София. Започна заседанието на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения към парламента. Експерти и представители на граждански организации, заедно с представители на парламентарно представените партии обсъждат вида на избирателната система у нас. Изборът ще бъде направен между трите възможни системи: мажоритарна, пропорционална с преференции и смесенa.
Решението каква да бъде изборната система у нас в новия Изборен кодекс ще се вземе на публичното заседание на комисията в пленарната зала с участието на граждански организации и движения. То се излъчва в реално време на интернет страницата на Народното събрание и по БНТ 2. Най-важните точки от дискусията ще предава агенция Стандарт Нюз и тази статия ще се обновява.
Приветствие в началото на заседанието отправи националният омбудсман Константин Пенчев. Няколко представители на гражданските организации направиха процедурни предложения, които прерастнаха в речи и изказвания, при което председателстващата Мая Манолова спря да дава думата за процедури до края на изказванията на лекторите.
Пропорционалната изборна система с преференции беше представена на дебат в парламента от Борислав Цеков, председател на Управителния съвет на Института за модерна политика. "Има три основни цели на смяната на избирателната система – повече власт в ръцете на избирателите да предпочитат кандидати, отваряне на изборния процес към гражданските организации, гарантиране на реална равнопоставеност на участниците в изборите и намаляване на ролята на парите в политиката", каза Цеков. „Каквато и избирателна система да се приеме, няма да има съществена промяна в политическите правила, ако избирателната система не бъде съчетана с реформа на правилата за участие на кандидатите в обществените медии по време на предизборната кампания. Необходимо е премахване на привилегиите за парламентарно представените партии", обясни Цеков.
"Предлагаме да има задължителната преференция без праг. Тази форма намалява значително възможността за манипулации", посочи Цеков. "Ако оставим системата без да е задължително да се отбележи преференциалния вот, няма да променим нищо", смята той. Предимствата са, че се намалява възможността да се монополизира системата от две-три големи политически партии. Друго предимство е, че чрез тази система се насърчава конкуренцията. Тази система със задължително преференциално гласуване е най-близка до чистия мажоритарен елемент. Цеков предложи да се издигат и граждански листи, чрез подписка.
Смесената избирателна система, по която се избират германските депутати, е представена от двама лектори – бившия конституционен съдия проф. Емилия Друмева и математика и член на Борда на Информационно обслужване проф. Михаил Константинов. Проф. Друмева уточни, че германската система е персонализирана пропорционална система. „Превес има пропорционалният принцип. Превръщането на гласовете в мандатите се случва на база на пропорцията. Има и силен мажоритарен елемент, който персонализира, определя личностите. Спечелените мажоритарни мандати директно отиват в парламента, като биват интегрирани в общия брой на пропорционалното разпределяне, т.е. заемат предните места в пропорционалните листи", обясни тя.
„Германската изборна система е пропорционална система, при която общият брой мандати на всяка една партия, прескочил изборната бариера, се определя пропорционално на получените от партията гласове. Половината мандати се персонифицират мажоритарно чрез избори в едномандатни изборни райони в един тур с относително мнозинство. Сумарният брой на мандатите на всяка партия е пропорционален на подадените за нея гласове, но половината мандати в парламента се персонифицират мажоритарно. Това става като броят на спечелените мажоритарни мандати се изважда от броя на пропорционалните мандати, се посочва в доклада на проф. Михаил Константинов.
„Всеки път си мислим, че животът започва от днес. Не е така. Експертният дебат за вида изборна система започна от 1997 г. Нещата, за които говоря многократно, са обсъждани от експерти. В 2 от страните-членки в ЕС им чисто мажоритарни системи - Англия и Франция, в 5 системата е смесена, в останалите 20 е пропорционална, някои са с преференции", заяви проф. Константинов.
"Недостатък на германската изборна системата е нейната сложност", посочи той. „Пропорционалният глас гарантира на партията, че ще си вземе гласовете. Решено е част от кандидатите да са избрани по мажоритарен начин в съответните едномандатни райони", каза той. „Действащата система в България е смесена. Има възможност за явяване на независими кандидати. По сегашната система ви трябват 15 000 гласа, за да бъде избран един независим кандидат, а по германската ще са нужни 9000 гласа", каза проф. Константинов. "Време е да започнем да образоваме българските избиратели", заяви той.
За мажоритарната избирателна система говори анализаторът Валери Найденов. "Искам да благодаря на г-жа Манолова за либералния режим на входа. Аз дойдох без пистолет и пак ме пуснаха", пошегува се Найденов.
Той обясни, че мажоритарната система в чист вид действа в САЩ, Франция, Англия, Канада, Австралия. Найденов цитира изследвания на социолози, според които около 70% от българските граждани искат такава система, за разлика от депутатите и експертите, които не защитават чистата мажоритарна система. Идеята е да се проведе мажоритарен вот в два тура. „Само при мажоритарната система в два тура има географска справедливост за суверена – всеки район си избира един представител с истинско мнозинство. Само тогава депутатът е наистина легитимен. У нас поне 30 партии вземат проценти. Ако вотът е в един тур и първият печели, той може да има само 20 на сто. Това не е никакво мнозинство", обясни Найденов.
„Знаете ли, че където се практикува чисто мажоритарен вот никога няма протести за оставката на парламент и правителство? Особено когато са прясно избрани. На никой англичанин не би му минала през главата такава идея. И защо само 3 или 30 хиляди души в центъра на столицата клатят парламент, който е избран от 3 милиона в страната? Защото благодарение на днешната избирателна система цялата власт виси на един пирон, който е забит тук, на жълтите павета. Значи битката е кой да окупира района на тези павета, за да дръпне пирона", коментира Найденов. Той предложи мажоритарната система да се преименува на персонален вот.
Мажоритарният вот дава политическо дълголетие, отбеляза Найденов. „Мажоритарният вот щял да вкара в парламента мафията, олигарсите, богатите щели масово да купуват гласове. Ако тази система бе изгодна за мафията и олигархията, отдавна да е въведена. Тъкмо обратното – когато трябва да спечелиш мандата с 51 на сто от вота в даден район, купуването на гласове се обезсмисля. Ще купиш 2-3 процента и ще си изгубиш парите. Мафията няма изгода", посочи Найденов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
