Нова роля за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов отреди президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов.
Преговорите за правителство не могат да минат без Борисов, категоричен бе Първанов в интервю за "Епицентър.бг". Той нарече грешка излъчването на преговорната група Росен Плевнелиев - Соломон Паси.
Управление чрез максимално съгласие е формулата, която съм предлагал от началото на прехода. Това е формулата на успеха и днес, подчерта Първанов.
Днес лидерството се разбира като средство за търсене на реванш, като начин да смачкаш или унижиш опонента си, каза Първанов. И направи прогноза: "Ако не се реализира първият мандат, автоматически ще отпадне и вторият.".
Всички трябва да се готвят - да преглътнат, каквото има за преглъщане, и да се реализира третият мандат - вече свалили подозрения и обвинения към първите две политически сили, заяви Георги Първанов. Според него коалиционната култура е нещо, което се формира с години. Коалиция от днес за утре е съмнителна, да не кажа обречена, категоричен е той.
Първанов коментира поведението на Кирил Питков: "В политиката е недопустимо, неприлично и даже хулиганско.".
Лидерите на парламентарните партии трябва да се вземат в ръце и те да решат въпроса с управлението на държавата. Нелепо е една партия да поставя като условие отстраняването на лидера на друга партия, за да води преговори с нея, призова Георги Първанов.
През 2005-а коалицията се случи, защото имахме разума и доминиращото разбирателство на царя и на Ахмед Доган. Днес трябваше да се осмисли истината – че системните партии ГЕРБ, БСП, ДПС могат да бъдат в основата, да станат гръбнака на една управляваща коалиция, категоричен е президентът Първанов.
Политическата система е пред рухване, необходимо е спешно оздравяване на партиите, каза още Георги Първанов. Той не вижда мнозинство за президентска република - това е поврат в Конституцията.
Георги Първанов е категоричен, че България трябва да подкрепя Украйна, но не и да праща оръжие и войници на фронта. "Тези, които най-много надуват фанфарите за изпращане на войници, няма да отидат те или да изпратят децата си. Ние може морално да подкрепяме Украйна, но нито стъпка повече от това, което досега сме направили!".
Какво е това - ще депутинизираме? Кого? - попита Първанов.
Ето част от интервюто на Георги Първанов за Епицентър.бг:
ЛИПСВА ЛИДЕРСТВО
- Казвате „тази дива омраза и лична непоносимост“ - защо не можем да се разделим с тези явления вече 34 години, след като всички виждаме колко са пагубни?
- Защото няма идеи, няма политики и в такава ситуация няма нищо по-естествено от това да мотивираш избирателя като му показваш врага, като насъскваш срещу определени групи или партии своето твърдо ядро. И по мое време, когато съм бил и партиен лидер, и като президент се спореше много в парламента, но до такова отричане не сме стигали.
Отварям една скоба - когато се формираше Тройната коалиция, също имаше драматични моменти, но винаги имаше отворени врати, винаги имаше начин да се седне на масата и да се проговорят идеите и най-вече механизмите за формирането на парламента и на кабинета.
Сега тази непоносимост се вижда във всяка стъпка на политическия терен. Ще я видим при формирането на комисиите, на дневния ред на парламента, а не смея да мисля какво ще бъде при приемането на бюджета и на последвалите закони, особено на Изборния кодекс.
- Да, това противопоставяне го имаше и преди, но никога досега не се е говорело, че има опасност за парламентарната демокрация, че има опасност от срутване на партийната система . Защо сега излиза на дневен ред? Виждате ли признаци в политическия живот за унищожаването на парламентаризма?
- Изхабяването на парламентарното представителство е факт. Все повече са хората, които тотално не вярват на парламента и оттам на всички институции. Липсва лидерство. Няма кой да излезе на трибуната, да направи разумен компромис, така че да не го изоставят и неговите избиратели, но и другите да го разберат и да му повярват. Днес лидерството се разбира като средство за търсенето на реванш, на начин да смачкаш или унижиш опонента си.
