Умни и красиви под­па­ли­ха чер­га­та на БАН

Спе­цо­ве­те по прев­зе­ма­не на пла­жо­ве, пло­ща­ди и кръс­то­ви­ща от град­ска­та дес­ни­ца пус­на­ха раз­де­ли­тел­ни­те си ли­нии и най-ста­ра­та ин­сти­ту­ция у нас - БАН. Ака­де­ми­я­та, ко­я­то се съз­да­ва пре­ди дър­жа­ва­та и ви­на­ги е би­ла сим­вол на на­ци­о­нал­но­то обе­ди­не­ние от ня­кол­ко дни е ка­то гнез­до на оси. При­чи­на­та е един про­фе­сор, кой­то сим­па­ти­зи­ра на ум­ни­те и кра­си­ви­те - Ема­ну­ил Му­та­фов. Под не­го­во дав­ле­ние гру­па уче­ни под­кре­пи­ха про­тес­ти­те. Не­що по­ве­че - при­зо­ва­ха за граж­дан­ско не­под­чи­не­ние. В чет­вър­тък дру­ги два­ма вид­ни уче­ни - проф. дн Си­ме­он Съй­нов, асо­ци­и­ран член на Ин­сти­ту­та по ме­ха­ни­ка и ст.н.с. д-р Ге­ор­ги Рай­чев­ски, асо­ци­и­ран член на Ин­сти­ту­та по фи­зи­ко­хи­мия, из­ля­зо­ха с кон­тра­пис­мо. С не­го те се въз­му­ща­ват, че ко­ле­ги­те им из­пол­зват БАН ка­то трам­плин за ре­а­ли­зи­ра­не на лич­ни­те ам­би­ции и каз­ват, че "яд­ро­то на то­ва ак­тив­но ме­роп­ри­я­тие е дъл­бо­ко об­вър­за­но с БСП".

Къ­де е за­ро­ве­но ку­че­то? Оказ­ва се, че в дъ­но­то от­но­во са ед­ни па­ри. И те по­раж­дат въп­ро­са въп­ре­ки дър­жа­ва­та ли съ­щес­тву­ва Ин­сти­ту­тът за из­след­ва­не на из­кус­тва­та, кой­то се ръ­ко­во­ди от ува­жа­е­мия про­фе­сор Му­та­фов, за­вър­шил об­ра­зо­ва­ни­е­то си в Гър­ция и спе­ци­а­ли­зи­рал в куп за­пад­ни уни­вер­си­те­ти.

Прег­лед на ак­тив­нос­тта през пос­лед­на­та го­ди­на по­каз­ва, че глав­на­та дей­ност на ин­сти­ту­та е пи­са­не­то и из­пъл­не­ни­е­то на про­ек­ти, фи­нан­си­ра­ни с па­ри от Ев­ро­пей­ски прог­ра­ми и дър­жа­ва­та. На сай­та на ин­сти­ту­ци­я­та ще ви­ди­те де­сет­ки съ­об­ще­ния за по­пъл­ва­не­то на броя на учас­тни­ци­те в от­дел­ни про­ек­ти, ко­и­то са глав­но по ли­ния на опе­ра­тив­на­та прог­ра­ма за на­у­ка и об­ра­зо­ва­ние и ин­те­ли­ген­тен рас­теж, ко­я­то се уп­рав­ля­ва от Ми­нис­тер­ство­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и спе­ци­ал­на­та из­пъл­ни­тел­на аген­ция за та­зи прог­ра­ма.

Пос­лед­ни­те про­тес­ти на БАН пре­ди поч­ти две го­ди­ни за­вър­ши­ха след лич­но­то на­реж­да­не на Бо­ри­сов към об­ра­зо­ва­тел­ния ми­нис­тър Кра­си­мир Въл­чев да вклю­чи в прог­ра­ма­та пре­и­му­щес­тве­но ин­сти­ту­ти­те на БАН, ко­и­то с пра­во кри­ти­ку­ва­ха ка­би­не­та за­ра­ди нис­ко­то зап­ла­ща­не. Под­пи­са­но­то спо­ра­зу­ме­ние вка­ра в тях зна­чи­те­лен фи­нан­сов ре­сурс, но мно­го от тях из­праз­ни от­към стра­те­гии.

