Когато чуят за мина, мнозина си представят мръсен въздух, отровени почви и води и голи камънаци, където нищо не вирее. Това обаче съвсем не е така. Ако компанията, която стопанисва рудника, е социално отговорна, то нейната дейност може да се развива в хармония с природата. Напредналите технологии го позволяват, а и изискванията за опазване на околната среда са много големи. Така в реките край рудниците спокойно може да се лови риба, а наоколо да се развива земеделие. И то не какво да е, а био, което подлежи на най-строг контрол по няколко пъти в годината!
Ето няколко истории на предприемачи от Панагюрище, които потвърждават, че биоземеделието край "Асарел-Медет" е мисия възможна. Нещо повече - регионът е сред първенците у нас по биопроизводители, а сертифицираните площи са над 15 000 декара.
„Веселинче, хайде да отглеждаме рози и да правим розово масло. То не се нуждае от реклама. А цената му е по-висока от тази на златото”. Тези думи на пожарникаря Николай, изречени преди 20 г. към съпругата му Веселина, слагат началото на едно успешно бизнес начинание в Панагюрище, което вече има много последователи.
В средногорския град преди много години е имало розови градини, но още преди Първата световна война този поминък е спрян и забравен. Веселина, която е завършила музикална академия, и Николай Ралчеви събират куража да го възродят, въпреки че си нямат понятие от земеделие.
Имат обаче онзи предприемачески дух, с който панагюрци са известни открай време.
Веселина е от стар род – прадядо й Иван Бобеков е брат на революционера Павел Бобеков, бил е опълченец и е сред първите кметове на града след Освобождението.
Наследницата му се заема с хъс с розовите градини. Тя и съпругът й се учат от грешките си и на няколко пъти са на ръба на фалита. Но не се отказват.
Първоначално засадили рози и лавандула върху 30 декара, а две години по-късно направили и малката дестилерия „Ина”.
След първите стъпки в бизнеса с рози на Ралчеви им хрумнала още по-щура идея – да се захванат с биоземеделие. Напук на разпространените митове, че екологията и минно-добивната индустрия са несъвместими.
Фактът, че в района работи голямата компания „Асарел-Медет”, изобщо не притеснил предприемачите. "Навремето имаше списък с региони, които са замърсени от минно-добивна дейност, но Панагюрище не беше сред тях", връща лентата назад Веселина. Въпреки това Ралчеви не искали да рискуват и направили проверки на почвите и водите в акредитирана лаборатория. Всичко било чисто.
„Първият сертификат получихме през 2004 г. от швейцарската компания IMO, тъй като у нас все още нямаше сертифициращи фирми", спомня си Веселина.
Биопроизводството я увлякло, променило мисленето и начина й на живот. "Живея в хармония с природата, чувствам се удовлетворена", казва Ралчева.
В нейния офис през 2009 г. е регистрирана и Българска асоциация „Биопродукти” /БАБ/, а тя е първият председател на сдружението.
С годините стопанството й се разширявало. Розите вече са върху 380 декара, лавандулата – върху 500. С помощта на европари дестилерията е оборудвана за производство не само на конвенционално, но и на биологично чисто масло.
В най-добрите години „Ина” произвежда до 30 кг розово биомасло и до 2 тона биологично лавандулово. За производството на 1 кг розово са нужни 3-4000 т цвят. Цената на еликсира на световните пазари е 7-8000 евро.
95% от продукцията на "Ина" се изнася за водещи производители на висок клас биокозметика и парфюми в Германия и Франция. Най-големият клиент на "Ина" е "Вала козметикс". 5% от продукцията остава у нас благодарение на онлайн магазина, отворен от сина на Ралчеви - Васил. След като завършил образованието си в Англия, той се върнал в родното Панагюрище, за да се включи в семейното биоземеделие.
„Не смогваме да задоволим търсенето. Затова решихме да отворим нова дестилерия в близкото село Бъта. Тя ще е 2,5 пъти по-голяма, изцяло за биопроизводство. Там ще развиваме и ароматен туризъм, към който вече има голям интерес”, разказва Веселина.
В семейната ферма на обща площ от 3000 декара вече се отглеждат и други биокултури – малини, картофи, пъпеши, лук, лимец, ръж, слънчоглед.