Не мога да разбера, например, докога ще е този сблъсък по отношение на Бойко Борисов или на ДПС. Тези партии прескочиха няколко раздавания. ГЕРБ не е във властта вече две години, ДПС – повече. Те са получили своята присъда, явили са се на избори, имат своя резултат, и в един момент те са поставени в по-уязвима позиция от тези, които управляваха през последните месеци! Защо? Както казваше един партиен лидер: „Не можем да си държим гайле с години и с десетилетия“. В политиката има моменти, когато се изчиства онова, което е било, и трябва да се започне отначало, но с необходимата доза приемственост. Без приемственост няма да стигнем до никъде.
- Да, трябва приемственост, но Кирил Петков заяви публично: Вежди Рашидов е човек на миналото, на прехода, затова не може да бъде избран за председател на парламента. С това говорене можем ли да вървим напред?
- Аз съм удивен, че един младеж, с доброто ми чувство към младежката възраст, който с първата си стъпка във властта наруши Конституцията, може да си позволи високомерие към акад. Вежди Рашидов, който е творец, познат в цял свят, разумен, да не кажа мъдър човек, това просто е недопустимо! Добре, че днес е останал един мъдър човек като онези от Великото Народно събрание, които направиха Конституцията - тогава бяха много мъдреците, които построиха наново българската държава. Днес вече ги няма. Останал е един. И ние да проявяваме такова неуважително отношение - то е неприлично, то е хулиганско!
ТРЕТИЯТ МАНДАТ – ОТ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ ДО СТЕФАН ЯНЕВ
- Президентът Радев започна консултации преди връчването на първия управленски мандат. Ясно е, че ще се правят опити за управленски конфигурации и при всички случаи те ще бъдат коалиции. Вие носите опита от създаването на Тройната коалиция. Какво днес бихте казали на участниците в този политически процес: правете това, избягвайте друго; вижте този опит, вземете тази поука?
- Бих казал, че най-доброто е в предварителните разговори - преглъщайки личната неприязън и омраза, да се преодолеят препятствията и да се реализира първия мандат. Но това е пожелание, което няма да се случи, и което автоматически предполага, че ще отпадне и вторият мандат.
- Защо първият неуспешен мандат повлича и втория?
- Казвам го от собствен опит - защото помня как при съставянето на Тройната коалиция НДСВ (което беше втора политическа сила) бламира мандата на БСП (първата) и това не им позволи дори да стартират реализацията на своя мандат. Така направо се отиде към третия мандат, който беше на ДПС – третата политическа сила тогава. Мога да говоря много за ролята и значението на третия мандат, но и сега мога да предположа, че най-вероятно е - и за това трябва да се готвят всички политически сили в парламента, да преглътнат, каквото има за преглъщане - да се реализира третия мандат, вече свалили подозрения и обвинения към първите две политически сили.
- Тоест, третият мандат ще бъде „по принуда“, както казвате в книгата си, партиите ще „направят съгласие от немай-къде”.
- Да, това е фраза от 2005 година и сега е не по-малко валидна.
- Ако днес сте на мястото на Радев, на кого бихте връчили третия мандат?
- На този, който може да го реализира - няма друг критерий.Само ще припомня, че през 2005 година, въпреки че имаше много възражения и мърморене, аз го връчих на ДПС - защото нямаше друг, който да постигне съгласието. Ще поясня - през 2005 г., спомняте си, бях замислил и през цялото време водехме преговори за четворна коалиция (освен НДСВ, БСП и ДПС) с участието на БНС, в който влизаха партиите на Каракачанов - ВМРО, на Софиянски - ССД и земеделците на Мозер.Около БНС имаше два проблема: единият - не искаха за премиер лидера на БСП Сергей Станишев. Предлагаха друго име, което пък от „Позитано” 20 отклониха. Другият - технологията на взимане на решения в БНС беше сложна и можеше да блокира реализацията на третия мандат.
Затова се отказахме от тяхното участие и в крайна сметка опряхме до ДПС. Но припомням, че всичко бе договорено предварително – идеи, политики, дори съотношения в правителството. В моята книга това е илюстрирано със снимка: аз връчвам папката на кандидат-премиера с едната ръка, с другата ръка той ми дава папка със списъка на Министерския съвет.
- И това става в присъствието, както се вижда от снимката, на лидерите на двете други партии Сасксобургготски и Доган. Те предварително са се договорили и едва след това идват при вас Вас с готовата формула.