По­ос­та­ре­ли­те ана­ли­ти­ци бя­ха из­хвър­ле­ни от бор­да, а на ев­ро­пейс­ка­та ака­де­мич­на соф­ра бя­ха из­ти­ка­ни мла­ди­те уче­ни, ко­и­то бър­зо раз­бра­ха как из­ряд­но да по­пъл­ват до­ку­мен­та­ци­я­та и още по-пун­кту­ал­но да я от­чи­тат. За­то­ва и от­то­га­ва про­цъф­тя­ват ин­сти­ту­ти­те, ко­и­то по­ве­че при­ли­чат на кон­сул­тан­тски фир­ми за об­щес­тве­ни по­ръч­ки, от­кол­ко­то на ла­бо­ра­то­рии за твор­чес­ки идеи и на­уч­ни ек­спе­ри­мен­ти.

В за­ви­си­мост от ин­те­ре­си­те на ше­фо­ве­те, се раз­гръ­щат и про­ек­ти­те. В ин­сти­ту­та на Му­та­фов на по­чит са не­го­ви­те при­о­ри­те­ти - ви­зан­то­ло­гия, гръц­ка епиг­ра­фи­ка, па­ле­ог­ра­фия, хрис­ти­ян­ска ико­ног­ра­фия, култ към свет­ци­те, из­кус­тво на Атон, Кон­стан­ти­но­пол, Йе­ру­са­лим и т.н. А сът­руд­ни­чес­тва­та, ко­и­то пра­ви -не­за­ви­си­мо да­ли е с Му­зея "Ста­ри­нен Не­се­бър" или с Бо­гос­лов­ска­та ака­де­мия в гр. Во­лос, Гър­ция, са свър­за­ни от­но­во с об­щи про­ек­ти, ко­и­то са в го­ля­ма­та ев­ро­пейс­ка прог­ра­ма сло­же­ни ка­то раз­дел "Нас­лед­ство.бг" или в още по-го­ля­ма­та "Ера­зъм".

Един от кон­крет­ни­те при­мери е дейс­тва­щи­ят про­ект на те­ма: Бо­го­ро­ди­ца Вмес­ти­ли­ще на нев­мес­ти­мо­то: чо­веш­ки из­ме­ре­ния на Па­ле­о­ло­го­во­то из­кус­тво в Кон­стан­ти­но­пол, С. 2020, ISBN 9789548594813, включ­ващ ко­ло­сал­но из­след­ва­не на над­пи­си­те в цър­ква­та на ма­нас­ти­ра Хόра в Кон­стан­ти­но­пол (Ис­тан­бул) и кти­тор­ство­то, а ка­то кул­ми­на­ция на про­ек­та точ­но за хрис­ти­ян­ския праз­ник "Ус­пе­ние на Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца" те­зи дни на па­за­ра бе пус­на­та и спе­ци­ал­на мо­ног­ра­фи­я­та на Му­та­фов с ти­раж от ... 100 брой­ки, но обил­но рек­ла­ми­ра­на от из­да­ни­я­та на Иво Про­ко­пи­ев.

Без­спор­ни са уме­ни­я­та му да впис­ва про­ек­тно ин­сти­ту­та в оп­ре­де­ле­на част на ев­ро­пейс­ко­то кул­тур­но нас­лед­ство, но из­каз­ва­ни­я­та му по от­но­ше­ние на об­ща­та ви­зия за раз­ви­тие на на­уч­ни­те из­след­ва­ния, не са тол­ко­ва убе­ди­тел­ни.

