Неделя,

Затворнички живеят с 1 сапун и 10 превръзки

От: Администратор -
A
A
A

Абсурдна е ситуацията с топлата вода и санитарно-хигиенните материали – 15-20 мин. Топла вода веднъж дневно, едновременно за баня, пране на дрехи и чаршафи, доколкото ги има – за 30 жени на 4 душа и 4 мивки. След дълги спорове с ръководството на затвора дали това е достатъчно – написах препоръка. Ще проверя дали се спазва. Това заяви омбудсманът Мая Манолова на представането на „Доклад на Националния превантивен механизъм" (НПМ) за 2015 г., действащ към институцията.

"Липсват санитарни помещения в килиите. Ползват кофи. И минимално количество санитарно-хигиенни материали - един тоалетен сапун на месец, един сапун за пране и 200 гр. перилен препарат, 10 превръзки – крайно недостатъчни, затова затворнички ми разказаха, че ползват чаршафите, в резултат част от леглата са без спално бельо. Невъзможността за поддържане на елементарна лична хигиена е проява на унизително и елементарно нечовешко отношение", категорична бе Мая Манолова.

Представеният документ съдържа констатации и препоръки към отговорните министерства, направени след проверки в затворите, психиатриите, институциите за деца, и специализираните интернати, следствените арести, домовете за възрастни хора с ментални увреждания, бежанските и миграционни центрове.

През изминалата година са направени 66 проверки на места за лишаване от свобода, като в близо 20 от тях общественият защитник Мая Манолова е участвала лично.

Като цяло, материално-техническата база в затворите остава трагична, като най-тежко е положението в Бургас и Варна. Липсата на санитарни помещения в затворите във Варна, Бургас и Сливен е недопустима. Използването на кофи в общите помещения, ограничените количества санитарно-хигиенни препарати, невъзможността да се поддържа елементарна лична хигиена, представлява форма на унизително и нечовешко отношение", обяви Манолова.

Като сериозен проблем тя посочи и невъзможността за полагане на трудова дейност в затворите. „Буди недоумение пълната липса на подкрепа от страна на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и Държавно предприятие „Фонд затворно дело" (ДПФЗД) на съществуващите цехове към затворите. Абсолютно необяснимо е защо произведената от тях продукция не се реализира с предимство поне в системата на затворите? Например – вместо да изкупува работното облекло, произведено в цеха към затвора в Сливен или дюшеците, произведени в затвора в Ловеч, ГДИН е възложила изпълнението на обществени поръчки на външни фирми? И в стария, и в новия Закон за обществените поръчки съществува така наречената процедура „ин-хаус" – възможност за възлагане на обществени поръчки на производители в системата на възложителя. Но вместо да използват тази законова възможност и да подкрепят собствените си цехове, а и възможността за трудова дейност на лишените от свобода, Министерство на правосъдието и ГДИН предпочитат външни фирми. Защо?!", попита общественият защитник.

Тя обърна специално внимание и на проблема, свързан с дейността на ГДИН и по-специално на ДПФЗД.

„Цените в затворническите лавки и магазини са силно завишени – минимум 30-40 % са по-високи от цените в обикновени магазини. Например, 250 грама „Nescafe Classic" в лавката в затвора струва 13 лева, а същият артикул навън – 11 лева. Абсолютно неприемливо е да се печели по този начин от затворниците – те нямат право на колети и така се превръщат в сигурни купувачи на стоките в затворническите магазини като единствена възможност да се снабдят със санитарно-хигиенни материали и храна. Така те стават донор на определени фирми. Въпросът е защо ГДИН, Министерството на правосъдието, ДПФЗД съдействат за това ограбване? Отправих препоръка към министъра на правосъдието да спре изпълнението на тези обществени поръчки. Подобна е ситуацията и с телефонните разговори. Те са поети от частен телефонен оператор, който е въвел драстично по-високи цени. Така например, в женския затвор в Сливен цената на една минута към всички фиксирани мрежи в страната струва 0.23 лв. срещу 0.05 лв. навън. Цената на минута към всички мобилни мрежи в затвора струва 0.38 лв. срещу 0.29 лв. навън", допълни омбудсманът.

