Сряда,

Огледалото на политиците

От: Администратор -
A
A
A

След Лондон стана модерно да се взираме в магическото стъкло

"Огледалце, огледалце, я кажи...", вече не е приказка за приспиване на малки деца, а основен политически рефрен. Всичко тръгна от най-новата версия на "Мисия Лондон", разиграла се покрай срещата на премиера със сънародници на Острова. От разговора в нашето посолство, заприличал на махленска свада с активното участие на заместник-шефа на организацията на БСП в Лондон Нишан Джингозян и сричаща активистка на "Атака", мнозина натъртиха на един въпрос. А именно -дали Бойко Борисов вижда в огледалото Делян Пеевски. Оттук насетне у нас мнозина взеха да се питат кой какъв силует съзира срещу себе си. За някои това е идолът им, а за други техният кошмар, а най-често по малко и от двете. Със сигурност обаче мотивът за огледалото отприщи куп емоции. Също като в турската сапунка "Огледален свят" по родния ефир, която не спира да просълзява бабите.

Откакто е измислено огледалото, отношението към него е подозрително. Не случайно още Платон отбелязва в своя трактат "Държавата": "Ако искаш, вземи огледало и обикаляй с него навсякъде - тутакси ще създадеш слънцето и другите небесни тела, ще създадеш земята, себе си и другите животни, вещи и растения, с една дума всичко. Да, но това ще бъдат само образи, а не действително съществуващи предмети". Друг древен философ - Сократ, карал младежите да се гледат в огледалата, за да изпитат гордост, ако са хубави, и ако са грозни, да съумеят да прикрият непривлекателната си външност с начетеност.

През вековете огледалата са били възхвалявани и анатемосвани. Одобрявали ги, защото чрез тях човек можел да опознае себе си. Заклеймявали ги, че заблуждават с измамния си образ и привидната суетност. През Средновековието считали тяхното отражение за слуга на дявола разорителен спътник на женската суета. Мнозина оплаквали съдбата на Нарцис, който се влюбил в отражението си. Всъщност обаче Нарцис не е разбрал, че вижда себе си - влюбил се е в прекрасния непознат, отразен във водата.

"Стандарт" реши с усмивка да погледне в огледалото през погледа на някои от водещите политици у нас.

Държавниците

Бойко Борисов - Ангела Меркел

"Аз съм завършил две политически академии - при Живков и при Сакскобургготски", хвалеше се навремето ранният Бойко Борисов. В късния си период той се ръководи от максимата "Гледаме как гласува Меркел и правим същото". Неговият подход е внимателно пресметнат, тъй като несъмнено Берлин е икономическият локомотив на ЕС и една от малкото страни с последователна политика. Отделно на фона на елита от безлични бюрократи, кресльовци и популисти канцлерът Меркел е един от най-отговорните държавници на континента. Без нейната умела политика Евросъюзът щеше да затъне в пясъците на гръцката криза и войната в Украйна. Неумелото посрещане на бежанците затъмни за кратко имиджа на Ангела Меркел, но тя си остава таранът, който води Европа през бурните морета. Двамата с Борисов нямат нищо общо, освен че са израснали в бивши соцстрани. Политик от кариерата, още през 1990 г. тя влиза във Бундестага и постепенно с помощта на Хелмут Кол излиза начело на Християн-демократичния съюз. Обратно, Бойко прекарва 90-те в школите по карате и частния охранителен бизнес, за да разкрие политическия си талант едва през 2001 г., когато става главен секретар на МВР. Въпреки различния произход между изискания и чувствителен канцлер и нахакания наш премиер с черен колан по карате върви отлична комуникация. Германската десница осинови ГЕРБ още при създаването му и до днес е основен техен наставник. Отделно благодарение на Берлин еврофондовете текат като пълноводна река и гласът на България звучи все по-авторитетно. Казват, че Борисов следвал завета на цар Борис - "Винаги с Германия, но никога срещу Русия".

