В обща позиция КРИБ, БСК, БАМИ, БАЦИ, БКХП и БФИЕК призоват за спешни мерки от страна на правителството заради задълбочаващата се енергийна криза и натиска върху индустрията. В писмо до служебния премиер Андрей Гюров, министъра на енергетиката Трайчо Трайков и външния министър Надежда Нейнски работодателските организация настояват за бързи действия на национално ниво.
Повод за позицията са решенията на Европейски съвет от 19 март, както и изявления на ръководството на Европейска комисия относно ефекта от енергийната криза върху икономиката на ЕС. Според работодателите макар енергийният преход да остава дългосрочно решение, в краткосрочен план са необходими целенасочени мерки за справяне с ценовите шокове, особено за енергоинтензивните отрасли.
Организациите подчертават, че ескалацията на напрежението в Близкия изток допълнително увеличава цените на газа и електроенергията, което изостря ситуацията за бизнеса. В тази среда липсата на адекватни компенсаторни механизми създава риск от загуба на конкурентоспособност, ограничаване на производството и изнасяне на инвестиции извън страната и ЕС.
КРИБ, БСК, БАМИ, БАЦИ, БКХП и БФИЕК посочват, че българската енергоинтензивна индустрия има ключово значение за икономиката, като формира значителен дял от брутния вътрешен продукт и осигурява заетост в редица региони. Според работодателите забавянето на мерките може да доведе до съкращения, спад на производството и негативен ефект върху икономическата активност.
В писмото се обръща внимание и на възможностите, които предоставя европейската рамка за държавна помощ, включително чрез механизми за подкрепа на индустрията. Работодателите изразяват недоволство от забавянето на нотификацията на българския механизъм, който според тях трябва да бъде актуализиран и разширен, за да отговори на реалните нужди на бизнеса. Те настояват за ускорено въвеждане на компенсаторни мерки, както и за по-активна позиция на България в предстоящите европейски дискусии, свързани с въглеродните политики, енергийните пазари и индустриалната конкурентоспособност. Работодателските организации заявяват готовност за експертен диалог с институциите.
Публикуваме цялото писмо:
ДО
Г-Н АНДРЕЙ ГЮРОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РБ
Г-Н ТРАЙЧО ТРАЙКОВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
Г-ЖА НАДЕЖДА НЕЙНСКИ
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
МЕДИИ
ОТНОСНО: Съвместна позиция относно необходимостта от спешни национални мерки за компенсиране на високите цени на електроенергията за индустрията
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ,
Във връзка с решенията на Европейския съвет от 19 март 2026 г., както и с направените изявления от председателя на Европейската комисия и председателя на Европейския съвет относно въздействието на енергийната криза върху европейската икономика, призоваваме за спешни действия на национално ниво.
Европейският съвет ясно подчертава, че макар енергийният преход да е стратегическото решение за дългосрочно намаляване на цените и повишаване на енергийната независимост, в краткосрочен план са необходими целенасочени мерки за справяне с ценовите шокове. Това е от съществено значение за индустриите с висок риск от изнасяне на производства. Настоящата геополитическа ситуация, включително ескалацията в Близкия изток и прякото ѝ отражение върху цените на газа и електроенергията, допълнително изостря кризата.
В този контекст Европейската комисия изрично насърчава държавите членки да разработят национални механизми за компенсиране на въздействието от високите енергийни цени, включително чрез гъвкаво прилагане на правилата за държавна помощ. Паралелно с това България се присъедини към съвместната инициатива на държави членки за преразглеждане на ключови елементи на ETS с цел ограничаване на ценовата волатилност и натиска върху индустрията, което изисква последователни действия и на национално ниво. Остава и необходимостта от ефективно прилагане на CBAM.
Българската енергоинтензивна индустрия формира приблизително 26% от брутния вътрешен продукт и има ключова роля за заетостта, регионалното развитие и стратегическите вериги. В настоящата среда на високи и волатилни енергийни цени липсата на адекватни компенсаторни механизми създава реален риск от загуба на конкурентоспособност, ограничаване на производството и изместване на инвестиции извън страната и Европейския съюз. Липсата на своевременна реакция ще има пряко и незабавно отражение върху икономическата активност в страната, включително чрез съкращаване на производства, загуба на работни места и изместване на инвестиции извън България.
Същевременно европейската рамка вече предоставя необходимите инструменти за действие, включително чрез Clean Industrial State Aid Framework (CISAF), който позволява целенасочена подкрепа за индустрията. Българската индустрия очаква бърза нотификация на механизма, за да може реално да получи необходимите компенсации. Незнайно защо тази нотификация се бави вече 6 месеца. Оразмеряването на този механизъм вече е недостатъчно и трябва да се актуализира до пълния обем компенсации за 50% от консумираната електроенергия при долен праг от 50 евро/мвтч, а не 63.9 евро/мвтч.
Нещо повече – Германия, Италия и другите водещи икономики обсъждат 50 евро/мвтч праг за цялата консумция на енергоинтензивната индустрия като крайна цена включваща всички такси!
В тази връзка категорично настояваме да се премахнат всички пречки пред енергоинтензивните предприятия в България и в пълна степен да бъдат прилагани наличните европейски инструменти и предлагаме:
- Незабавни действия за ускорена нотификация на механизма за подкрепа на индустрията с актуализиран размер на компенсациите за 50% от консумираната електроенергия при долен праг от 50 евро/мвтч (вместо 63.9 евро/мвтч).
- България да заеме активна и последователна позиция в предстоящите европейски дискусии, свързани с промени на ETS, CBAM, мрежовите такси и данъчната рамка, както и да се осигури ефективна координация между институциите и индустрията при разработването на приложими решения.
Убедени сме, че своевременните и добре насочени действия ще позволят на българската индустрия не само да преодолее настоящия ценови натиск, но и да остане устойчив и конкурентоспособен участник в зеления преход и индустриалната трансформация на Европа.
Оставаме на разположение за експертен диалог и съдействие при разработването на необходимите мерки.
С уважение,
Боян Николаев, Изпълнителен директор на КРИБ
Добри Митрев, Председател на УС на БСК
Д-р инж. Никола Рангелов, Председател на УС на БАМИ
Михаил Полендаков, Председател на УС на БАЦИ
Михаил Колчев, Председател на УС на БКХП
Константин Стаменов, Председател на УС на БФИЕК
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