- Да. Когато става дума за предварително договаряне, днес никой не иска да разбере смисъла, дълбочината и механизмите на формирането на коалиционната политика. Коалиционната култура е нещо, което се формира с години.
Коалиция от днес за утре е съмнителна, да не кажа обречена. Както „Коалиция за България” сме я правили 3-4 години, така и управляващата коалиция беше подготвяна, ако не години, то поне месеци в лични разговори, в официални дискусии, дори в приятелски обсъждания. Затова не беше толкова драматично, въпреки че имаше избухвания, даже при встъпването ѝ в парламента. Сега партиите са твърде закъснели и въпреки всичко - те нямат поле за връщане назад.
- Добре - казвате, че третият мандат трябва да бъде връчен на тази политическа сила, която може да го реализира, само че всички твърдят, че могат. „Възраждане” казват: „Готови сме, можем”, БСП и те: „Да, ще направим всичко възможно за правителство”, ДБ говори същото. Стефан Янев пък направо е убеден, че третият мандат ще отиде при него. Как да се избере в тази ситуация кой е работещият вариант?
- Имам свое виждане, но не искам да създавам смут в системата. Във всеки случай има една политическа сила, която поставя най-малко условия - това е партията на Стефан Янев. Той не поставя безусловно въпроса за политиката ни спрямо Украйна, за отношението ни към войната. Няма червена линия и по отношение на Изборния кодекс - той е отворен максимално така, че да води тези разговори. Защото тези условия, които се поставят, даже някои от тях ги има залегнали в т.н. Декларация на контактната група (Плевнелиев и Паси), не им е мястото тук. Може да възникнат по-нататък и някои от тях да се подложат на обсъждане и дискусии, но те сега се поставят, за да може да се елиминира една или друга политическа сила.
- Но как да се връчи третия мандат на една малка парламентарна група, тя дори не е и партия, а група от 12 депутати. Как можем да приемем, че е възможно да се състави стабилно мнозинство от тях, защото това е проблемът?
- Неслучайно припомних през 2005-а групата на ДПС също не беше много голяма. Ако не се лъжа, бяха 34 души. (НДСВ имаше 53 депутати, БСП – 82, БНС – 13) В случая важното е да го има посредникът. Не като бройка, броят ще дойде от другото, а като позиция - защото тогава ще паднат съмненията по отношение на другите парламентарни групи.
И друг път сам го казвал – при тези безброй избори, които се проведоха за последната година, трябваше да се осмисли истината – а тя е, че системните партии ГЕРБ, БСП, ДПС могат да бъдат в основата, да станат гръбнака на една управляваща коалиция, която може да бъде не тройна, а четворна, дори ако щете и петорна, защото тогава тя става бетон. Една партия, ако мръдне настрани, остава достатъчно мнозинство, което да реализират политиката на тази коалиция и по този начин може да си изкара и мандата, а не да мислим за няколко месеца, колкото да избутаме зимата.
- Тоест, има изход и сега, въпросът е да има мъдрост и коалиционна култура.
- Категорично! И да няма червени линии, които да разделят. Червената линия да е как да се преодолеят тежките кризи, но това не е червена линия, то е консолидиращ фактор, консенсусно начало. Дори, ако щете и по последствията партиите нямат големи различния, по механизмите - също.
ОТГОВОРНОСТТА НА РАДЕВ
- Вие говорите в книгата си за „политиката на споделената отговорност”. В случая тази ли формула трябва да работи?
- Там говоря за споделена отговорност между президента и останалите институции. Аз съм поемал в редица случаи отговорността за непопулярни мерки, които правителството и парламентът са предлагали – икономически, финансови, дори и социални. Спомнете си – драмите около НАТО. Аз съм предлагал решения, питал съм Конституционния съд, за да може да ускорим процеса за членство ни в НАТО. За ЕС – да не говорим - там са много повече стъпките, които сме правили, за да постигнем общата цел. Затова трябва да има разбирателство, даже нещо повече - трябва да има приятелски отношения вътре в т.н. политически елит.
- Такива приятелски отношения днес не само липсват, няма и кой да даде тон за успокояване на обстановката. Прави ли Ви впечатление, че в момента президентът Радев като че ли е изолиран от политическия елит: не си говори с Нинова, не си говори с ПП, с ДБ се скараха, с ДПС отношенията са възпитано студени, с Борисов са в странно изчакване. Защо Радев не намери верния тон?
- Радев получи много критики, че беше прекалено активен в един етап и сега дали интуитивно, дали по нечии съвети, се дръпна и не се намесва - може би това дори е за добро, да ги остави партиите сами да решават. Убеден съм, че лидерите на парламентарните партии трябва да се вземат в ръце и те да решат въпроса с управлението на държавата.
За мен беше грешка създаването на т.нар. контактната група, предложена от ГЕРБ. Не коментирам качествата и достойнствата на преговарящите (Плевнелиев и Паси), но отговорността е на тези, които са спечелили изборите и на тези, които могат да формират управлението. Друг не може да им води преговорите и да им пише програмата. Пак ще се върна назад – помня, че през 2005-а нещата се случиха, защото имахме разума и доминиращото разбирателство на царя и на Ахмед Доган. Ако не бяха те, не съм сигурен дали коалицията щеше да се получи. Лидерите бяха тези, които успокоиха ситуацията и наложиха разумния тон на общуването и на решенията.
МОЖЕ ЛИ БОРИСОВ ДА СЕ ПЕНСИОНИРА
- Но ГЕРБ се отправят призиви „Борисов да се пенсионира“. В тази ситуация какво трябва да направи той – не искат с него да седнат и да говорят или пък искат да го докарат до ситуация, в която да го унижават?
- Аз съм спорил много с него, имали сме тежки караници с Борисов. По негово време, заради неговия министър на финансите (Симеон Дянков – б.а.) в парламента започна процедура на импийчмънт по мой адрес. Но сега ще кажа - нелепо е една партия да поставя като условие отстраняването на лидера на друга, за да преговаря с нея. Все едно от ГЕРБ да поставят подобно условия за Нинова или за Кирил Петков.
Друг е въпросът, че когато се опре до формирането на правителство и до премиера, тази кандидатура трябва да се ползва с доверието на всички участници в коалиционното управление.
Борисов не е единственият носител на „модела ГЕРБ“, както и другите лидери не са единствените, когато става дума за „модел БСП“ или пък за „модел ПП“. Това не са уместни предложения, те не изразяват зряла демокрация. Трябва друг тип разговори да се водят. Аз не знам, да ви попитам, те (Борисов и Петков – б.а.) сядали ли са на една маса да си кажат тежките думи?
- Не!
- Тогава, през медиите да си поставят такива условия, малко детински звучи.
- Ако Ви разбирам правилно, г-н президент, Вие призовавате Борисов да се върне като лидер в реалния политически процес на комуникация, на взимане на решения, без да говорим за номинирането му за премиер или за участие в изпълнителната власт.
- Преговорите за правителство не могат да минат без Борисов. Той трябва участва във видима форма, не зад кулисите. И никой не би трябвало да иска да го изолира. Ако някой може да пребори Борисов на масата за преговорите – добре, да спечели, да се наложи, но такива предварителни условия – да се пенсионира, не са израз на сериозно политическо поведение. Така не си говорят Палестина и Израел, които имат вековен конфликт. Те сядат на масата без предварителни условия. И това е моят съвет: Сядайте на масата без предварителни условия.
ОРЪЖИЯ ЗА УКРАЙНА И ФАНФАРИТЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙНЦИ
- Добър съвет! Трябва ли да дадем оръжие за Украйна?
- Не! Аз бях един от първите, още на 26-27 февруари, който се обяви против тази война и настоях за незабавно примирие и бързи преговори за траен мир. Това не се случи. Това първо.
Второ, България трябва да бъде коректен съюзник на ЕС и на НАТО, за да бъдат коректни и те към нас. Ние трябва да имаме правото на собствено поведение при конкретни ситуации. Да, ние подкрепихме войната в Ирак. Бях против тогава. Но България подкрепи. В Афганистан също бяхме неотлъчно до нашите партньори. Бях против войната в Югославия и бях прав.
И съм сега против войната в Украйна, защото ние сме на границата между два славянски народа. Ние не трябва да взимаме отношение, още по-малко да изпращаме въоръжение или пък даже има призиви да изпратим жива сила. Чух го от няколко генерали, които са абсолютно прави, че тези, които най-много надуват фанфарите за изпращане на войници, няма те да отидат или да изпратят децата си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