За­що­то да­ват ак­цент пре­дим­но вър­ху ма­те­ри­ал­ни­те, а не вър­ху ду­хов­ни­те из­ме­ре­ния. Ка­то нап­ри­мер, пис­мо­то му от­нос­но "Про­ект за на­ци­о­нал­на стра­те­гия за раз­ви­ти­е­то на на­уч­ни­те из­след­ва­ния 2016-2025". Виж­те как­во ак­цен­ти­ра Му­та­фов в не­го: "От­чи­та­ме фак­та, че по­до­бен до­ку­мент и при­ло­же­ни­я­та му се из­гот­вят за пър­ви път и труд­но, не мо­гат да из­бя­гат от тра­фа­рет­ни­те чи­нов­ни­чес­ки кли­ше­та и пре­ка­ле­но об­щи­те по­ня­тия ка­то "ино­ва­ции" и "раз­вой­на дей­ност", ко­и­то не от­чи­тат спе­ци­фи­ка­та на от­дел­ни­те пъл­ноп­рав­ни дя­ло­ве в на­у­ка­та и се нуж­да­ят от по-точ­на де­фи­ни­ция. Ам­би­ци­я­та за 0.45 % от БВП, от­де­ле­ни за на­у­ка в бъ­де­ще, оба­че е дос­та скром­на и не от­чи­та ре­ле­ван­тни­те про­цен­ти в стра­ни­те от ЕС, с ко­и­то се рав­ня­ва­ме или по-ско­ро до­гон­ва­ме. В стра­те­ги­я­та не е яс­но нап­ри­мер за­що пуб­лич­ни­те ин­вес­ти­ции, пред­ви­де­ни за  на­уч­но­из­сле­до­ва­тел­ска и раз­вой­на дей­ност, ще въз­ля­зат на 0.67 % през 2025 г. Във връз­ка с то­ва е не­об­хо­ди­мо ра­зяс­не­ние за раз­ми­на­ва­ни­я­та меж­ду пла­на за дейс­твие на стра­те­ги­я­та и пред­ло­же­на­та ин­ди­ка­тив­на таб­ли­ца.

Ед­ва ли има учен у нас, кой­то да не под­кре­пя по-ви­со­кия про­цент на пуб­лич­ни ин­вес­ти­ции в на­уч­ни­те из­след­ва­ния въп­ре­ки лип­са­та на уточ­не­ния от­нос­но пъ­ти­ща­та за пос­ти­га­не­то им, за­ра­ди ко­е­то из­глеж­дат в стра­те­ги­я­та ед­нов­ре­мен­но дос­та скром­ни и уто­пич­ни. При­вет­ства­ме стре­ме­жи­те към "пре­ми­на­ва­не към фи­нан­си­ра­не, ос­но­ва­но на ре­зул­та­ти" и за мо­дер­ни­за­ция. Те оба­че са въз­мож­ни са­мо ако сред­ства­та, от­де­ля­ни от дър­жа­ва­та за на­у­ка, се уве­ли­чат по­не три пъ­ти".

Му­та­фов е из­вес­тен с фра­за­та си, че не да­ва ин­тер­вю­та и не об­щу­ва с жур­на­лис­ти, за­що­то е ува­жа­ван учен. Но я на­ру­ши два пъ­ти. Пър­ви­ят - ко­га­то по­ис­ка да се от­ка­жем от из­лож­ба­та в Лу­въ­ра, за­що­то хрис­ти­ян­ски­те ни ар­те­фак­ти ще­ли да се по­ка­жат в ис­лям­ско­то нап­рав­ле­ние на му­зея и стра­на­та ни щя­ла да се пред­ста­ви ка­то Ев­ро­пейс­ка Тур­ция.

Из­каз­ва­не­то му пре­диз­ви­ка не­би­вал скан­дал с най-прес­тиж­ния му­зей в све­та, в ко­я­то бя­ха вка­ра­ни и пра­ви­тел­ство­то, и пар­ла­мен­тът.

Са­мо дъл­го­го­диш­ни­те поз­нан­ства на Веж­ди Ра­ши­дов с ръ­ко­вод­ство­то на Лу­въ­ра то­га­ва спа­си­ха стра­на­та ни от дос­та кон­фуз­на си­ту­а­ция.

Жи­тей­ски­те му прис­трас­тия към древ­ног­ръц­ка­та ис­то­рия, ви­зан­тийс­ка­та кул­ту­ра и от­сто­я­ва­не на хрис­ти­ян­ски­те цен­нос­ти ня­ма как да не се из­ра­зя­ват в на­пъл­но про­ти­во­по­лож­на емо­ция на всич­ко, свър­за­но с Тур­ция и ос­ма­низ­ма.

Но то­ва ед­ва ли е дос­та­тъч­но ос­но­ва­ние да на­ре­чеш Де­лян Пе­ев­ски раз­бой­ник и да по­ис­каш от ко­ле­ги­те си да тег­лят пот­ре­би­тел­ски кре­ди­ти, за да му връ­щат да­ре­ни­е­то за Ака­де­ми­я­та. Най-мал­ко два въп­ро­са въз­ник­ват след по­доб­но страс­тно из­каз­ва­не. За­що се пра­ви се­га, а не пре­ди 3 ме­се­ца, ко­га­то бе ак­ту­ал­но да­ре­ни­е­то. И вто­ро - ще­ше ли да се из­каз­ва Му­та­фов по по­до­бен на­чин, ако вмес­то за под­кре­па на бъл­гар­ски­те ме­ди­ци и раз­ра­бот­ва­на­та от тях вак­си­на, су­ма­та бе да­де­на на ин­сти­ту­та по из­кус­тва­та - при­мер­но, за от­сто­я­ва­не на хрис­ти­ян­ски­те цен­нос­ти, в ко­и­то се при­поз­на­ва кол­ко­то Му­та­фов, тол­ко­ва и са­мия  Пе­ев­ски.

Но ако въп­ро­сът с де­пу­та­та от ДПС из­глеж­да по-ско­ро пер­со­на­лен, то вто­ра­та му из­я­ва пред ре­пор­те­ри­те та­зи сед­ми­ца е с друг хо­ри­зонт. Съ­щи­ят Бо­ри­сов, кой­то пре­ди вре­ме на­ре­ди фи­нан­со­вия по­ток за БАН и в час­тност за ин­сти­ту­та му, ве­че е аб­со­лют­но неп­ри­ем­лив за­ра­ди иде­я­та си да пра­ви но­ва кон­сти­ту­ци­я­та. Те­за­та на Му­та­фов за не­об­хо­ди­мост от спеш­ни пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри по ско­ро на­ми­рис­ва на по­ли­ти­чес­ка ам­би­ция на еро­ди­ра­ния учен и за­яв­ка за учас­тие в ка­би­не­та на пре­зи­ден­та с евен­ту­ал­на под­кре­па на град­ска­та дес­ни­ца или на Ни­но­ва.

След всич­ко то­ва чуд­но ли е, че пред­се­да­те­лят на ко­ми­си­я­та по кул­ту­ра и ме­дии в НС Веж­ди Ра­ши­дов, кой­то е член - ко­рес­пон­дент на Ака­де­ми­я­та, из­бух­на в чет­вър­тък: "БАН не е ин­сти­ту­ция за по­ли­ти­чес­ки шан­таж".

Вмес­то да про­кар­ва раз­де­ли­тел­ни ли­нии в БАН, гру­па­та око­ло Му­та­фов би тряб­ва­ло да си спом­ни, че още от ос­но­ва­ва­не­то си ка­то Бъл­гар­ско кни­жов­но дру­жес­тво Ака­де­ми­я­та съ­щес­тву­ва, за да обе­ди­ня­ва мъд­рос­тта на на­ци­я­та. Днес, пред ли­це­то на но­ва­та све­тов­на кри­за, по­ве­че от вся­ко­га има­ме нуж­да от ек­спер­ти­за­та на уче­ни­те. А не от раз­до­ри­те им. Ако ми­ле­ят за Бъл­га­рия.  

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com