Повишаването на данъка върху дивидентите не е наказание за бизнеса, казва зам.-председателят на Народното събрание и председател на ПГ на БСП – Обединена левица Драгомир Стойнев
Бюджетът е балансиран, но трябва да бъде надграден с реформи
Ако хората се осигуряват реално, ще получават достойни пенсии
В Съвета за съвместно управление работим професионално и предсказуемо
ДПС- Ново начало подкрепят зрелия начин на управление чрез конкретни политики
Надявам се диалогът в тристранката да бъде възстановен
Кандидатурите за президент на БСП се увеличават
Вярвам, че кабинетът „Желязков“ ще довърши мандата си
- Г-н Стойнев, преди дни обявихте, че данъкът върху дивидентите ще се увеличи от 5 на 10%. Получихте обаче голяма критика от представители на едрия бизнес. Само ползи ли виждате от тази мярка или тя може и да навреди?
- Повишението не е наказание за бизнеса, нито създава пречки за инвестиционна активност. То е корекция на едно отдавна съществуващо изкривяване. При сегашната 5-процентна ставка много работодатели държат служители на ниска или на минимална работна заплата – толкова вземат 200 000 българи. Реално обаче им плащат допълнително „в плик“. Така се спестяват осигуровки. Това изнасяне на трудово възнаграждение под формата на дивидент, обложен само с 5% ощетява и работника, и държавата. По оценки на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) загубите от такива практики надхвърлят 1 млрд. лв. годишно. Според данни на НАП над 20 000 управители на дружества получават нулеви заплати, но ежегодно си разпределят дивиденти – показателен „сив“ сигнал. В свои доклади ЦИД твърди, че данъчната загуба от недекларирани доходи на самонаети и управители на малки предприятия надхвърля 1 млрд. лв. годишно.
Когато данъкът върху дивидента стане 10%, стимулът за това „преобличане“ на трудовия доход в капиталов изчезва. България ще се изравни със страни като Словакия, където ставката е 10%, а в Хърватия – 12%, в Унгария – 15%, в Полша – 19%, в Чехия – 23%. Дори след промяната нашият данък остава два пъти под средното за ЕС. Това е мярка за равнопоставеност между труда и капитала, не за репресия. България има най-нисък корпоративен данък, с изключение на Унгария – 9%. Данъците в България не са високи и няма как да градим едно солидарно общество, развито общество, сигурно общество без държавата да има своите ресурси за финансиране.
- Чух, че данък дивидент, пречел на иновативните фирми да се финансират на капиталовите пазари. Този данък е 40% във Великобритания, 34% във Франция, 26% в Италия, 30% в Белгия – това би означавало, че в тези държави няма капиталов пазар?
Така че България няма да стане по-привлекателна с евтини „сиви“ схеми, а с предсказуема среда, в която предприемачите печелят чрез идеи и труд, а не чрез данъчни трикове. Няма как да градим солидарно и развито общество, ако държавата не осигури справедливо финансиране и не спре да прави финансов дъмпинг в Еврозоната.
- Социалният министър Борислав Гуцанов каза, че майчинството през втората година ще се повиши на 900 лв., което ще е стимул те да се върнат на работа. Би било добре, но къде остана стратегията на БСП, свързана с бич номер едно на Европа – демографската криза? И кои са мерките в бюджета за догодина за поетапно справяне с проблема?
- Това е част от мерките за справяне. Ние многократно настоявахме за увеличение на майчинството през втората година. Жените, които имат право, са били са коректни към осигурителната система и са се осигурявали за този риск, и не е нормално държавата да не отговори адекватно. В същото време сме наясно, че на пазара на труда липсват кадри и даваме стимул на майката да се върне като й оставяме 75% от това майчинството през втората година. Така семействата с работеща майка ще могат да използват средствата за решения за грижа за детето. Да не забравяме и това, че яслите и детските градини са безплатни, както и данъчните облекчения за родители, безплатните лекарства за деца до 7 години. Тези мерки действат с натрупване. Финансовото изражение на увеличението през втората година може и да не е очакваното, но все пак ръстът е факт.
- С кои сектори от бюджета е свързано недоволството на БСП – Обединена левица?
- Бюджетът е балансиран и възможен за този етап, но трябва да бъде надграден с реформи. Чух работодателите, които казват, че в него нямало пари за реформи. И аз искам да ги има, но такава е реалността. БСП иска по-голяма динамика в работата на изпълнителната власт и реални промени в ключови публични системи – здравеопазване, образование, национална сигурност. Виждаме посоката на промените в намаляване на бюрокрацията, повече прозрачност и реална ефективност на вложените публични средства. Необходимо е преструктуриране или дори закриване на звена, които са излишни и не функционират добре.
Да, в този смисъл сме съгласни с всички гласове, които казват, че имаме нереформирани системи. Но не сме съгласни, че решението е да се преосмисли финансирането на социалната система, здравеопазването, образованието и националната сигурност точно с този бюджет. Това би довело до колапс и редица социални и институционални проблеми.
С едната ръка държавата трябва да обезпечи тези системи, защото от тях зависи животът и сигурността на хората, а с другата – много смело да реформира и контролира. Нашата позиция е ясна – държавата трябва да остане стабилен гарант, но и да изисква отчетност и резултатност.
- Финансови експерти твърдят, че приходите в бюджета са завишени. Споделяте ли тези опасения?
- Разбира се, че има рискове. Самата геополитическа ситуация е източник на непрекъснат риск. Виждате казуса с Лукойл. Рискове винаги има, но затова вкарахме и буфери и по-консервативни прогнози в бюджета. Икономическата обстановка е динамична, но приходната част е разчетена на реалистична основа. Важно е да има предвидимост – и в разходите, и в данъчната политика, за да се запази доверието в държавните финанси.
- Според предварителните разчети пенсиите ще бъдат осъвременени със 7–8 % от 1 юли. Но достатъчно ли ще е това за възрастните хора, при положение, че цените на стоки и услуги скачат непрекъснато?
- За хората с най-ниски пенсии това никога не е достатъчно, защото именно те изнесоха на гърба си изграждането на държавата. Затова държим на Швейцарското правило и на реално увеличение, което да запази покупателната им способност. Давам пример – две учителки с еднакъв стаж и една и съща професия имат разлика от 300–400 лв. в пенсиите, само защото едната се е пенсионирала десет години по-рано и взема от т. нар. стари пенсии. Това е несправедливо. Еднакъв труд и стаж трябва да водят до еднакъв резултат като стойност на пенсията.
Затова сме „за“ по-справедлив модел и за вдигане на осигурителния праг и максималения доход, което да отразява реалността. Хората трябва да знаят, че ако се осигуряват реално, ще получат достойна пенсия.
- Заявихте, че БСП е готова с предложения за голяма реформа – отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Не ви ли притеснява, че това ще взриви и без това крехкия мир между фиск, работодатели, синдикати, бизнес?
- Не, ако разговорът е честен. България не може да гради бъдещето си върху неравенства. Целта на предложената от нас реформа е да се намалят неравенствата и да се стабилизира социално и икономически една широка група от български граждани с ниски доходи и техния потенциал да се използва в икономиката. Плоският данък бе въведен преди 17 години в съвсем различна икономическа среда. Днес неравенствата са най-високи в ЕС, а над половината приходи идват от косвени данъци, които тежат на хората с ниски доходи. Нашият модел запазва 10% ставка за 95% от хората, въвежда необлагаем минимум, равен на минималната заплата, и по-висока ставка – до 20% – само за най-високите доходи. Така средната класа няма да бъде засегната.