Ястребите

Росен Плевнелиев - Джон Кери

Президентът Росен Плевнелиев разполага с фотогалерия от световни лидери на западната стена на кабинета си, от които може да избира. Вероятно вижда себе си лика-прилика с Джон Кери - ястребът начело на Държавния департамент. С разчупените жестове, широката усмивка и непосредственото поведение държавният ни глава го докарва на външен вид донякъде. И Плевнелиев постоянно маха с юмрук срещу Кремъл, привиждат му се навсякъде "хибридни войни" и бродещия призрак на отмрелия комунизъм.

Проблемът със съдържанието зад медийния му образ обаче е хроничен. Докато държавният секретар има зад гърба си най-могъщата армия на света и трилионен финансов гръб, нашият президент се явява главнокомандващ на ВВС с два изправни самолета и армия, която се събира на селски стадион. Джон Кери е ветеран от Виетнам и изявен политически оратор, загубил на косъм президентските избори от Джордж Буш през 2004 г.

Напоследък Плевнелиев дотолкова зацикли с ровенето в сметището на комунизма, че заприлича на друг американски политик от 50-те - Джоузеф Маккарти. Проблемът е, че покрай боя със сенките от миналото и декламирането на евроатлантически абракадабри, ползата не е особено видима.

Визионерът

Ахмед Доган - Ахмед Доган

Ахмед Доган има особено отношение към огледалата. Той е известен с теориите си за "политическата оптика при продуцирането на новите реалности". Затова без особени рискове може да предположим, че в огледалото вижда себе си. Ненадминатият визионер на прехода е един от политиците с най-сложна съдба - готвен за топ-специален агент от бившите служби, влиза в съпротивата срещу провеждането на "възродителния процес" и попада в затвора. След 1989 г. основава ДПС - един от трите кита на българската политика. От набързо събрана етническа формация движението прерасна в стройна, добре смазана машина за печелене на избори и решаване на местни проблеми. Някогашните слабообразовани политици са заменени от технократи с дипломи от европейски университети. На една от конференциите Доган каза, че е постигнал толкова много, че няма с кого и с какво да се съизмерва. Може би затова реши да се оттегли - от сцената, но не и от политиката. "За Доган България е над всичко", каза един от най-близките му приятели проф. Димитър Тадаръков. И продължи: "Намесва се в сюблимни моменти, върне ли се в политиката, значи страната е в най-кризисния си момент".
Вироглавието на неговия наследник го накара да се върне на шахматната дъска и да спаси ДПС от връхлитащите го геополитически бури. Направи го така, както само той умее - на точното място, в точното време. И със замах.

Лейди, но железни

Меглена Кунева - Маргарет Тачър

Иначе скромната Меглена Кунева сама се сравни с Маргарет Тачър при неуспешния си опит да убеди депутатите от АБВ да я одобрят за просветен министър. Приликите между тях, освен като изискани дами, са няколко. И двете са пребивавали дълго време във властта - баронесата в Албиона един мандат като министър и три като премиер. Кунева участва в кабинетите на Сакскобургготски, Станишев и Борисов, а междувременно изкара и мандат като еврокомисар. През 70-те Тачър се налага постепенно като политик и лидер на Консервативната партия, докато лидерът на "България на гражданите" мина през няколко партии, властови конфигурации и идеологически посоки. Баронеса Тачър с желязна ръка наложи неолибералната политиката във Великобритания - приватизация, ниски преки данъци и високи косвени, оттегляне на държавата от икономиката. Същият курс трийсет години по-късно твърдо следват българските правителства от всички бои. Кунева е типичен представител на европейския коловоз - гъвкава прагматична доктрина, която търси баланса и в най-нажежената ситуация.

Идеалният тандем

Цветан Цветанов - Бойко Борисов

Когато през един есенен ден на 2001 г. новият главен секретар поискал справка и в стая му влязъл кадровикът на ведомството, малцина са предполагали, че тази среща ще сложи отпечатък върху политическия живот в страната за десетилетие. Тогава се ражда идеалният тандем - Борисов и Цветанов.

През годините двамата се допълват взаимно - единият е харизматик и медиен чародей, другият - лоялен до крайност изпълнител и талантлив организатор. Понякога двамата заедно поставят пиесата за доброто и лошото ченге. Втората роля е запазена за Цветанов и той я изпълнява перфектно. Без Цветанов едва ли ГЕРБ щеше да прерасне от личен фен-клуб на Генерала до най-силната партия в България, с лекота печелеща всички възможни избори. Цветан Цветанов премина през бойните кръщения на зам.-кмет, формален лидер на ГЕРБ, вътрешен министър и днес е шеф на парламентарната група. През това време той нито за момент не е показал някакъв знак за неподчинение или неуважение към Борисов. И се утвърди като политик с характер и бъдеще.

Левите аристократи

Георги Първанов - Ирина Бокова

Кого вижда бившият ни президент в огледалото е въпрос с повишена трудност предвид богатия му опит и преминатите хребети. Един от родните политици, от когото той има какво да научи, е Ирина Бокова, понастоящем председател на ЮНЕСКО и фаворит за шеф на ООН. Тяхното тясно сътрудничество започва през 1996 г., когато Първанов е начело на предизборния щаб на кандидат-президентската двойка Маразов - Бокова. През годините пътищата им са сливали и разделяли, но те са запазвали добрите си отношения и взаимно уважение. Отраснала в семейство на висшата номенклатура и отлично овладяла важните европейски езици, Бокова се утвърди като дипломат от кариерата - като зам-външен и и.д. външен министър, посланик в редица европейски страни до достигането на световния връх в организацията, призвана да опазва световното културно наследство. Историкът от Института по история на БКП тръгва по неутъпкания път и единствено гладът за свежи лица в соцпартията през 90-те го изстреля начело на стогодишната формация. След тежък опозиционен цикъл, той изкарва два емблематични мандата като държавен глава. По-късно, раздразнен от високомерието на Станишев, той направи драматична крачка, разцепи БСП и основа АБВ. И Първанов, и Бокова са известни с умерените си, точни и задълбочени изказвания и с липсата на припрени действия под диктовката на емоциите. Харесвани или не, те са сред най-доброто, което може да предложи балканската ни политическа сцена днес.

Боят предстои

Михаил Миков - Сергей Станишев

В преломни моменти един политик вижда в огледалото не своя идеал, а най-големият си страх. В този смисъл пред лидера на БСП Михаил Миков стои една непосредствена заплаха - да се сблъска челно със своя предшественик. Биографично двамата са несъвместими - Станишев е роден със "златна лъжичка в устата - в семейство на член на Политбюро, изучил се е и в СССР, и в мъгливия Албион, пътят му е бил постлан от шеф на международния отдел на "Позитано" през депутат та до премиер. Миков е отраснал в сиромашкия Северозапад и постигнал впечатляващи успехи още като студент в Юридическия факултет на СУ. През 90-те той се наложи като един от силните млади оратори на изолираната след Виденов БСП. Социалистът от Кула успя да се изкачи по стълбица - стана зам.-председател на БСП, вътрешен министър в кабинета "Станишев" и шеф на парламента в периода 2013-14 г. Самият той не се омърси и запази пиперливото си чувство за хумор в най-критичните моменти, но червената партия през това време преживя тежък упадък. Станишев плува свободно в международни води и днес води ПЕС, докато Миков е силен на роден терен, особено сред хората в провинцията. Днес конфликтът в БСП се изостря по темата - кой е виновен за трагичното състояние на БСП. Открития бой между тях предстои.

Комитите

Красимир Каракачанов - Алексис Ципрас

Красимир Каракачанов отдавна наложи ВМРО като утвърдена марка и въпреки историческите обрати партията успява да намери път към сърцето на избирателите и ключ към властта. Въпреки това той все още успява да запази искрица юнашко достойнство и старомоден патриотизъм. Колкото и да е парадоксално, в това отношение той напомня друг новоизгрял политик - Алексис Ципрас. Обаятелен и речовит, той е кумир на лявата младеж в Европа и бунтовник, който иска да откъсне социалистите от коктейлните маси и да ги върне при хората. След като миналото лято се подчини на кредиторите, образът на лидера на СИРИЗА помръкна - мнозина го сочат за предател, нагаждач и безскрупулен демагог, но пък други изтъкват самоотвержената му борба за интересите на гръцкия народ. Посрещнат с цветя преди година, днес Ципрас е гонен с камъни от протестиращите. В това отношение политическото дълголетие на Каракачанов е завидно. Все пак той никога не се е нагърбвал с надеждите и проблемите на цял народ. Винаги е бил на парламентарната банка и е отправял точни и справедливи критики към управляващите.

