Интересът към недвижими имоти в курорта Банско не секва. Сделки се сключват най-вече с нашенци, но и с чужденци от Балканите. Благодарение на тях пазарът на жилища е стабилен, цените на „английските" апартаменти спряха да падат. Става въпрос за жилища, които са втора употреба. Те са купени преди 10-12 години най-вече от англичани и ирландци, но от доста време насам собствениците им ги препродават. От над 2500 апартамента на граждани на Албиона над половината вече имат нови стопани – руснаци, сърби, румънци, гърци, българи, македонци. Разликата в цената на жилищата обаче е огромна - те се договарят на 2-3 пъти по-ниска цена.
Най-много са столичаните, които търсят апартаменти в града под Тодорка. По-заможните софиянци броят по 30 000-35 000 евро за апартаменти, които са поне 70 квадратни метра. Други пък дават по 20 000-25 000 евро за жилища от 40-50 квадратни метра. Цената зависи от локацията и от екстрите на сградата. Добрата новина за купувачите е, че собствениците на апартаментни комплекси свалиха значително цените. Квадратният метър в повечето сгради върви от 350 до 500 евро, а някои от тях са в близост до началната станция на лифта. Преди същите тези апартаменти вървяха между 1000 и 1500 евро за кв. метър. Имоти, които са далеч от лифта, се предлагат и за по 300 евро за квадратен метър. Сключват се най-много сделки със софиянци за студиа до 35-40 квадратни метра, които струват между 12 000 и 15 000 евро в зависимост от екстрите в тях. Предпочитат се студиа, които после се отдават под наем през целия зимен сезон на чужди туристи. По този начин могат само за един сезон да си върнат почти половината от вложената инвестиция, тъй като вземат между 30 и 50 евро на вечер.
Много българи се отказват да закупят апартаменти в курорта Банско заради високата такса „Поддръжка" в повечето сгради. Това разкрива Атанас Бутилов от брокерската фирма „Кас пропъртис". Нашенци търсят предимно постройки с жилища, в които не се дължи такава тарифа. „Правят компромис, ако въпросната такса за поддръжка на общите части не надхвърля 3-4 евро на квадратен метър от жилището им. При студио от 30 квадрата дължимата сума на година е около 100 евро, което е поносимо. Но в доста от сградния фонд, където апартаментите смениха по няколко собственика, се искат такси от 14-15 евро на квардатен метър. Сметката показва, че за апартамент от 80 квадрата собственикът му ще трябва да плати
баснословната сума от 1200 евро на година
казва брокерът от Банско. Това е причината българските клиенти да искат да купят имот в постройки без такса „Поддръжка". Макар че в тези сгради никой не се грижи за хигиената. Това води и до липса на чистота, мръсно е по етажите и стълбището, няма кой да смени изгорели крушки във входа, видът им е неугледен. Цената зависи и от локацията на жилището, и от качеството на строителството. Защото не е тайна, че някои комплекси са построени на почина „петилетката за две години" и в тях мазилки падат, фасади се рушат, таванът се напуква.
„Факт е, че има голямо търсене, най-вече от българи. Но заради високата такса „Поддръжка" сделките са по-малко", твърди Атанас Бутилов. Заради тези високи такси се водят и десетки дела срещу собственици на жилища, които не са ги плащали с години. Натрупали са се дългове от хиляди евро. Част от тези хора са чужденци и е трудно да се издирят и да се изправят пред съда в съседния град Разлог. Необходимо е да се въведе някакъв таван на тази такса, смятат експерти. Защото при 1200 евро на година за поддръжка, то след 10 години собственикът на такъв апартамент ще е платил двойно цената на жилището си.
Община Банско пък води непрекъсната битка срещу сивия сектор в туризма. Не е тайна, че много хотелски комплекси и къщи за гости работят нелегално като хотели и не плащат никакви данъци. По този начин ощетяват и общинската, и държавната хазна. Често се правят проверки по схемата „Скрит клиент". Общински служители отиват в даден обект и казват, че искат да наемат стая. При инспекцията се оказва, че въпросната сграда въобще не притежава разрешение за извършване на туристически услуги. Хотелиерският бранш, който е коректен, също настоява за спиране на тази порочна практика не само в града под Тодорка, но и в съседните селища.
„За нас това е приоритет. Не може некатегоризирани места да приемат туристи за нощувки. В някои обекти дори не се знае кой е собственикът. Все по-малко от съставените актове падат в съда, защото служителите ни вече са наясно как да действат и не допускат пропуски в процедурата. Затягаме нещата. Искаме всички да отговарят на законовите изисквания. Тук въобще не става въпрос за някаква репресия, а за спазването на закона", коментира кметът на община Банско Георги Икономов. Той уточни, че често даден обект е регистриран за един вид дейност, а извършва друга, за която няма съответното разрешително. И дава пример – магазин функционира като заведение за бързо хранене без никакви документи. На всички нарушители се съставят наказателни постановления и им се налагат санкции съгласно закона.
Това кара бизнесът постепенно да излиза на светло, а приходите в общината от платен туристически данък скочиха значително. С 34% повече реализирани нощувки приключи зимният сезон 2016/2017 г. в курорта Банско. Традиционно най-големият дял в посещенията е на българските туристи, британските и тези от съседните балкански държави. Посещенията на гости от Руската федерация са нараснали с 40 %, наблюдава се тенденция на повече туристи от Италия, Швеция, Франция и Германия. През изминалия сезон служителите на местната администрация са осъществили 179 проверки на туристически обекти, от които 55 съвместно с органите на НАП, РУ „Банско" и РС ПБЗН.
Ще продължи практиката „Скрит клиент"
за посещения на местата за настаняване чрез различни онлайн резервационни системи.
„Ако обърнем поглед назад към 2011 г., ще установим, че декларираните нощувки на годишна база са нараснали от 578 000 на близо 820 000 през 2016 г., което е с 42% повече. Цифрите говорят най-добре. Явно е, че постоянството в осъществявания от общинска администрация контрол дава резултати и вади на светло част от туристическите услуги", смята Георги Икономов. Често се санкционират и чужденци, които имат имоти и осъществят в тях нерегламентирана туристическа дейност.
Най-важното по отношение на инфраструктурата в града пък е приемането на Общ устройствен план. Защото преди години, при бума на строителството, се строеше навсякъде на принципа „След мен и потоп", никой не мислеше за утрешния ден, за перспективите пред курорта. Изляха се стотици хиляди тонове бетон в града, но нищо друго не бе наред – не достигаше вода, токът бе слаб, нямаше улици, зелени площи и гаражи край бетонните постройки. Строеше се на парче, без каквито и да е правила. Първоначалното строителство се е извършвало без ясна концепция за развитието на различните райони. Урегулирането на имотите и уличната регулация не е осъществено. Причината е, че тези територии не са обявени за селищни образувания от местен тип и не са включени в границите на града. Така се е действало от 1990 г. до преди 5 години. Начинът да се решат проблемите в тези отделни територии бе да станат селищни образувания, за да се направи подобаваща инфраструктура. Общинският съвет свърши тази работа преди време.
Новият Общ устройствен план ще бъде онази крайно необходима рамка за устойчиво развитие на общината през следващите 30 г.
Едно е сигурно – в Банско вече има правила и контрол за тяхното спазване. А това е гаранция за бъдещото развитие на града не само като зимен, но и като целогодишен курорт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com