Реформата ще донесе между 5 и 6 млрд. лв. повече годишно – ресурс за образование, здраве и социални услуги. България не може да бъде държава на най-ниските данъци и най-високите неравенства, особено при влизане в Еврозоната.
- Как ГЕРБ–СДС, ИТН и БСП работите с ДПС – „Ново начало“, когато става дума за политики?
- Работим институционално и предсказуемо. В Съвета за съвместно управление обсъждаме стратегическите теми – бюджета, Еврозоната, доходите и социалната политика. „ДПС – Ново начало“ подкрепят социалните мерки и стабилността. Това е зрелият начин на управление – не чрез конфронтация, а чрез конкретни политики.
- Работодателите отказаха участие в тристранката за бюджета – безпрецедентен бойкот. Какъв ще е изходът? Застрашен ли е проектобюджетът?
- Надявам се диалогът да бъде възстановен. Знам критиките на АИКБ и КРИБ за увеличението на осигуровките и на данъка върху дивидентите. Разбирам тревогите на работодателите – че вдигането на осигурителните вноски с два процентни пункта ще увеличи разходите и ще натисне конкурентоспособността. Но това е инвестиция в хората и стабилността на системата. Средствата отиват в първия стълб и гарантират реални права на работещите. В същото време ограничаваме дефицита и засилваме контрола върху сивата икономика. Ако не го направим, ще платим по-висока цена чрез по-ниски пенсии и все по-дълбоки неравенства.
Тези мерки са част от по-голям пакет – за изсветляване, дигитализация, реални приходи и контрол. Не може пенсионната система да стои недофинансирана, а държавата да гледа безучастно. Това не е „антибизнес“, а гаранция за предвидима среда и стабилност.
- Президентът Румен Радев по всяка вероятност ще излезе на политическия терен. Нямате ли притеснения, че той ще се цели и в част от вашия електорат?
- Аз знам какви са целите на БСП. Видяхме ги в Пазарджик. Последните избори там показаха, че БСП запазва доверие и изпреварва като доверие на местно ниво големи парламентарно представени партии. Ние сме силни, когато сме полезни – когато защитаваме доходите, пенсионерите, младите семейства и общините. Това е нашата ниша и нашата отговорност.
Много се говори за проекта на президента Радев, той е в правото си да избере своя политически и личен път след края на мандата си. Но да не забравяме, че като президент той тръгна от проект и подкрепа на БСП. Ако нещо ме тревожи, това е обществената поляризация срещу всичко, което е политика. Така че въпросът е не кой от кого ще вземе, а кой ще успее да разшири като обществено разбиране и подкрепа. БСП е във властта, за да прави реални промени като тази с данък дивидент, като предстоящия дебат за промяна на данъчната система. Мерки с преки ефекти върху бита и парите на хората.
- А ще припознае ли БСП Илияна Йотова като своя кандидат за стопанин на „Дондуков“ 2 или се очертават други по-сложни конфигурации?
- Илияна Йотова е едно от уважаваните и познати лица на БСП. Да, сигурно и тя ще бъде сред кандидатите, които ще издигат нашите организации. Към този момент разговорът вътре в партията показва, че ще имаме повече личности, от които да избираме. Кандидатурите се увеличават, но ще станат ясни след провеждане на нашите вътрешно-партийни номинации и процедури. Гледам с оптимизъм към този дебат, защото той ще покаже и промяната в партията ни.
- Ще довърши ли кабинетът „Росен Желязков“ пълния си управленски мандат?
- Вярвам, че да. Има напрежение, но има и отговорност. Влизаме в Еврозоната, подготвяме първия бюджет в евро – предвидимостта е национален интерес. Разбирам опасенията за нарастващия държавен дълг, но е важно да се гледа съотношението му към БВП и целта на новите заеми. Подкрепяме емитиране само за инвестиции с възвращаемост, не за текущи разходи. БСП ще продължи да държи социалния курс и да гарантира стабилността в управлението – и политически, и експертно.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
