Коледният хляб се замесва с мълчана вода

• Погачата е Богът Слънце на трапезата, с нея укротявали болести и стихии
• Брашното за Кръсташа и краваите се пресява три пъти

Хлябът е светая светих на българската кухня. Някога бабите ни са месели безквасен (пресен), който е и най-старият, слаган на нашенската трапеза. Пекли са го направо в пепелта и според чуждоземните пътешест-веници бил невероятно вкусен. Правели с квас (мая), от хмел или нахут, който ставал бял и пухкав.

Хлябът е молитвата на българина, казва председателката на съюза на хлебарите Мариана Кукушева. За етнографите той е Богът Слънце на българина. Някога с него укротявали болестите и стихиите, че да са ми-лостиви към човеците. Затова за всички празници сме имали и винаги ще имаме специални хлябове, които се приготвят по точно определен начин.

Обредните хлябове са три вида

- същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански (гумно, колак, кашара, черков-ник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски (краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литур-гия, кукла и благословник).

Българската традиция повелява готвенето за Бъдни вечер да започне в ранни зори. Брашното за обредни-те хлябове се сее през три сита. Замесва се с прясна "мълчана вода", донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Докато се меси, момите пеят обредни песни. Същинският обреден хляб - Боговицата, е укра-сена с кръст. На втория, наречен на къщата и стопанството, за украса се изобразяват добитъкът, хората, ко-шарата. Третият тип са вити краваи - колачета, които се дават на коледарите. На този ден момите запазват първия залък от боговицата и я слагат под възглавницата си. Поверието гласи, че когото сънуват през тази нощ, за него ще се оженят. Историците подчертават, че Бъдни вечер е истински приказна нощ, в която

всичко, коeто се прави, яде и изрича, е магия

В България основните храни и начините на приготвяне идват от траките, славяните и прабългарите. Пър-вите са ни оставили предпочитанията към пшеницата, просото и ръжта, хлябовете с мая, лещата, маслините, чесъна и лука, както и към овчето и дивечовото месо, рибата, млякото, маслото, сиренето и меда. Славяните, които са били земеделци, са ни "дали" повечето тестени произведения, сачовете и кашите. Те са познавали груханата пшеница, която днес наричаме булгур, както и някои бобови растения. Били са признати произво-дители на зеле. От тях сме се научили да ценим говеждото и свинското. Славянско наследство е и баницата, която ние днес сме осъвременили почти до неузнаваемост. Имаме вита, дърпана, наложена баница и бани-ца клин, според начина на приготвяне на корите. А пък според плънката - пататник, чушник, лопушник.