Коледният хляб се замесва с мълчана вода
- Погачата е Богът Слънце на трапезата, с нея укротявали болести и стихии
- Брашното за Кръсташа и краваите се пресява три пъти
Хлябът е светая светих на българската кухня. Някога бабите ни са месели безквасен (пресен), който е и най-старият, слаган на нашенската трапеза. Пекли са го направо в пепелта и според чуждоземните пътешест-веници бил невероятно вкусен. Правели с квас (мая), от хмел или нахут, който ставал бял и пухкав.
Хлябът е молитвата на българина, казва председателката на съюза на хлебарите Мариана Кукушева. За етнографите той е Богът Слънце на българина. Някога с него укротявали болестите и стихиите, че да са ми-лостиви към човеците. Затова за всички празници сме имали и винаги ще имаме специални хлябове, които се приготвят по точно определен начин.
Обредните хлябове са три вида
- същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански (гумно, колак, кашара, черков-ник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски (краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литур-гия, кукла и благословник).
Българската традиция повелява готвенето за Бъдни вечер да започне в ранни зори. Брашното за обредни-те хлябове се сее през три сита. Замесва се с прясна "мълчана вода", донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Докато се меси, момите пеят обредни песни. Същинският обреден хляб - Боговицата, е укра-сена с кръст. На втория, наречен на къщата и стопанството, за украса се изобразяват добитъкът, хората, ко-шарата. Третият тип са вити краваи - колачета, които се дават на коледарите. На този ден момите запазват първия залък от боговицата и я слагат под възглавницата си. Поверието гласи, че когото сънуват през тази нощ, за него ще се оженят. Историците подчертават, че Бъдни вечер е истински приказна нощ, в която
всичко, коeто се прави, яде и изрича, е магия
В България основните храни и начините на приготвяне идват от траките, славяните и прабългарите. Пър-вите са ни оставили предпочитанията към пшеницата, просото и ръжта, хлябовете с мая, лещата, маслините, чесъна и лука, както и към овчето и дивечовото месо, рибата, млякото, маслото, сиренето и меда. Славяните, които са били земеделци, са ни "дали" повечето тестени произведения, сачовете и кашите. Те са познавали груханата пшеница, която днес наричаме булгур, както и някои бобови растения. Били са признати произво-дители на зеле. От тях сме се научили да ценим говеждото и свинското. Славянско наследство е и баницата, която ние днес сме осъвременили почти до неузнаваемост. Имаме вита, дърпана, наложена баница и бани-ца клин, според начина на приготвяне на корите. А пък според плънката - пататник, чушник, лопушник.
Денков отвърна на Русия за ракетите и на ГЕРБ за въгл...
Изненадващо решение за руския петрол! Какво става
Стойчо Стойчев видя кои отиват на втори тур за кмет в...
Хекимян въстана срещу идея на Асен Василев, нарече я...
Депутати от ГЕРБ скочиха в парламента! Предупреждават...
Гневна руска реакция срещу решението на България за У...
Пеевски със сигнал до главния прокурор за Руската цър...