Има кадри, които казват за една власт повече от хиляди речи, предизборни обещания и декларации за демокрация. Кадри, които свалят маските, разкъсват лъскавата опаковка на политическия пиар и показват истинското лице на самозабравянето.
България видя такива кадри вечерта на 22 октомври. Журналистката Соня Колтуклиева беше повалена на тротоара от служител на Националната служба за охрана, докато се опитваше да зададе въпрос на председателя на Народното събрание Михаела Доцова.
А председателката на парламента отпътува, докато жената лежеше на земята. Сцена, която не би трябвало да има място в европейска демокрация. И която ще остане като символ на арогантността на една власт, започнала да възприема неудобните въпроси като посегателство срещу собственото си величие.
Особено зловещ е политическият контекст. Само малко преди грозната сцена, на същото място, премиерът Румен Радев говореше пред журналисти за полицейските акции срещу опозиционни кметове от ДПС. Обяви, че действията на институциите са решителни, отхвърли обвиненията за политическа репресия и предупреди, че това е само началото.
В страна, в която президентската, изпълнителната и законодателната власт са концентрирани в една политическа орбита, подобни закани звучат плашещо. Защото когато министър-председателят започне да говори за текущи разследвания като за собствен политически поход, границата между правосъдие и разправа с неудобните става опасно тънка. И остава впечатлението, че не независимите институции, а човекът на върха на властта ще определя кой опозиционен политик кога да бъде ударен.
А после, пред същата партийна централа, журналистика и власт се срещнаха по начин, който никой нормален човек не би искал да вижда. И който няма място в демократична държава. Колтуклиева се опита да получи отговор от Доцова, отвори вратата на служебния автомобил и последва груба намеса на охраната. На кадрите се вижда как служител на НСО я избутва силно и тя пада на земята. Журналистката беше откарана във Военномедицинска академия с травми на главата и рамото, а впоследствие съобщи и за установена фрактура. Това не е просто скандален видеоклип. Това е човек, чието здраве беше увредено при сблъсък с държавната охрана. Човек, излязъл да задава въпроси, а озовал се в спешно отделение.
Да, журналистката е отворила вратата на автомобила и НСО има задължение да гарантира сигурността на охраняваните лица. Но между това да възпрепятстваш достъпа, който впрочем сам си осигурил заради груби пропуски в охраната, и да повалиш човек на тротоара има огромна разлика. Разлика, която се нарича професионализъм, пропорционалност и елементарно уважение към човешкия живот. Държавната охрана не е лична гвардия на политическата суета. Тя не съществува, за да разчиства неудобните въпроси от пътя на властимащите.
Но дори физическият сблъсък не е най-потресаващият детайл. Най-страшна е липсата на видима човешка реакция от страна на председателя на Народното събрание. Доцова отпътува, докато журналистката лежеше на тротоара. Нито една публична длъжност, нито един охранителен протокол и нито една политическа вражда не отменят простото човешко задължение да се заинтересуваш дали човекът, паднал пред очите ти, има нужда от помощ. По-късно шефката на парламента отиде да потърси Колтуклиева, изрази съжаление и обяви действията на охранителя за недопустими. Но закъснялото съчувствие трудно заличава първата реакция. А понякога именно първата реакция разкрива най-много за човека.
И тук паметта ни връща към един друг председател на Народното събрание – Вежди Рашидов. През 2023 г., вече като бивш парламентарен председател, той изпусна една недопустима, груба и нецензурна реплика за жени, преживели насилие. Последва обществено възмущение. Рашидов се извини, напусна председателския пост в парламентарната комисия по култура и медии, а след това подаде оставка и като народен представител, напускайки политиката. Една изпусната реплика му струва политическата кариера.
А днес действащ председател на Народното събрание става свидетел на инцидент, при който журналистка е повалена от държавен охранител и получава травми, след което напуска мястото. Нима стандартът за политическа отговорност вече зависи от това кой държи мнозинството? Нима думите на Рашидов заслужаваха оставка, а падналата на асфалта жена може да бъде подмината с едно закъсняло извинение?
Реакцията не закъсня. Бойко Борисов поиска оставка. Делян Пеевски настоя Доцова да бъде отстранена, а ръководителят на НСО да понесе отговорност. Осъждане на случилото се дойде от политици с коренно различни убеждения. Президентът Илияна Йотова също определи действията на служителя като недопустими. ГЕРБ започна събиране на подписи за извънредно заседание на парламента и оставката на Доцова. Междувременно охранителят Мартин Варадинов беше задържан след разпит, а по случая беше образувано досъдебно производство. Разследването ще установява индивидуалната отговорност. Но политическата отговорност не може да бъде прехвърлена на един униформен служител и забравена.
Защото този скандал е много по-голям от отношенията между Соня Колтуклиева и Михаела Доцова. Човек може да харесва или да не харесва стила на един или друг журналист, но свободата на словото няма смисъл, ако защитава само удобните журналисти, възпитаните въпроси и редакциите, които не дразнят управляващите. Тя съществува най-вече за онези, които властта не иска да чува.
Демокрацията започва да боледува тежко, когато политиците престанат да различават институцията от собственото си его. Когато държавната охрана се превърне в стена между управляващите и обществото. Когато премиерът говори за разследвания срещу политическите си противници с триумфа на победител, а не със сдържаността на държавник. Когато председателят на парламента намира за по-важно да отпътува, отколкото да разбере какво се е случило с човек, паднал до служебния му автомобил.
И точно тук се появява най-страшният въпрос: ако така изглежда отношението към журналист пред включени камери, какво се случва с обикновения гражданин, когато камерите ги няма?
Властта трябва да помни нещо много просто. България не е партийна собственост. Парламентът не е частен клуб. МВР не е политическа бухалка. НСО не е преторианска гвардия. А журналистите не са досадни препятствия по маршрута на служебните автомобили.
На 22 октомври една журналистка падна на земята. С нея символично беше повалено и нещо много по-голямо – достойнството на публичния въпрос пред лицето на държавната сила.
Но най-срамното не е само падането. Най-срамното е, че автомобилът на властта продължи напред.
Защото власт, която не спира пред повален човек, има много сериозен проблем не само с демокрацията. Има проблем с човечността. А в държавата на самозабравилата се власт очевидно журналистката лежи повалена на тротоара...
