Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица

Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица | StandartNews.com

Днес е Велики четвъртък. Денят е наситен със символика, библейски събития и народни поверия.

В свещенната книга за всички християни пише, че на четвъртия ден от Страстната седмица Исус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''Не дойдох да служа, а да послужа''.

Едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Исус умил краката на всеки от своите ученици, предавайки им най-ценния урок – за смирението. След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение те питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали.

След вечерята Христос взел хляба, разчупил го и раздал на учениците си с думите: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата с червено вино и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете." Установено е тайното свето причастие.

След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.

Според народните обичаи, на този ден рано сутрин се боядисват великденските яйца - традицията позволява, освен на Велики четвъртък, обредните яйца да се приготвят и на Велика събота.

Първото яйце трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. Червените яйца са символ на Христовата мъчения.

На Велики четвъртък се подновява и квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.

В четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай