Депутатите приеха на първо четене Закона за държавния дълг. „За” гласуваха депутатите от „Прогресивна България” и ДПС.
Правителството поиска разрешение от парламента да изтегли заем до 3,8 милиарда евро. Във вторник решиението беше прието на първо четене в бюджетната комисия.
Предложеният законопроект има за цел да адресира непълноти в действащото законодателство до внасянето на редовен закон с държавния бюджет, в който ще бъдат определени конкретните дългови ограничения за 2026 г., за максималните размери на държавния дълг към края на годината и на новия дълг, който може да бъде поет през годината, обвързани с общата фискална рамка за годината, посочва вносителят - Министерският съвет.
Чрез поправката в закона се предвижда възможността правителството да емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера до 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година. По този начин се минимизира влиянието на потенциални рискове за бюджета в случай на временен ликвиден недостиг, породен от различната падежна структура на приходите и разходите и краткосрочните задължения се обезпечават навреме и в пълен обем, времево синхронизирани с дългови инструменти за тяхното покриване, заявява вносителят.
Промените предвиждат още Министерският съвет да може да проведе преговори и да сключи с ЕК споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация.
По данни на БНБ депозитите (наличностите) към 31.05.2026 г., които Министерство на финансите управлява, са в размер на 4,4 млрд. евро, от които наличностите в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - т.нар. Сребърен фонд, възлизат на 2,4 млрд. евро, се посочва в доклада на бюджетната комисия. Разполагаемият ресурс (без Сребърния фонд) е 2 млрд. евро за осигуряване на всички плащания - пенсии, разходи на първостепенните разпоредители с бюджет, трансфери за общини и други и разходите по Механизма за възстановяване и устойчивост. Предвид очаквания пик на плащанията по НПВУ във връзка с големите капиталови инвестиции в основни сектори като енергетика, транспорт, социална сфера в периода юни-август 2026 г., се очаква бюджетното салдо за юни отново да е отрицателно, което допълнително ще намали наличния ресурс за разплащания в БНБ към 30.06.2026 г., са казва в документа.
Миналата седмица при второто четене на промените в т.нар. удължителен бюджет мнозинството от "Прогресивна България" се отказа от предложението си да се вдигне таванът, но по-късно същия ден на свое заседание Министерският съвет одобри Законопроект за вдигане тавана на дълга с до 3,8 млрд. евро.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