„На биопазара няма сътресения, там цените се запазват стабилни, за разлика от конвенционалните продукти, при които често се случват резки амплитуди”, обяснява Веселина.
Примерът на Ралчеви е заразил много хора от Панагюрище. Над 80 семейства от региона вече отглеждат рози, с които си докарват допълнителни приходи.
Не е ли пречка минната индустрия за биопроизводството?
„Категорично не!”, отговаря Веселина Ралчева, която сега е член на УС на БАБ. „Искам да опровергая схващането, че минната индустрия е несъвместима с биопроизводството. Четири от моите най-големи имоти се намират в близост до границите на минното предприятие. Издадените документи от сертифициращата фирма „Балкан Биосерт” доказват на практика възможностите да се развива биологично земеделие в тези райони”, обяснява Ралчева.
Продуктите ни минават през тройни проверкиВеселина Ралчева
- Вие изнасяте 95% от произвежданите масла в чужбина. Вашите клиенти не се ли притесняват, че съвсем наблизо до мястото, където са произведени, има рудник?
- Нашите клиенти всяка година идват в Панагюрище на огледи, правят ни одити, разхождат се. Много често са питали за мината, но тя е медна и никого не притеснява. По принцип при медните мини няма тежки метали, няма замърсявания на почвата. Ние вече 15 години развиваме биоземеделие, имаме сертификати, всяка година се правят анализи на продукцията и никога не е имало проблем.
- Какво се проверява?
- Почвите се изследват за тежки метали, а продукцията се проверява за над 400 вещества, които се търсят в концентрация над 0,001 милиграма на килограм. Тези вещества се съдържат в различните пестициди и продукти за растителна защита. Но също така биха могли да са и в почвата, да се пренасят и по въздух.
- Кои са акредитираните лаборатории, с които работите?
- Специално етеричните масла се проверяват в лаборатории във Франция, Белгия и Германия. Суровата продукция - плодове и зеленчуци, се изследва в България. Има няколко акредитирани лаборатории, най-известната е "Приморис" в Пловдив, с която работят повечето земеделски производители.
Тези проби се взимат всяка година от сертифициращата организация на случаен принцип, като тя си избира културите. Отделно ние си правим проби на други култури, от които те не са взели, за да сме сигурни. Клиентите също си правят проби. Така че всяка година имаме много, много проби на най-различни продукти и това може да се проследи.
----------------
Инж. Рабухчиев: Изучих сина си с лавандулатаДойде ли юли, поляните край открития рудник на „Асарел-Медет” се оцветяват в лилаво - цъфти лавандулата.
Покрай пътя за мината има малка нива, която е доста буренясала, а ароматните лилави цветове са премесени с различни треви и плевели.Това е биолавандула, затова не бива да се пръска с нищо и бурените избуяват покрай цветовете, обясняват местни хора.
Тази нива е на инж. Йордан Рабухчиев, който е шеф на пречиствателните станции в компанията. В свободното си време минният инженер се занимава с биоземеделие.
„Забранено ми е да плевя и торя, само един ден в годината жъна лавандулата със сърп. И си докарвам допълнителни доходи от това занимание”, обяснява инженерът. Той отглежда лавандула от 5 г. Освен това има ниви с пшеница и ръж - общо 60 декара. Получава държавна субсидия, продава и биомаслото от лавандулата, което по света е с 30-40% по-скъпо от конвенционалното. „Изучих сина си с биоземеделие”, казва инж. Рабухчиев, който е акционер в "Асарел-Медет", БМВ и Тесла. Успешно съвместява лавандулата с отговорността за пречиствателните станции на компанията. Защото чистите води са задължителното условие за биоземеделието.
„Асарел-Медет” има три пречиствателни станции, две от които са за промишлени води. През тях преминават по 360 кубика на час, а за година – около 1 милион кубика вода, разказва инж. Рабухчиев. Съоръженията са проектирани така, че да улавят количества 10 пъти над нормативните стандарти. През тях минава всяка капка, която попада на територията на предприятието.
Ако вали много дъжд, на разположение са буферни резервоари, които могат да съхраняват около 9000 кубика вода. Случвало се е при големи порои водата да се отбие към дъното на рудника, за да може после да се пречисти.
9 станции за постоянен мониторинг на реките работят 24 часа в денонощието. Който иска, може сам да си проверява данните.
Инж. Рабухчиев е и консултант за уникалния проект на компанията – засаждане на лавандула на Окисното насипище на рудника, което се рекултивира, макар че все още е действащо. Това се прави за първи път в света, а проектът е за 10 млн. лева. „Идват хора от цял свят да го гледат”, горди са работещите в компанията.
На Окисното насипище се събират пръстта и камъните, които се изхвърлят, за да се стигне до рудата. Според проекта за рекултивация, съоръжението се покрива със специални материали – геотекстил, геомрежи, които се купуват от Западна Европа. Те позволяват на водата да влиза отвън навътре, но задържат замърсената.
От 2015 г. на откоса на насипището върху подготвена с пепелина и хумус почва е засадена експериментално 1 декар лавандула. А през 2017 г. от нея бе произведено и първото масло. Шишенце от него вече е в музея на "Асарел-Медет" - сред останалите експонати, които показват успехите на компанията през годините.
----------------------
Петър Дерменджиев със свое ноу хау в земеделската техникаПетър Дерменджиев е дипломиран инженер, завършил е и второ висше образование по счетоводство и контрол. От 29 г. работи в "Асарел-Медет", като е бил на различни позиции. В момента е ръководител на отдел "Инженеринг на ремонта". Обожава работата си в предприятието. Но корените му го влекат към земеделието. Дядо му и баща му са се занимавали със селскостопанска работа, а малкият Петър започнал да им помага още когато бил на 10 г.
Имали около 30 декара наследствени земи, на които отглеждали различни култури. Около Панагюрище обаче терените са високопланински и стопаните не могат да разчитат на високи добиви.
Тогава колегата на Дерменджиев - инж. Йордан Рабухчиев, го запалил по биоземеделие, което дава възможност за по-високи субсидии от фонд "Земеделие".
"В началото имахме притеснение, защото земите ни са до рудника. Свързахме се със сертифициращата фирма "Балкан Биосерт", която направи задълбочена проверка на всеки терен. Изчакахме преходния период от 2 г., успешно покрихме всички критерии. На третата година отново имахме проверки, този път и на почвите. Всичко беше чисто", разказва Дерменджиев.
Но инспекциите не свършили дотук. Фирмата, която изкупила зърното и граха на Дерменджиеви за износ в Германия, също взела проби за проверка в германска лаборатория. Когато и там потвърдили чистотата на продукцията, работата тръгнала.
"Сертифициращата фирма "Балкан Биосерт" всяка година взима проби от почвите от различни масиви, които са в близост до минното предприятие. И установява, че няма нито остатъчни замърсявания, нито наличие на пестициди, изкуствени торове и препарати", обяснява Дерменджиев.
Сега, 5 години след старта на биологичното земеделие, стопанството вече е на 500 дка, в него се отглеждат екологично чисти грах, пшеница, ръж и чесън.
Освен "Био трейдинг", която изнася продукцията му за Германия, Дерменджиев има и рамков договор с "Биохерба" - най-голямата фирма за етерични масла у нас, която търгува на германския и френския пазар. На нея продава чесъна.
"Земеделската работа ме зарежда и ми носи душевно спокойствие", казва инженерът. И затова не му тежи, че я върши през свободното си време. Отделя й точно два дни в месеца. Негов помощник е 24-годишният му син Иван, който учи и работи в София, но също задължително отделя два дни в месеца за семейното биоземеделие. "Двама човека по два дни месечно прави 48 дни в годината, в които трябва да извършим всички агротехнически мероприятия и реализацията на продукцията", казва Дерменджиев. И тук помага неговото ноу-хау, за което той използва инженерните си знания и умения. Стопанството му е изцяло механизирано. Освен вносна техника, Дерменджиев си конструира или доусъвършенства и модернизира машините си, според нуждите в стопанството.
Инженерът-земеделец се надява, че синовете му също ще наследят любовта към земята и ще продължат да се грижат за стопанството. Макар че големият Иван е избрал да учи за инженер, а седмокласникът Петър иска да става адвокат.
Историята обаче показва, че в Панагюрище родовите традиции са силни. И това, което е посято от дедите, се отглежда и предава с любов нататък.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
