- Още през 2019 г. страната ни изпълни основните изисквания за ограничаване на корупцията и организираната престъпност, а сега властта не се справя нито с измамниците, нито с мигрантите
Казват, че надеждата умира последна. Когато е истинска, а не на думи, когато се основава на реалности, не на очаквания за чудо.
Жива ли е надежда на 8 декември т.г. Европейският съвет да гласува приемането на България в Шенген – това е един от най-важните въпроси за страната ни днес. Особено, след като в края на миналата седмица Австрия се обяви против всякакво разширяване на шенгенското пространство (включително за Румъния и Хърватия), Нидерландия изрази резерви заради продължаващото ни наблюдение по Механизма за сътрудничество и проверка, а Швеция - „заради организираната престъпност“.
Още през 2019 г. Европейската комисия обяви, че България е изпълнила показателите по Механизма за сътрудничество и проверка и наблюдението чрез този инструмент може да бъде прекратено. Общо решение за това обаче досега не бе гласувано. Вчера същото становище комисията изрази и за Румъния. Реален кандидат за присъединяване е и Хърватия след подкрепата за нея от повечето европейски държави.
Днес надеждата за приемане на България в Шенгенското пространство остава жива, макар и мъждукаща. Но не от 1 януари 2023 г., както признаха български евродепутати, а някой друг път - може би напролет, когато българската дипломация убеди правителствата на всички държави-членки, че изразените резерви към страната ни са неоснователни. Дали и как това ще стане, и наистина ли критиките към нас са неоснователни, никой от тях не коментира.
Какво всъщност се случи от 2019 г., когато България с основание претендира, че е изпълнила всички технически изисквания за приемане в Шенген? И защо тази теза, повтаряна буквално до вчера, вече изглежда по-скоро изтъркана и донякъде съмнителна, отколкото реална?
През 2019-а Европа призна, че България е изпълнила основните изисквания за ограничаване на корупцията и организираната престъпност, за укрепване на съдебната власт чрез реформи (извършени и подготвени), за надеждна защита на външната граница на ЕС. Пред България се откриха широки хоризонти за по-нататъшната ни интеграция в ЕС и отваряне на европейската хазна към страната. Това отвори и политическите апетити за власт.
Под лозунга за нулева корупция, съдебна реформа и смяна на главния прокурор като „крепител на статуквото“, група политици, обявили се за реформатори, систематично обработваха общественото мнение „за промяна“ и за „нов модел на управление“, изкараха убедените в това хора и на улични протести. Тяхната първа политическа цел бе ограничаването на правомощията на главния прокурор (но не тези, които ЕК и Венецианската комисия препоръчваха). Закрито бе нароченото за „бухалка“ специализирано правосъдие и това бе прогласено като „първа стъпка“ и „постижение“ в съдебната реформа. Ликвидирано бе от третия опит, с политическо решение, без анализ, без правни аргументи и очаквания за бъдещето. В битката с Гешев и с „модела Борисов“ услужливо бяха привлечени дори обвинени от Специализираната прокуратура и подсъдими олигарси, сред които и бегълци от правосъдието.
Противодействието срещу престъпността се върна на нивото отпреди 10 години, сложен бе кръст на постигнатата специализация и на натрупания опит на спецмагистратите, блокирано бе сътрудничеството по линия на транснационалната организирана престъпност. Нищо, че създаването на специализираното правосъдие в България бе препоръчано от Европа, а последвалото му закриване бе определено като абсурд от всички европейски спецмагистрати. Абсурд - точно така нарече закриването и шефът на румънската спецпрокуратура. Известно е, че след бурните политически скандали и битки там бе закрита спецпрокуратурата против корупцията, но не и срещу организираната престъпност. Тя работи успешно до днес, в т.ч. в тясно взаимодействие с Евроджъст, с всички европейски партньори и разследващи служби.
Неизбежното нямаше как да не се случи - след близо две години демагогията на т.нар. „Промяна“ лъсна. Съдебната реформа се оказа сведена до овладяване на прокуратурата и на съдебната власт чрез смяна на ръководители с „наши хора“, а вземането на политическата власт – в средство за лично и корпоративно облагодетелстване. Както всеки може да се досети, тези две неща са тясно обвързани и не могат едно без друго.
Междувременно България изпадна от т.нар. група на най-богатите, оказа се неспособна да излъчи стабилно правителство и постоянно работещ парламент, институциите воюват помежду си, престъпността расте лавинообразно, държавата се гърчи в невъзможност да спре мигрантската вълна. Поредицата от кризи, в т.ч. и близката война, нека възприемем като бонус с отрицателен знак.
За разлика от 2019 г. днес отново говорим за бум на корупцията навсякъде и във всичко, на измамите с държавни и европейски средства, на телефонните измами, на битовата престъпност и какво ли още не. Ако допреди три години медиите съобщаваха за по 10-20 неутрализирани престъпни групи на месец, днес броят им е не повече от 2-3. По 2-3 на месец бяха по-рано само благодарствените писма до Специализираната прокуратура за отличната й работа с европейски партньори срещу транснационални престъпни групи.
Как в Европа да тълкуват факта, че у нас престъпността не само се връща в границите си отпреди 10 г, но и отново сме износители на престъпност в Европа. Вчера се разбра, че българската „телефонна мафия“ отново е разгърнала пипалата си и посяга на възрастни хора дори в Солун. Там е разкрита банда от деветима български и двама гръцки телефонни измамници, ощетили местни граждани с над 250 000 евро и ценности, прилагайки 18 пъти познати у нас измамни схеми. Разследващите в Гърция съобщиха още, че четирима от организаторите на престъпната група и двама от членовете са били задържани за същите престъпления в България, а един – в Гърция.
Как европейците да тълкуват факта, че преди 3 г. България обяви нулева мигрантска вълна, а днес говори за стотици задържани във вътрешността на страната чужденци, минали незаконно границата. Факт, който глуповато бе сочен от управници като успех. Кого да убеждават дипломатите ни, че България е надеждна външна граница на ЕС, след като хиляди са преминали нелегално в страната за последната година, полицаи гинат в гонки с трафикантите на хора, а главен секретар на МВР подава оставка заради политически хаос и безхаберие по проблема. Как да молят за европейска помощ за овладяване на мигрантския натиск, след като България е неспособна да усвои милиардите евро, които Европа ни дава за възстановяване и развитие?
Надеждата да влезем в Шенген все пак е жива. Но не за тази Нова година, трудно ще е и напролет. Освен ако не стане нещо… по милост. Да сме скромни и в мислите, че дипломатите ни могат да убедят Европа колко сме готови за приемането ни в кръга на най-развитите. Да се надяваме преди всичко да успеем скоро да подредим държавата си. И да не се окаже, че заради нас ще пострадат и румънците, и хърватите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
