На 19 март 2025 г. Българският олимпийски комитет (БОК) преживя най-драматичното си събрание от десетилетия. След 20 години начело на организацията Стефка Костадинова бе заменена от Весела Лечева, която „спечели“ изборите с 48 гласа срещу 33. Победата ѝ обаче отприщи лавина от юридически, морални и институционални сътресения, които и днес държат олимпийския дом в състояние на парализа и разделение.
Още дни след избора започнаха да валят жалби – общо осем, подадени от индивидуални членове и спортни федерации. В тях се оспорват процедурни детайли: начина на свикване на събранието, предизвестията, гласуването и правото на отделни лица да участват в него. В резултат Търговският регистър спря вписването на новото ръководство, което блокира юридическата сила на избора. Така, въпреки решението на Общото събрание, Весела Лечева не е вписана като председател на БОК и формално не може да представлява институцията пред държавата, банките и международните партньори.
На практика БОК се оказа с двама претенденти за управление – Костадинова, която все още фигурира като действащ председател в регистрите, и Лечева, която твърди, че притежава вътрешната легитимност, произтичаща от гласуването на делегатите. Екипът на Лечева се позовава на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, според който решенията на общите събрания влизат в сила веднага след приемането им. Аргументът е, че тя може да изпълнява част от функциите си, дори преди да бъде вписана. Противниците ѝ, сред които и Стефка Костадинова, са категорични – без съдебно решение и официална регистрация не може да има законово ръководство. Спряното вписване на Лечева обаче явно показва кой е прав и е само поредното доказателство за нелегитимния опит на бившата стрелкиня да управлява БОК.
Юридическият вакуум се материализира и физически – в началото на април Лечева и съмишленици опитаха да влязат в централата на БОК, но бяха спрени. От старото ръководство обясниха, че достъпът ѝ е блокиран до приключване на делата. Логично, щом Лечева не е легитимен шеф на БОК, няма как да бъде допусната да управлява имуществото на комитета в режим на пълна „юридическа безотговорност“. Така се стигна до парадокс: избрана, но невписана, Лечева е президент в сянка, чиято власт обаче не е ясно докъде се простира. И по-страшно: не е ясно доколко легитимни са решенията, които се опитва да прокарва и кой ще носи отговорност за тях.
В средата на юни в публичното пространство изтече писмо от представител на Международния олимпийски комитет (МОК) – Джеймс Маклауд, директор „Връзки с НОК и Олимпийска солидарност“. В него се изразява позиция, че МОК приема Весела Лечева като „лице за контакт“ и призовава за „съвместно управление“ между нея и Костадинова до приключване на съдебните спорове. Подобен „соломонов“ подход обаче предизвика буря в България. От БОК обявиха, че писмото няма правна сила по българското законодателство и не може да подмени решенията на съда. Стефка Костадинова реагира остро: „Това беше последният куршум – зареден отдавна. Опит да се заобиколи българското правосъдие чрез натиск отвън. Аз няма да позволя да се подменя законът.“
Юристи потвърждават, че международна кореспонденция не може да замести вътрешните процедури по вписване на ръководство. МОК може да изрази мнение, но не и да назначи президент в разрез със суверенните закони на държавата. Докато съдът все още не се е произнесъл, медиите разкриха детайли, които хвърлят сянка върху самия избор. Сред най-честите обвинения са използване на пълномощни със съмнителна достоверност, натиск върху делегати и намеса на бизнес интереси. В центъра на тези твърдения стои името на бизнесмена Гриша Ганчев – дългогодишен член на БОК и според мнозина неофициален поддръжник на Лечева.
Според публикации, Ганчев и Лечева действали в тандем още от 2024 г., когато тя регистрирала ново сдружение – „Асоциация на българските спортни федерации“, с устав, силно напомнящ този на БОК. Някои тълкуват този ход като „резервен план“ в случай че не спечели изборите. Впоследствие, след като вотът ѝ бе оспорен, контактите с представители на МОК зачестили – опит, според критиците, да се търси международен натиск върху българските институции.
Към спора за властта се прибавя и политически оттенък. Лечева е бивш депутат от БСП и служебен министър на спорта в кабинета на Румен Радев. Нейните опоненти я обвиняват, че използва политическо влияние и бизнес съюзи, за да укрепи позициите си. Фактически Лечева е част от цяло бизнескрило в политиката, икономиката и спорта фамилията Велеви – собственици на фирми за кредити и хазартен бизнес, обвързани и с имена от висшите етажи на държавната власт.
Името на Весела Лечева обаче не за първи път се свързва с фигури от сенчестия бизнес и с мрежи, чиито интереси излизат извън чисто спортната сфера. Още от времето, когато бе депутат и по-късно министър на спорта, в публичното пространство многократно се коментира близостта ѝ с икономически кръгове, свързани с хазарт, строителство и спортен мениджмънт. Нейният покоен съпруг Манол Велев бе разследван за редица икономически злоупотреби, а впоследствие името му се свързваше с финансирането на спортни клубове, в които и самата Лечева участваше. След прострелването на Велев през 2007 г., тя постепенно се позиционира като публично лице на група бизнес интереси, която днес мнозина определят като „спортно-политическо лоби“ около Гриша Ганчев и други влиятелни фигури от прехода.
Макар официални доказателства за престъпна дейност да липсват, мнозина в спортните среди виждат в това своеобразна мрежа за влияние, в която решенията се вземат не по олимпийски принципи, а според икономическа изгода и лоялност. Именно тези връзки подхранват подозренията, че опитът за овладяване на БОК има много по-дълбоки мотиви – свързани не само с властта в спорта, но и с достъпа до значителни финансови ресурси и международни контакти.
Вече малцина си спомнят, но според информация на „Фрогнюз“, пушката, с която през 2005 г. бе застрелян босът на ВИС 2 Георги Илиев, е била притежавана в един момент именно от Весела Лечева. Връзката лъсна при разследването на убийството, но бързо потъна в информационния поток. Друга забравена подробност от биографията на Лечева е друг случай, който се разиграва близо десетилетие по-късно, когато лидерът на мракобесната група за мокри поръчки „Килърите“ Петър Стоянов-Сумиста, бе задържан в столичната болница „Токуда“. Пак според информация на „Фрогнюз“, в джоба му тогава разследващите са намерили листче с четири телефонни номера на известни личности. Едното било именно на Весела Лечева.
На този фон за мнозина от делегатите, подкрепящи Костадинова, случилото се на 19 март е било всичко друго, но не и честна надпревара. „Няма как олимпийският комитет да се ръководи чрез машинации и натиск. Това е уреден мач, в който спортният дух е заменен от задкулисие“, коментираха те в серия от публични изяви. Подобни опасения сподели и генералният секретар на БОК Белчо Горанов, който подаде оставка след избора, заявявайки, че „не може да бъде част от процес, в който правилата се пренаписват според интереса на една група“.
В центъра на конфликта стои прост, но ключов въпрос: кой реално представлява БОК днес? Докато вписването на новото ръководство е спряно, всички актове на организацията остават под контрола на вписания председател – Стефка Костадинова. Всеки документ, подписан от Лечева, може да бъде обявен за нищожен. В същото време Лечева се опитва да лансира версията, че МОК признава нейната фигура в комуникацията с международните структури. Така Българският олимпийски комитет функционира с две лица – едното юридическо, другото фактическо, без да е ясно кой носи отговорност за съдбата на БОК.
Нито писмата от Лозана, нито вътрешните обяснения могат да заместят съдебното решение, което ще определи кой ще представлява олимпийското движение на България. Докато то не бъде произнесено, всеки опит за „соломоново“ решение рискува да задълбочи кризата. Защото олимпийските принципи изискват не просто състезание, а честна игра. А когато феърплейът бъде изместен от задкулисие и лични интереси, победител няма – губи само спортът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
