Сряда,

Болници в будна кома

От: Стела Стоянова, Първолета Цветкова -
A
A
A

Миналата седмица правителството договори допълнителна помощ от 18 милиона за общинските болници, които са пред колапс. Това са местата, където на практика други лечебни заведения няма. Няма университетски болници, както в столичните по-големи градове, няма областни. Голяма част от тях са лечебни заведения на отдалечени и трудни за достигане места, където пациентите пътуват по два-три часа, за да достигнат до лекар.
Субсидията ще бъде разпределена не само сред отдалечените болници, но това ще бъде направено по специална формула на здравното министерство. 

----

Проблемът е, че според Националното сдружение на общинските болници, тя ще спаси единствено заплатите на лекарите. Които при това пак няма да достигнат сумите, уговорени с Националния колективен трудов договор между министерството и синдикатите. И няма да промени генерално системата на здравеопазване и начина, по който се остойностява то, обяснява доктор Неделчо Тотев, шеф на сдружението и на общинската болница в Чирпан.

По неговите думи в момента в България има 72 общински болници извън големите градове, където те се дублират и с областни. От тях в трудно достъпни места са 65 лечебни заведения, но те получават допълнителни дотации и от общините си. Въпреки това в рамките на последните няколко години над 20 болници са закрити, като примери посочва тези в Елена и Трън. "До известно време водехме статистика за закритите болници, но видяхме, че никой не се интересува от нея. От 39 болници, които членуват в нашето сдружение, с дългове към началото на 2019 година са 29", посочва той. 

Като цяло те дължат общо 13 милиона лева, но освен това не са получили още около 5 милиона от дейности, които са извършвали над лимита си, и в момента водят дела да получат похарчените пари. Има болници, които още в началото на тази година дължат 3-4 милиона. 

Отпуснатите от държавата 18 милиона инжекция ще стигнат само за увеличението на заплатите на лекари и сестри, но в никакъв случай в размер от 30 на сто, както се прокламира, посочва Тотев. В най-добрите случаи увеличението ще е от около 15-20 на сто.

"Това само ще ни приближи до записаните стойности в националния колективен трудов договор, според който заплатата на една сестра започва от 900 лева, а на лекар от 1100. Началник отделение би трябвало да започне от 1500. Когато онзи ден се пошегувах с колега, който работи в Швейцария, че му предлагам подобна заплата, той ми каза, че там ги изкарва с два профилактични прегледа", разказва Тотев. "Проблемът е в скока на минималната работна заплата, която става 560 лева.

В момента имам медицински сестри с по-малък стаж, които вземат 590. Ако вдигна заплатата на една санитарка с по-дълъг  стаж и прослужено време до размера на минималната, тя ще получава повече от сестрата. След това ще трябва да вдигна и тази на медицинската сестра, а и на начинаещия лекар, който започва с 650 лева и каквито в голяма степен липсват", уточнява директорът на болницата.

Според него това е проблем на повечето общински болници, където заплащането на лекарите е ниско и кадрите напускат. 

"В същото време, ако една болница за общината се закрие, това означава закриване и на рентгена, и на лабораторията, и на спешната помощ. Връщаме се във времената на доктор Куин Лечителката.

Няколко са основните проблеми пред общинските болници при получаването на средствата им. Единият е свързан с това, че лечебното заведение борави с пари за клинични пътеки, определени още през 2006 година, които оттогава не са увеличавани. Някои от тях дори са били намалени, като например тази по неврология, която е паднала от 500 на 300 лева.

"Вярно, увеличиха парите за раждане и за новородени деца, но при нас раждаемостта не се повишава, общините се обезлюдяват", коментира той. В същото време общините нямат право да дофинансират местните болници, защото по европейския регламент това се води държавна помощ за търговско дружество, както са регистрирани болниците. "Ние обаче имаме ограниченията да извършваме само медицинска дейност, а не търговска, и по този начин трупаме дългове", допълва доктор Тотев. "Колкото по-голяма е една общинска болница, толкова повече дългове трупа, което противоречи на нормалната пазарна логика". 

Една от причините - непрестанното увеличение на заплати и консумативи в противовес на субсидията, която остава една и съща. Втората е свързана с голямото количество неосигурени хора, които минават през болницата. Знаете какъв контингент лекуваме в Чирпан, така е и на много други места. Опитваме се да си получим парите за лечението на неосигурени хора от социалните, но по-често не се получава", разказва доктор Тотев.

"Имаме пациент, който си е разрязал крака с бензинова горелка, никога не се е осигурявал, да го оставим да почине ли?", пита реторично той.

На 14 март Националното сдружение на общинските болници ще организира работна среща в Рибарица, където ще предложи своята визия за промени в здравеопазването. "При нея предложенията са не да се пипне тук и там на парче, а да се промени радикално начинът, по който се организира и здравеопазването, и осигуряването, така че и пациентът от Полски Тръмбеш, и този от София да бъдат равнопоставени при достъпа си до медицинска помощ", казва доктор Тотев.

Поканени са и представители на здравното министерство -"Да чуят идеята ни и, ако имат свои предложения, да я оборят, защото пробремът е системен". Според Тотев, ако засега се остане само с финансовата инжекция от 18 милиона, догодина ще има още фалити на болници, защото минималната заплата и консумативите пак ще скочат, а болниците няма да има с какво да покрият дефицита си.

 

Младите идват с амбиции
и заминават за Германия

Д-р Неделчо Тотев, шеф на НСОБ и на Общинската болница в Чирпан

- Доктор Тотков, как се привличат специалисти в малка болница като тази в Чирпан? Какви хора най-често липсват?

- За мен проблемът е в това, че специалностите бяха прекалено разпарчетосани. Вместо вътрешни болести вече имаме отделни специализанти като кардиология, пулмология, ендокринология и така нататък. Същото е и с общата хирургия. Ние би трябвало да назначим по един лекар от всяка специалност, за да сключим договор със Здравната каса. Навремето, когато аз специализирах, един подобен специалист можеше да ти прегледа кръвното, белите дробове, бъбреците... Сега всеки дълбае в собствената си област. Как да назнача пулмолог при нас, като той ще се сблъска с общо 30 пневмонии на месец, докато в по-голям град ще има 200 случая. Той ще се депрофесионализира.

- Младите по-често решават да заминат за чужбина...

- Аз се надявам много на новите промени в наредбата за специализациите, според която младите трябва да работят у нас толкова години, колкото държавата е плащала за тяхното обучение. Но не съм оптимист, ако заплащането не се промени. Ако изберат да заминат за чужбина, те могат само за месеци да върнат парите, които са похарчени за тях, и след това да работят свободно и без задължения към държавата. Какъв им е мотивът да дойдат при нас специализирали, с амбиция да правят голяма медицина, и накрая да превъртат клинични пътеки, където повече се пише, отколкото се лекува?

 

В Белоградчик лекарите 
получават само аванси

Не може да има един аршин за клиничните пътеки при нас и в София, казва кметът Борис Николов

Многопрофилната болница за активно лечение в Белоградчик „Проф. д-р Георги Златарски” влезе в 2019 с 1 млн. лв. задължения. През 2017 година борчовете са били 600 000 лв., а през 2018 – 800 000 лв.

Днес се бори за оцеляване всеки ден. Дълговете и към доставчици на медикаменти, консумативи и услуги са 510 000 лв., а към персонала 400 000 лв. От 2016 година насам  лекари, медицински сестри и санитари получават само малка част от заплатите си като аванси. Никой не знае кога ще може да бъде изплатена цялата заработена му от три години сума.

На няколко пъти болницата е била пред фалит. Но общината, която е нейн собственик, е успявала да я задържи. С цената на благородството на лекарите, които са готови да помагат на хората дори и без пълното заплащане. Защото здравното заведение е единствено в планинския район. Болни от селата  Салаш, Стакевци, Чупрене не могат да стигнат на 50 или 70 км при нужда във Видин и Монтана. То лекува 24 506 души от 4 общини – Белоградчик, Димово, Ружинци и Чупрене. В района са разположени два града и 56 села.

Болница в Белоградчик има още преди Освобождението. Първата е била разположена  в турския гарнизон. След това – в частна къща с 10 легла. През 1953 година тя вече има 75 легла. Има и голяма, специално построена за болница сграда. Тя е обновена, на добро ниво е и оборудването. Днес в нея по клинични пътеки се лекуват хора в 4-те най-важни отделения – детско, АГО с родилен сектор, вътрешно и неврологично. Има болнична аптека и клинична  лаборатория. В нея могат да се правят хематологични, микробиологични, хормонални и друг вид изследвания. Могат да се извършват и физиотерапевтични процедури.

Нашата болница е типична за здравни заведения в труднодостъпен планински район, обяснява кметът на общината Борис Николов.
В нея медицинска помощ получават жители на съседните общини Чупрене, Димово и Ружинци, но само общината в Белоградчик е нейн собственик. Само тя има задължение да осигури издръжката и, останалите – не. 