Мая Манолова посочи още, че са констатирани сериозни проблеми в медицинското обслужване – въпреки наличието на медицински центрове се осъществяват десетки конвои на затворници ежедневно – за извеждането на лишени от свобода до различни лечебни заведение. „Стоматологичната помощ на затворниците пък най-често се изчерпва с вадене на зъб", поясни тя.

Омбудсманът подчерта, че специално внимание в доклада е обърнато на жените в единствения женския затвор у нас – този в Сливен.

Близо 82% от затворничките са зад решетките за ненасилствени престъпления, най-често дребни кражби. В същото време близо 50% са майки на малолетни деца", обяви Манолова. И допълни, че фактът, че в България има един единствен женски затвор, води след себе си редица проблеми – изолация, невъзможност да се поддържат семейни контакти и контакти с децата, пълно откъсване от общността, от естествената среда.

„От това особено страдат и майките затворнички, но и самите деца", категоричен бе общественият защитник. „Разговарях със затворнички в Сливен – много рядко имат посещения, много рядко виждат децата си, защото са на стотици километри и нямат средства. Една майка ми сподели, че двете й деца на 3 и 7 г. са в институции и дори не знае в кои точно, така че ще излежи присъдата си от 1 година и 2 месеца без изобщо да ги види. Друга затворничка ме помоли за помощ – след 20 дни излиза от затвора, а двете й дъщери близначки са в приемно семейство в Монтана и не ги е виждала откакто е в затвора", разказа Мая Манолова.

В доклада е отбелязано, че в затвора в Сливен има ясла, в която се отглеждат деца до 1 г. Но те са заключени, също като майките им и нямат възможност за разходка навън извън сградата – излизат на въздух само на терасата. „Което е недопустимо. Защото децата на затворниците не са затворници и не следва да се третират като такива", отсече омбудсманът.

„Втората голяма тема в доклада са лицата с психически заболявания – техните проблеми и права и особено на тези, които задължително са настанени в психиатрични заведения", посочи омбудсманът.

Според статистиката 19.5 % от българите поне веднъж са търсили психиатрична помощ. 50 000 е броят на хоспитализациите в психиатрични заведения годишно. Общите разходи за психиатрични дейности за 93,5 млн. лв. годишно – под 3% (2,7 %) от общия бюджет за здравеопазване.

„Ако психично болният няма близки или те не желаят да се грижат за него, той няма никаква институционална подкрепа. Излиза от психиатричната болница, случаят му не се проследява, никой не го наблюдава, не си взима лекарствата, влошава се и пак се връща в болницата", отбеляза Манолова.

„Отправих препоръка – МТСП да разкрие повече социални услуги за хора с психични заболявания", каза омбудсманът.
Третата тема, изложена от Мая Манолова в доклада е посветена на защитата на лицата, търсещи закрила, състоянието на миграционните и бежанските центрове.

За съжаление голяма част от препоръките, свързани със системни проблеми на тези уязвими групи лица, не се вземат под внимание от отговорните административни органи и вместо да намерят решение, проблемите се задълбочават. В момента предвид ниския процент запълняемост на капацитета на бежанските и миграционните центрове и към дирекция „Миграция" и към Държавна агенция за бежанците, проблемите се овладяват. Но при промяна ситуацията ще ескалира", предупреди Мая Манолова. Тя допълни, че заниженият контрол в бежанските центрове създава предпоставки за трафик на хора и каналджииство.

Сред другите теми в доклада, представени от омбудмана бяха още защитата на децата в конфликт със закона, социалните и медико-социалните институции за деца, социалните институции за възрастни с ментални проблеми и местата за задържане в структурите на МВР.

Целият доклад, презентацията и изказването на омбудсмана Мая Манолова може да видите на адрес www.ombudsman.bg, в раздел „Библиотека".

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички