Eпидемията от коронавирус удари тежко родния бизнес. Наложените ограничения на практика блокираха цели браншове, а катаклизмите на пазара притиснаха до стената повечето компании. Въпреки това някои фирми успяват да се преборят и съхраняват както производството, така и своите служители. Сега мнозина търсят отговор каква е рецептата за оцеляване.
„Независимо от сферата на бизнес, по време на криза оцеляват тези, които не работят за следващия месец, а за следващата година и се нагаждат според новата действителност. Това не е възможно в някои сектори, разбира се. Свидетели сме как почти целият ресторантьорски и хотелиерски бизнес както и повечето заведения и клубове се принудиха да затворят врати. „Бизнеси, които не намериха начин да се дигитализират под някаква форма, просто умряха“, казва Мартин Миланов, маркетинг експерт във финансова компания "Тавекс".
„Не само в България, но и в световен мащаб, дигитализацията на пазаруването на стоки и услуги се смята за новият стандарт при потребителите и бизнесите. Тези, които не повярваха на този факт, не оцеляха дори месец в условията на карантина, нито ще оцелеят в предстоящата рецесия. Предвид, че икономическият цикъл, завършващ с рецесия, е между 8 и 12 години, единствено компаниите, готови да работят не само във времена на възход но и във времена на недоимък, могат адекватно да посрещнат сегашната и бъдещата ситуация, пред която ще бъдем поставени“, допълва Миланов.
А какво се случва на картата на българските производители с традиции?
Нашата страна е популярна с традиционни производства, локализирани в определени бизнес области и градове, които пазят в историята си приоритета да се развиват в даденото производство с векове. Именно те са пример за последователи на традициите и символ на постоянство – основните фактори да се запази един бизнес, независимо от условията, според маркетолози.
Текстилната индустрия под тепетата процъфтява от Освобождението
Пловдив има традиции в текстилната промишленост, която оцелява през различни политически сътресения, кризи и войни. От Освобождението през 1878 г. до Съединението през 1885 г. в града са изградени 12 промишлени предприятия. През този период текстилната промишленост се превръща във водещ подотрасъл на леката индустрия на България. През войната се запазва, защото обслужва нуждите на армията. През 80-те години на миналия век отрасълът се развива стабилно и обемът на производство се увеличава близо два пъти благодарение на огромни инвестиции. Но по-важна се оказва инвестицията в човешкия потенциал. Тук се намират две професионални гимназии за облекло и текстил, с над 100 – годишни традиции.
В настоящата ситуация все повече български производители са изправени пред сериозни изпитания. Пример за такава фирма със седалище в града е „Веникс“, която съществува от 2002. През годините, собствениците непрекъснато обогатява номенклатурата на произвежданите изделия.
Разполагат със собствена бродираща техника за завършване на целия цикъл на производство и се стремят към нови цели. Произвеждат колекция от ризи, дамски рокли, роби, бебешки бодита, дори аксесоари... И всичко с бродирани шевици.
Фирмата е преминала и през сериозната финансова криза от 2008-ма, но сега предизвикателството е още по-сериозно. За тях стремежът е да запазят екипа си, който определят като „дългогодишен, подбран умело, съставен от мотивирани професионалисти“. Съхраняването му е първостепенна задача дори и в най-тежки моменти, за което се надяват да получат държавна подкрепа.
Рецептата им за успех е „много положен труд от целия ни мотивиран екип, без компромис в качеството, въпреки кризите“. Убедени са, че това се оценява от клиентите и партньорите им.
Слоганът им е „в духа на българските традиции“, а наблюдението им е, че интересът към фолклорните дрехи е целогодишен. Най-радващото е, че все повече млади хора избират дрехите с шевица и за ежедневието и лесно ги комбинират с разнообразни дрехи.
Трявна – градът на строителството и дърворезбата
Друг интересен оцеляваш бизнес регион с традиции е Трявна. Липсата на плодородни земи тласнало хората към търсене на друг поминък и възможности, като търговията. Постепенно с труд и предприемчивост жителите на Трявна развиват и превръщат в свое основно препитание художествените занаяти като иконопис, дърворезба, както и мутафчийство, куюмджийство, гайтанджийство, строителство и др.
Стоките на местните занаятчии достигали до най-отдалечените пазари на Османската империя и дори отвъд нейните граници. Икономическият просперитет, изобилието от камък и дърво и близостта до образците на търновското средновековно изкуство са причините от средата на 17 век в града да се роди най-старата от възрожденските художествени школи – Тревненската, която включва три основни направления - иконопис, дърворезба и строителство.
Неповторимият облик на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, на поколенията майстори строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната и красива тревненска къща.
Тревненските резбари покриват домове и църкви с изящната си дърворезба, която смекчава строгите и еднообразни пропорции на частните и обществените сгради, внасяйки по този начин повече топлина и великолепие в интериора. Майстори-строители, резбари, иконописци достигат изключително майсторство и виртуозност в своите творби и се утвърждават като изключително търсени и ценени през цялото Възраждане.
Тази традиция е запазена и до наши дни и продължена от наложили се местни производители – рожби на фамилно наследство и на историческата културна нишка. Една от тях е Мебелна фабрика „Вълчев”, основана през 1969 г. В момента синът на основателя Стефан Вълчев – Мирослав Вълчев, доразвива производството и се грижи за актуализацията на новите тенденции.
Фабриката е насочена в производството на стилна художествена масивна мебел, заимствайки от основата на античните и ренесансови постижения в областта на архитектурата и мебелното производство.
Мирослав Вълчев е един от броените на пръсти майстори дърворезбави в България. „В такива моменти на криза е хубаво българите да се съсредоточим към родното производство, за да съхраняваме духовността си“, смята той. Формулата му за успех е индивидуален подход към всеки клиент и опиране на безкомпромисно качество и традиции в занаята.
Според педприемача най-важно е в моменти на криза да се съхраним – да разчитаме на ресурсите, таланта на професионалистите ни и да се стараем да се усъвършенстваме. Определя екипа си от 25 човека като хора с „много познания, усет и качества“. Те са художници, скулптури, дърворезбари...
Във философията на фирмата е да се инвестира в хората, а не в машините. „Иновативно заменяме машините със силата на човешкия потенциал“. Мирослав Вълчев е един от малкото производители в България, чийто център е ръчното производство, човешкият труд, задвижван от творчески дух.
Вечната розова долина е прочута по света
Карловската и Казанлъшката долина, обединени в понятието Розова долина, е емблематична част от България, в която се произвежда над 80% от розовото масло в страната. Това се дължи на благоприятните климатични условия за маслодайната роза. По размери долината е една от най-големите розови градини в света, а качеството на произвежданото розово масло от местния сорт е ненадминато в много отношения.
ументи за розови насаждения датират от 1712 г. Те са за землището на с. Войнягово, а после и в целия Карловски регион. Още преди Освобождението у нас е имало около 10 000 декара насаждения и количеството произведено розово масло е достигнало до 1000 кг годишно. Най-големи площи са засадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 000 дка. В следвоенните години розовите полета намаляват с две трети. След голямата криза през 30-те години на миналия век розовите насаждения са почти унищожени. С края на Втората световна война обаче правителството приема държавна политика за възстановяване и развитие на розовите градини в Розовата долина. В периода 1959–1960 г. се издават специални постановления за насърчаване на бранша.
След демократичните промени, районът запазва своята значимост в производство на маслодайни продукти, умножава се и броят на фирмите. Една от тях е „Розимекс“, семейна фирма, създадена през 1996-та. Мястото ѝ на дейност е село Търничени, община Павел баня и работи със собствени насаждения. За последния четвърт век фирмата се е развила и вече работи предимно в чужбина – Европа, САЩ и дори Китай. Продукцията ѝ е от висококачествената роза дамасцена, чиито качества са добре признати в рецептурите на най-високия клас парфюмерия. Също така намира голямо приложение хранително–вкусовата промишленост, фармацията, аромотерапията.
Спецификата на производството е изключително зависимо от климатичните условия, регулацията на стопанката земя, намирането на качествена работна ръка и много други. Въпреки това, създателите ѝ са намерили своята формула за успех: „много, много труд и постоянство, отговорност и колегиалност. Грижа за служителите, лоялност и разбира се – коректност към клиентите“.
Екипът е малък – освен членовете на семейството, в нея работят и различни специалисти и технически изпълнители. Стремежът е те да бъдат запазени, защото разбирането на фирмата е, че качествената човешки потенциал е все по-трудно откриваем. Настоящата криза може да се отрази пряко на бизнеса им. В момента в закона са заложени много изисквания като забранено струпване на хора, осигуряване на лични предпазни средства на всички работници, както и определена дистанция. Но въпреки това, хората трябва да се запазят. Производителите на розово масло вярват, че освен заложените икономически стимули, всеки трябва да поеме личната си отговорност и да е солидарен с обществото в процеса на преодоляване на кризата.
Автор: Косара Белниколова
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