"Убеден съм, че ако нея я няма, много от жителите на района, който е със  застаряващо население, няма да търсят лечение на друго място. Хората ще  остават  по домовете си и каквото стане", казва кметът Николов. 

И припомня славното минало на болницата. В нея са работили лекари като проф. Александър Чирков, проф. Георги Златарски, чието име сега тя носи, проф. Веселин Борисов и др. Била е ръководена от известни лекари, завършили в чужбина и първите випуски на медицинския университет в София. Сега медицински управител е икономист, лекар не иска. 

"И на персонала, и на всеки жител на града е мъчно със случващото се в нея. Затова търсим начини да и помогнем. Вземаме заеми колкото да погасим част от задълженията към персонала, отделяме от малкия ни бюджет. За 2019 г. сме заложили за тази цел 80 000 лв. 

Общинската болница трябва да получи подкрепа от държавата. Защото здравеопазването не може да се дели на общинско, държавно и частно.  Всички пациенти са граждани на България. Е, при нас се налага да се лекуват и чужденци. Дойде турист да види нашите природни забележителности и му става лошо. Карат го в болницата ни", обяснява Николов. Според него помощта на държавата трябва да дойде във вид на субсидия или с изменение на изискванията към лечебните заведения. Сега те са еднакви за София и за Белоградчик. 

"И понеже нямаме достатъчно лекари, наемаме от други места. Но те идват от време на време, някои не идват, но с назначаването си в Белоградчик поддържат съществуването на важни клинични пътеки. За де се лекува болен с пневмония при нас, трябва да имаме пулмолог и двама лекари със специалност „Вътрешни болести”. Това може да се промени, но държавата не го прави.

Заради нередовното възнаграждение по-младите лекари напуснаха града, а нови не идват. Медицинските сестри, които са с мизерни заплати, оцеляват с работа в чужбина. За няколко месеца заминават за Италия, където гледат възрастни или болни хора. Оставащите тук карат по две смени и заради тях. След това става обратно – други заминават, тези тук работят и заради тях.
Апелирам държавата да промени стандартите – изискванията за покриване на клинични пътеки да са едни за малките болници и други – за големите", категоричен е кметът Николов.

 

Ние спасяваме животи, не
може да сме търговци  

Д-р Жоро Николов е единственият кардиолог в Белоградчик

Дойдох в града си веднага след завършване на медицинския университет в София. Заповедта ми за назначение е от 1 януари 1971 г. Карам вече 49-тата си година.

Синът ми е лекар, но предпочете да остане на работа в София.  Аз съм привързан към Белоградчик и не мога да го напусна. Като мен са още петима колеги. Ние сме кореняци, тук са нашите домове, искаме тук да си работим. И затова оставаме.

През януари съм изработил 52 пакета. Останалите колеги са назначени по принуда – такива са изискванията, за да покриваме клинични пътеки. Но и моите ръце са вързани. Аз мога да оставя в болницата за лечение  четирима пациенти, петият – не мога. Ако трябва, длъжен съм да изпиша един от първите четирима.

Но при сърдечно-болните хора това не може да стане. Все едно един продавач на хляб може да продаде само 4 хляба, а петият – да подари.

Спасението на болницата виждам в реформа на прилаганата сега реформа. И изискванията за болниците в  различните градове да бъдат различни. Сега те не са съобразени с нашето намаляващо и застаряващо население. При това е много бедно.

По-младите молят за безплатна помощ, защото имат кредити и не могат да отделят пари за лечение. Възрастните броят пари за път до града и за лекарства. А нали нашето здравеопазване по конституция е безплатно? На практика общественото и частното здравеопазване не са равнопоставени.

Често ме питат защо болницата ни изпадна в това тежко състояние. Защото разходите за медикаменти, ток, вода, отопление се увеличават. За да поддържаме добрата апаратура, с която разполагаме, трябва да имаме сключен договор с фирма.

А фирмите също вдигат цените си. Приходите ни обаче остават същите – те не се увеличават, защото сотйността на клиничните пътеки  си остава същата.

Обичам работата си и се надявам, че това правителство ще вземе мерки за общински болници като нашата. Става въпрос за пари, но и за промяна в законовите положения. Не искам да сме търговци, а хора, които помагат на болните. С удоволствие преглеждам хора от сръбския град Зайчар и селата по границата. Те научават за мен от здравно предаване по местно радио и ме търсят. Аз съм готов да лекувам, не да мисля дали ще получа заплатата си в края на месеца.  

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички