае какво спокойствие
Нещо повече - имайки предвид напрегнатата геополитическа обстановка, нарастващата заплаха от тероризма в Европа, възможността ЕС да остане с един член по-малко след референдума във Великобритания и предстоящата битка за президентския пост в САЩ, неизвестните в сложното икономическо и политическо уравнение стават твърде много. На този фон въпросът дали България трябва да поеме към по-тясната финансова интеграция с Общността, присъединявайки се към еврозоната, като че ли не стои на дневен ред - нито пред българските управляващи, нито пък пред Европейската централна банка. Коментарите, включително и тези в студиото на Bloomberg TV Bulgaria, са противоположни. Моето лично мнение е, че финансовата консолидация е неизбежен процес, особено в един свободен пазар без граници, какъвто (засега) е ЕС. Но и не смятам, че България би трябвало да избързва с премахването на валутния борд и въвеждането на еврото, точно когато несигурността на Стария континент и рисковите фактори са в своя пик. В крайна сметка смисълът от една подобна крачка би бил основно в намаляването на рисковата премия, а в настоящия момент тя би довела по-скоро до точно обратното.
Й. Николова: Вътрешните фактори за развитие през 2016 г. са
свързани с хода на реформите в правосъдието, образователната и здравната система
Важни за бизнеса са още реформите в енергетиката и във водния сектор, както и изсветляването на сделките в строителството. Предпоставка за нормален ход на икономическите процеси е фактът, че политическото управление в страната засега е стабилно. Сред външните фактори значими са отношенията между Русия и Запада и наложените взаимни ограничителни мерки за търговия, въпросите по сигурността, свързани със ситуацията в Близкия изток и бежанската криза, тенденциите в цената на петрола. Предизвикателствата пред приемането на еврото са двупластови - от една страна, България трябва да положи още много усилия, за да отговори на икономическите и финансовите показатели за влизане в Еврозоната. От друга страна, самият ЕС е изправен пред редица проблеми като риска от разпадането на Шенген, излизането на Великобритания от Общността и тежкото състояние на Гърция, които сами по себе си са бариера пред включването на нови държави в единното валутно пространство. Приемането на еврото е добър стимул за финансова стабилизация, но примерът на Атина показа, че е важно тази стъпка да не е самоцел и да не се предприема прибързано, а бъде следствие от правилното, ефективно и трайно икономическо развитие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
