Годежът между Иван Костов и Надежда Нейнски за парламентарните избори е „дежа вю”. За мнозина сините лидери вече приличат на семейство, което периодично се развежда с бурни разправии и после се събира отново, за да преживее заедно старините. Далеч в миналото са времената, в които двамата бяха част от бунтовната антикомунистическа опозиция , впоследствие и от „националния отбор на България – правителството на ОДС в периода 1997-2001 г.
В този седесарски “belle epoque” Костов командваше държавата с желязна ръка и „реформираше” икономиката, докато хубавото Наде ни водеше със свещ към новия цивилизационен избор – НАТО и ЕС.
Двамата работеха в силен тандем, докато вятърът издуваше платната им. След 2001 г., когато народните настроения се обърнаха и СДС остана в опозиция, пътищата им постепенно се разделиха. Командира даде обет за мълчание и не проговори до следващите местни избори. Нейнски пък атакува върха и през март 2002 г. спечели двубоя с Екатерина Михайлова за лидерския пост.
Първата й работа беше да обяви епохата на „проветряването” и „широко отворените прозорци” на „Раковски” 134. Не след дълго избухна братоубийствена война между крилата на Надежда и Костов, която логично доведе до резил на местния вот през 2003 г. и разцеплението на партията.
И днес на сайта на ДСБ за този тъмен период пише: ”СДС все по-видимо попадна в зависимост от парите на олигархията, все по-отчетливо се откъсна от гражданското си начало и се приближи към либералния център”.
В началото на 2004 г. Командира произнесе прочутата си реч, в която обяви: „"Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух."
Разводът между СДС и ДСБ доведе до развихряне на люта омраза – кражба на документи и джанти, компроматни атаки и обвинения във всевъзможни престъпления. На изборите през 2005 г. сините привърженици бяха насъскани един срещу друг и си късаха плакатите и се хващаха за косите на събрания. Като объркани деца те се лутаха между майката и таткото на демократичните сили.
По-късно Костов коригира сентенцията си и посочи, че „духът се е върнал в СДС” заедно с Мартин Димитров, който днес е третият елемент в коалицията ДСБ – „Единство”.
Димитров обаче продължи да води СДС към залеза въпреки че отново двете сини течения се съединиха и явяваха с общи листи и кандидати. При последната криза в СДС почти не останаха хора за напускане и водевилният разкол на неколцина едва ли е трогнал някого. Днес героите са уморени, пътят назад е осеян с предателства и политически трупове, а пред тях грее светлото бъдеще.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