Мъжката Шехерезада и султанът

Лютви Местан - Реджеп Ердоган

Късметът на печалния рицар на "високия наратив" Лютви Местан му изневери след като се опита да извърши мека ислямизация на ДПС и преориентира партията от сътрудничество със светската кемалистка партия в Турция към ислямистката формация на Реджеп Ердоган. Не е ясно какво си е въобразявал, че ще постигне бившият учител по литература от Момчилград, но крилата му бяха подрязани от Доган. Сега Местан ще създава нова партия не без помощта на управляващите в Анкара. Интересното, че самият той не е известен като ревностен поклонник на вярата, а минава за разкрепостен светски лъв. Ердоган, напротив, винаги е изпъквал с консерватизма, показната религиозност и натъртването на семейните ценности. Бившият кмет на Истанбул е лежал в затвора заради твърдите си ислямистки убеждения. При Местан нямаме подобна епичност - в миналото комсомолски секретар и агент на ДС, той удря шестица от тотото като успява да влезе под кожата на Доган с витиеватия си и твърде сложен език. С турския премиер може да ги свърже единствено свръх-егото, на което робуват и двамата. Все пак на Ердоган едва ли ще му хрумне да се похвали, че е застрелял три вълка за двайсетина минути.

Командира и сянката му

Радан Кънев - Иван Костов

Радан Кънев, както и цялата ДСБ, израснаха под тежката сянка на Командира. Отцепилата се от СДС през 2003 г. партия поначало тръгна като лична амбиция на Иван Костов "да отдели духа от тялото". Операцията мина "успешно" - тялото едва мърда, а духът се рее неистово във висините. Възпитаният в каноните на костовизма Кънев направи бегли опити за еманципация, които засега не дават плодове. Според едни отношенията между двамата са като на изповедник и изповядван, според други - почти не поддържат връзка и гуруто от Драгалевци е охладнял към своя наследник. Кънев, както и цялото възпитано в битка с отминалия комунизъм поколение, е свикнал да вижда навсякъде "червения дявол". Затова и инквизиторската си страст да разобличава чужди /и свои/ той е взел от огъня на Командира. По тази причина се хвърля непрекъснато в битки, без да умее да подбере точното време и място, и верния противник.

Путин и неговият имитатор

Волен Сидеров - Владимир Путин

Новоизпеченият магистър по теология от Шуменския университет е последователен в едно. От влизането си в политиката през 2005 г. той следва линията на русофилство и православие, като единствено враговете му се менят - първо бяха евреите, после циганите и турците, а днес НАТО и ЕС. Днес "Атака" е единствената парламентарна партия, бореща се за излизане от Европа и влизане в Евразия. В този смисъл руският президент е един от кумирите на Сидеров и компания. Разликите между тях са очебийни. Единият е кадрови офицер от КГБ, преминал през зам.-кметското кресло в Санкт-Петербург преди да се изкачи до върха в Кремъл. Другият е средна ръка провинциален фотограф, израснал в мътните води до главен редактор на "Демокрация", а впоследствие преквалифицирал се в разказвач на масонски конспирации и депутат с хулигански наклонности.

Преди да вкара страната си в тежките конфликти в Украйна и Сирия - Путин успя да спре разпада на властовите структури, да си върне контрола над стратегическите отрасли и да въведе ред в размирните райони и страдащите от мутренска престъпност градове. Постиженията на Сидеров се изчерпват с крясъците по площадите, "срещите от трети вид" със студенти и протестиращи и мелетата по самолетите.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички