Понеделник,

Как герб обедини парламента преди 25 г. Идеята бе на Доган

От: Светлана Владимирова -
2550
Как герб обедини парламента преди 25 г. Идеята бе на Доган
A
A
A
  • През 1997 г. аргументите властваха над обидите, ерудицията над емоцията
  • Управляващите не внесоха свой проект, идеите бяха на опозицията 

Не, няма грешка в заглавието. Защото става дума не за партията на Борисов, а за герба на България. И по-точно за закона, с който държавният символ бе приет от депутатите точно преди четвърт век.

Вярно е, че 1997 година остана в историята с хиперинфлацията, Жан-Виденовата зима, валутният борд и мощната вълна на Иван Костов. Но докато държавата тънеше в бедност, омраза и синьо-червена мъгла, едно събитие в бурния парламент даде надежда, че когато става дума за националното достойнство и самочувствие дори най-враждуващите политици могат да си протегнат ръце.

7 години след началото на прехода, България така и не успя да се сдобие с най-знаковия си символ. Социалистите

прежалиха премахването на петолъчката

но не даваха и дума да се издума за повече от един лъв, още по-малко за монархични символи по герба. След ожесточени кавги по време на Великото Народно събрание, те все пак успяха да се наложат и да запишат в нея, че "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.".

А всички последващи опити на СДС да прокарат герб, напомнящ за времената преди социализма, срещаха мощния отпор на БСП, която по онова време се наричаше Демократична левица. Наложи се Конституционния съд да излезе с нарочно тълкувание, в което да поясни, че в Конституцията са залегнали само основните елементи, които могат да бъдат разширявани със специален закон. Но дори година и след неговото решение, нямаше никакви изгледи гербът да обедини враждуващите партии. Кабинетът на Жан Виденов направи проект, който възмути скулптори, художници и историци и остана в историята на "пежото на Жан", защото гологлавият лъвът в него бе копие на френската автомобилна емблема. Нещо повече - инфарктно заседание на 25 юли 1996 година, вкара Закона за герба в поредната задънена улица на политическите битки и идеологическите щампи.

Когато всички отписаха закона, настъпи неочакван обрат. Това се случи дни след сформирането на 38-мото народно събрание, в което СДС разполагаха с мнозинство от 137 депутати, а социалистите бяха втора политическа сила - с 58 народни представители. Докато новите управляващи пълнеха деловодството на парламента с икономически закони, а социалистите се бяха вторачили в поправките за бившата Държавна сигурност,

Ахмед Доган изненадващо внесе свой законопроект за герба

на 30 май 1997 година заедно с група депутати от ОНС - коалиция, начело с ДПС, която разполагаше с 19 законодатели.

Последваха два месеца, в които политическите страсти бушуваха, а в потушаването им заслуга имаха и лидерът на ДПС, и президентът Петър Стоянов, и премиерът Иван Костов. В пиковия час се намеси и бащата на Конституцията - Гиньо Ганев, който часове преди обсъждането в пленарната зала вкара леко видоизменен проект, както направи и Евролевицата. След бурни дебати, на 25 юли 1997 година и трите законопроекта бяха приети на първо четене, а тогавашният председател на парламента Йордан Соколов даде 5 дни на комисиите да съберат различията и да внесат за второ четене общо предложение. То беше прието с огромно мнозинство на 31 юли, последвано от бурни аплодисменти отляво и отдясно, емоционална реч на Стоянов, концерт на хор "Бодра смяна"  от балкона на пленарната зала и коктейл на Костов в градината на Министерски съвет.

Днес споменът за онези размирни времена носи безценни уроци, но и голяма горчивина. Защото за 25 години демокрацията не само не е научила политиците ни на парламентаризъм, но драстично е принизила нивото. И в края на 20-тия век, и в третото десетилетие на 21-вия, родните депутатите

не се изслушват, а се надвикват

говорят политически, а не експертно. Но има една огромна разлика - по онова време, в юлските дни на 1997-ма година, аргументите властваха над обидите, ерудицията над емоцията. Защото авторитетите доминираха над посредствеността. Не че в онези години нямаше бурни страсти. Парламентите през 90-те помнят и как Венцислав Димитров счупи очилата на Филип Димитров, и как Асен Мичковски направи кълбо назад заради загубен бас. Знаят какво е ръкопашен бой в барчето и ругатни, които бяха изчервили и най-устатите днес. Но духът на парламентаризма бе жив. А чувството за дълг пред утрешния ден - истинско.

Показателен е фактът, че след бурните разправии в 37-ото НС, управляващите от ОДС, които имаха внушително мнозинство в 38-ото НС и можеха да наложат каквото искат в зала, не внесоха свой законопроект.

"На нас се падна отговорността да решим този въпрос. Ние можем да го наложим. Обединените демократични сили имат достатъчно мнозинство в българския парламент, за да приемат герб, без да попитат абсолютно никого. Но ние не искахме по този начин да бъде приет българският герб", каза в залата председателката на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова. И заяви: "Затова до този момент нито от името на нашата парламентарна група, нито от името на народен представител от нашата парламентарна група не сме внесли законопроект. Защото внасянето на такъв законопроект щеше да предреши дебата. На практика нямаше да има върху какво да говорим.

Нямаше да има за какво да спорим

Нямаше да има база, около която да се обединим.".

Така на практика гербът на България бе приет по идеи на опозицията, първата от които бе на Доган. Разбира се, още от 37-ото НС големият спор бе короната. През 1997 г. обаче по пътя на съгласието тя се превърна от "атрибут на Кобургите" - "символ на най-славните ни царе". БСП, която само година по-рано виждаше в Симеон Сакскобургготски злото от миналото, не само отстъпи няколко крачки назад, но 2005 г. влезе в най-успешната коалиция в новата ни история - Тройната на царя, ДПС и социалистите.

В името на компромиса Гиньо Ганев дори предложи в пленарната зала страната ни да има официален и тържествен герб - единият с корона, другия не. Но Георги Първанов, Иван Костов, Гиньо Ганев, Димитър Люджев убедиха депутатите залата, че короната трябва да препраща към най-голямата национална гордост - Второ българско царство и славните царе на страната ни. Средновековният символ на властта не разделя, а обединява. Така в хода на дебатите и кръстовете, в които едни виждаха религия, а други - стилизирани бурбонски лилии, също намериха своето място. Включително с аргумента на Жорж Ганчев: "Аз, като православен християнин, наистина ви умолявам. Бъдете така добри, помогнете да изберем национален герб, не партиен герб. Толкова ли е трудно вие да се съгласите с един обединяващ символ на България и българщината?

Ако това направите, вие ще израснете в очите

на нашия народ.".

Така със 177 гласа "за" се ражда текстът: "Чл. 2. (1) Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".

Простете ми вълнението, но смятам, че всеки един от нас, независимо от това как е гласувал в пленарна зала, се вълнува в този момент. Приемаме герб, в който има и традицията, и историята, и настоящето, а и бъдещето на България, каза Екатерина Михайлова. Честит ни национален държавен герб и за много години! За първи път от 7 години насам проблемът за герба не беше проблем на битката за миналото. Надделя здравият разум, надделя националната отговорност, допълни Георги Първанов. Поздравявам ви с едно съгласие, което чакаше 7 години, включи се Жорж Ганчев. Стенограмите на парламента от онова време пазят цялата тържественост и емоция на момента. Всички стават прави, в залата звучи химнът на Република България. Следват бурни ръкопляскания.

С овации в залата влиза авторът на герба

- скулпторът Георги Чапкънов.По истинските, по националните въпроси на България българското Народно събрание има и сили, и мъжество да стига до истинско разбирателство, заявява президентът Петър Стоянов, благодарейки на депутатите. Това е един великолепен пример, че всяко национално разбирателство, всяка национална идея може да бъде докрай отстояна и защитена в Народното събрание не само тогава, когато съществуват първоначалните основания за нейното реализиране, а и тогава, когато всички политически сили, всички политици, българските държавници не престават да се трудят усърдно за това реализиране и не жалят и сили, и време, за да достигнат до нейната крайна фаза, казва Стоянов. И подчертава, че тази първа сесия на 30-ото НС ще остане паметна, защото в нея са приети няколко неща: Декларацията за национално съгласие, Закона за герба на Република България и успешното въвеждане на валутния борд чрез гласуването на необходимите закони. Днес новите парламентаристи могат само да се учат...


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички