„Като камък на шия бедността ми тежи.
Като руска ютия върху мене лежи.“
Текстът на пародийния хит „Като камък на шия“ на големите звезди от 90-те години на миналия век – НЛО, звучи отчайващо актуално и днес. 30 години след като България направи своя геостратегически избор и пое по пътя на запад – към ЕС и НАТО, днес този път все още изглежда неизвървян. А борбата за евроатлантическите ценности сякаш се крепи на няколко по-ярки политически фигури в парламента. И на едно ротационно правителство, което обаче все още сравнително плахо реже пъпната връв с Русия.
През последните над 100 дни всички наблюдаваме едно странно политическо танго, в което „некоалицията“ нерешително прави крачки назад от обещаните евроатлантически промени и ДПС в лицето на депутата Делян Пеевски, което завръща сглобката в руслото на избрания западен път. Какво стои в дъното на този объркан политически танц и как се управлява държавата всъщност?
Отговорът на този въпрос е както логичен, така и не толкова прост. До преди три месеца България буквално беше задушена от служебната власт на президента Румен Радев. В същото време хората отказаха да гласуват доверие на само един политически играч, който да поеме кормилото на властта. Причината е, че старият модел на управление – коалиция на ГЕРБ с някоя от по-малките партии в парламента вече е изчерпан. В същото време обещаната „промяна“ и политическите субекти, родили се на площада от протеста на хората доказаха, че не умеят сами да управляват дори стартъп, камо ли цяла държава. И този политически хаос беше нужна кардинална промяна на политическата картина.
У нас през годините единствено ДПС се е проявявала като ясна и категорична евроатлантическа партия, която не прави компромиси с интересите на България и общото европейско семейство, в което вече 16 години е член държавата ни. Последователността на движението по теми като орязване на руското влияние у нас и засилване на европейското бъдеще на България всъщност бе и ключът към решаването на продължилата над 2 години политическа криза у нас.
„Нека да е лято, нека да сме в НАТО,
зимата е страшна без вода и ток“.
Още с гласуването на ротационното правителство на „Денков/Габриел“ ДПС даде ясен знак чрез председателя на партията Мустафа Карадайъ и депутата от движението Делян Пеевски, че ще бъде гарант за изваждането на страната ни от кризата и за едно стабилно управление. Двамата знаково гласуваха „за“ съставянето на кабинета, показвайки, че движението не просто ще осигури нужните гласове за така нужната съдебна реформа у нас (която минава през ревизия на Конституция), но и ще бъде гарант за прокарването на важни закони, които да завърнат страната в руслото на ЕС.
Така в рамките на няколко месеца ПП-ДБ, които иначе явно заявяваха мащабни антируски реформи, но в действителност доста се ослушваха за реализирането им, получиха гърба на ГЕРБ и ДПС, за да се случат в действителност. От лятото насам страната ни рязко зави на запад и започна отчетливо да изпълнява ангажиментите си към европейските ни партньори. Благодарение на Пеевски, който се превърна в неформален говорител на властта, до широката аудитория достигаше реална информация как текат преговорите по различни ключови законодателни предложения и какво предстои да бъде внесено или гласувано в парламента. Този модел на работа показа нещо много просто – за да работи една толкова трудна политическа сглобка е нужна стабилност на партньорите и публичност на действията. Механизъм на работа, който от години се прилага в ДПС.
Чрез този модел страната ни успя за отрицателно време да гласува няколко пакета с военна помощ за Украйна, да посрещне президента на нападната от Русия държава – Володимир Зеленски у нас, да отреже пипалата на „Лукойл“ в България чрез отнемане на концесията на пристанище „Росенец“ и дори да се откажем от вече договорената с ЕС дерогация за доставки на руски петрол у нас. Все инициативи, зад които знаково стои подписа на Делян Пеевски, Бойко Борисов и поне един от лидерите на ПП-ДБ – Кирил Петков, Христо Иванов или Атанас Атанасов.
„Как ще се изкара, казва ли ти някой,
царят е далеко, а високо Бог“.
На този фон ролята на Делян Пеевски и ДПС като коректив в това политическо танго е от особено значение. Те не влизат в управленската танцуваща двойка, но ясно дават знак, когато тя обърка стъпките и тръгне в грешната посока.
А това явно доста изнервя определени про-руски кръгове у нас, които вярваха, че заради политическите боричкания страната ни още дълго няма да намери сили да вземе категорично решение по тези тежки въпроси. Тезите за „новия“ Пеевски, който внезапно станал активен депутат са абсолютно несъстоятелни, но са ясен знак колко много ролята на Пеевски в този категоричен отпор на руското влияние у нас, дразни Москва и притурките й у нас.
Държейки дълго време държавата обезглавена, тези политически кръгове се надяваха хаоса и паниката да вземат връх и това допълнително да отслаби и без това изтощената от дългото политическо безвремие и кризи държава.
А Пеевски, който се явява гласът на разума в този политически хаос, видимо много ги дразни. Просто защото подобна стабилна фигура, с ясна и категорична позиция по важните за обществото теми, е лош знак към тези, които се надяват на дестабилизация. А всички знаем, че хибридните атаки на руския монопол върху властта у нас са насочени срещу онези кръгове на властта, които държат страната в про-атлантическата орбита.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
