Неделя,

Проф. Георги Янков: Държавникът е стратегически лидер

От: Екатерина Николова -
105
Проф. Георги Янков: Държавникът е стратегически лидер
A
A
A
  • У нас политическото мислене и дейност се битовизират, казва проф. Георги Янков в специално интервю за СТАНДАРТ
  • Имаме петима премиери държавници
  • Националната идентичност е изправена пред големи предизвикателства
  • Мнозина от политиците ни нямат понятие за предмета на своята дейност

В навечерието на Коледа излезе мащабното сравнително изследване на историческите и съвременните политически системи на директора на Центъра за политологични изследвания към УНСС проф. д-р Георги Янков - "Сравнителни политически системи. Съвременни и исторически политически системи".

Проф. д-р Георги Янков е основател и дългогодишен ръководител на катедра „Политология“ в УНСС – първата българска катедра, станала член на Европейския консорциум за политически изследвания, определена в списанието на Косорциума от август 1999 г. като една от „най-значимите катедри по политология в България и Югоизточна Европа“.

През 2009 г. проф. Янков е включен в енциклопедията „Научната слава на България“ (Висша книжовна школа „Сириус“, В. Търново). През 2013 г. е удостоен от Академичния съвет на УНСС със званието „заслужил професор“, а през 2015 г. – с „Почетный диплом“ от Академията за политически науки на Руската федерация за значим принос в политическата наука. Директор е на Научноизследователскияцентър за политологични изследвания при УНСС от 2019 г.

Проф. Янков има над 190 публикации, сред които фундаменталното изследване „Политологичната мисъл от древността до наши дни“ и първото по рода си рейтингово изследване в България „Най-успешните български министър-председатели (1879 – 2009)“.

- Проф. Янков, автор сте на "Сравнителни политически системи. Съвременни и исторически политически системи". Каква е историята на създаването на такова мащабно сравнително изследване на политическите институции и системи от древността до наши дни?

- Настоящата книга е резултат от дългогодишни интелектуални усилия и натрупвания. Близо три десетилетия водих университетски курс по "Съвременни политически системи" пред студентите бакалаври от специалностите "Политология" и "Международни отношения", а пред магистрите и докторантите – специализиран курс по "Сравнителни политически системи". Други книги и ангажименти все отлагаха нейното публикуване.

Освен това идеята бе след като в "Политологичната мисъл от древността до наши дни" (трето преработено и допълнено издание, 2006) направих анализ на основните политически идеи и теории, в "Сравнителни политически системи" да реализирам това по отношение на историческите и съвременните политически системи. По този начин успях относително да "затворя" изследователския кръг: политически идеи и теории, политически институции и системи на управление. Стремежът бе да се опитам да синтезирам цялата тази огромна материя в "един единствен ум" (по думите на Бъртранд Ръсел).

- Вие с тревога пишете, че в съвременнитеусловия сме свидетели на застрашително опростени разсъждения за политиката, че тя става все по-повърхностна, груба и демагогска.

- Налице е объркване на понятията: едно е "политика", "политики", "политическо"; друго – "партизиране", разглеждане на даден въпрос от тяснопартийна гледна точка; едно е "политика", друго – "политиканстване". Голяма част от българските политици (а и в света) бъркат политическото с политиканстване, нямат понятие за предмета на своята дейност, не познават същността и смисъла на действителната политика (която според Айнщайн е по-сложна от физиката). На равнището на всекидневното съзнание е налице тенденция към елементаризиране и битовизиране на политическото мислене и дейност.

Ето защо книгата започва с това, което Конфуций нарича "джън–мин" ("изправяне на наименованията"). За създаването на общ научен език е необходимо да се уточни смисълът на политиката, той да се познава и овладее. В случая става дума за дефиниране на такива фундаментални понятия като: власт, политика, политическа система, държава, държавник, политикан, олигархия, демокрация, теокрация и т.н.

- Когато разглеждате метаморфозите на политиката в началото на XXI век Вие констатирате, че "политиката все повече губи от най-дълбоката си същност и смисъл". Какви съществени функции губи съвременната политика?

- Ще изброя някои от тях:

Цел на истинската политика е постигането на "общото благо". Както сполучливо се казва в един надпис на сградата на Ректора (Управителя) на някогашната Дубровнишка република: "Когато влезнеш в тази сграда забрави личното и се грижи за публичното"  ("Obliti privatorium publica corate");

Да създава ефективни и справедливи правила за функциониране на публичната сфера (от общината до Европейския съюз);

Да създава и прилага управленски стратегии и конкретни публични политики;

Да управлява неравенствата в обществото;

Да решава конфликти и т.н.Само изброяването на някои от основните функции на политиката, показва че става въпрос за изключително важна и сложна човешка дейност. Още Сократ и Платон са смятали, че държавното управление е една от най-сложните човешки дейности, която повече от всяка друга предполага съответно образование, възпитание и посвещаване. И тук се натъкваме на едно парадоксално противоречие: една от най-сложните и значими човешки дейности се упражнява (с известни изключения) от хора на средно, а в редица случаи и под средното интелектуално равнище. Карл Попър е още по-категоричен: "Аз съм на мнение, че управниците рядко надхвърлят средното ниво както в ментално, така и в интелектуално отношение, а често са и под него". Това е едно от фундаменталните противоречия на политическата дейност, което по-скоро се задълбочава от началото на XXI век.

- Една от главите в книгата е посветена на държавната власт и държавниците. Каква е разликата между държавник, призван политик и политикан? Между впрочем на тази проблематика е посветена и предходната Ви книга: "Най-успешните български министър–председатели (1879 – 2009)".

- Политиканът е най-разпространеното "политическо животно" (Аристотел) не само в България, но и по света. Негови основни характеристики са: безпринципност, политически клиентелизъм, опортюнизъм (преминава от партия в партия), политическа партизанщина, неразбиращ от политиката човек, който обаче се намесва в нея и живее "от" политиката, а не "за" политиката. Той е типичен демагог – антипод на призвания политик и държавник. Докато призваният политик се отличава с посвещаване на политическата дейност и упражнява политиката повече като социална позиция.

Що се отнася до държавника, най-кратко той може да определен като стратегически лидер, който осъзнава интересите и престижа на собствената си държава като задължителна норма, явява се двигател на развитието и могъщ социален интегратор (умеещ да използва потенциала на цялата нация), умее да поставя приоритети, притежава интелектуален потенциал, характер и воля да изпълни своята мисия въпреки препятствията...

Моето изследване за най-успешните български министър–председатели (1879 – 2009) открои имената на петима премиери, които могат да бъдат определени като държавници: Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Константин Стоилов, Александър Малинов и Андрей Ляпчев. Шестото място в рейтинговата класация заема Тодор Живков.

- Вие правите сравнителен анализ на историческите и съвременните политически системи. Особен интерес предизвиква сравнението между олигархията в Древна Гърция и съвременната олигархия. Какви прилики и разлики откривате?

- Понятието "олигархия", подобно на редица други термини в политологията (а и в други науки), произхожда от Древна Гърция. Може би най-краткото определение дава Аристотел: "управление на богатите, без да се съобразяват с бедните"; "власт на богатите в ущърб на бедните". В това отношение няма съществена разлика със съвременната олигархия, като изключим мащабите.

В съвременните условия олигархията продължава да се асоциира с властта на богатите. Нещо повече, в условията на глобализация е налице огромна концентрация на богатство и власт, която ерозира демокрацията и зад нея наднича олигархията.

Откривам и една интересна разлика. В някои древногръцки полиси олигарсите след идването си на власт произнасяли следната клетва: "Ще бъда враг на демоса и ще му нанасям цялата вреда, на която съм способен". Елинските олигарси са били доста откровени, за разлика от съвременната олигархия, която е демагогска.

- Най-много място в книгата е отделено на сравнителния анализ на парламентарните, президентските и полупрезидентските системи на управление. На този фон какви особености на българската система на управление бихте откроили?

- Един от големите съвременни политолози и конституционалисти Морис Дюверже смята, че Конституцията на Република България от 1991 г. "обединява най-доброто и най-лошото в съвременната представа за парламентарен режим". Според него един най-добрите ѝ елементи е прекият избор на президент и неговата позиция на "регулатор и върховен арбитър".

Българският държавен глава се избира пряко от гражданите, подобно на президентите в полупрезидентските републики. Докато при типичните парламентарни режими като правило президентите се излъчват от парламента (Германия, Италия, Гърция, Израел и др.).

Избран чрез пряко гласуване президентът притежава демократична легитимност и морален авторитет. Един президент се избира пряко от гражданите не да раздава ордени, а да упражнява реално конституционните си правомощия. Но действителната власт на държавния глава освен от конституционните си правомощия зависи и от редица други обстоятелства.

- Има ли разминаване между конституционни правомощия и действителната власт на българския президент?

- Освен от конституционните правомощия действителната власт на държавния глава зависи в значителна степен от две обстоятелства: състоянието на парламентарното мнозинство и отношението (позиционирането) на президента спрямо него. Дали той е лидер на мнозинството или е негов редови представител, дали е от опозицията или е неутрален.

В зависимост от това неговата роля е различна. Въз основа на тези величини Дюверже е разработил обяснителен модел, разкриващ ролята на президентите при различните ситуации. Приложена към българските държавни глави се оказва, че най-слаба (и символична) е ролята на президентите, които се явяват редови представители на управляващи мнозинства. Ролята на Петър Стоянов според теоретичния модел е "символична".

Обяснението е, че de facto лидер на мнозинството и политически ръководител на изпълнителната власт е премиерът Иван Костов (това обстоятелство обяснява до голяма степен защо на известната фраза на Стоянов: "Иване, кажи си!", не последва отговор). Има още един президент, чиято роля може да бъде определяна като "символична" – това е Росен Плевнелиев по време на първите две правителства на Бойко Борисов. Разбира се, много важни са и личностните качества на титуляра на президентската институция.

- А как се тълкува понятието "неутрална власт" на президента, което се среща вправната литература?

- Терминът "неутрална власт" често пъти в публичните дебати се схваща повърхностно и доста буквално. Може ли президентът да бъде неутрален, когато се нарушава върховният закон, потъпква се разделението на властите или се допуска наличието на фрапантни корупционни практики, произвол и пр.? Отговорът е повече от очевиден. По тази причина терминът "неутрална власт" би следвало да се използва предпазливо, ако изобщо се налага неговата употреба.

- Какви още важни проблеми са разгледани в книгата, на които бихте искали да обърнете внимание?

- В исторически и сравнителен план са разгледани въпросите на унитарната държава, федерацията, конфедерацията и унията; за теокрацията и светската държава; за тоталитаризма и авторитаризма. Специално внимание е отделено на китайския модел. Това не е случайно. Още в началото на XIX век Наполеон Бонапарт изказва предположението: "Китай е огромен спящ дракон… И когато се събуди, ще разтърси света."

Всички обстоятелства говорят, че "спящият дракон" се е събудил. Подробно съм характеризирал "социализма с китайска специфика" на Дън Сяопин и "сяокан общество" на Си Дзинпин. Книгата завършва с главата "Нация, национална идентичност, глобализация".

Националната идентичност ("Кои сме ние?") в съвременните условия е изправена пред големи предизвикателства. Анализирано е противоречивото въздействие на глобализацията върху националната държава.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички