Събота,

Иван Иванов: 9% ДДС на храните ще спре поскъпване и фалити

От: Даниела Денева -
153
Иван Иванов: 9% ДДС на храните ще спре поскъпване и фалити
A
A
A

 

  • В Брюксел поисках помощ за свиневъдите и намаляване на вноса на агнешко от Нова Зеландия
  • Изваждането на БАБХ от структурата на министерството трябва да приключи до юни
  • Спираме спекулата с дървата за огрев, до средата на февруари ще има резултат
  • Предложили сме в бюджета да бъдат заложени средства за подкрепа на земеделски производители
  • Стратегическият план може да стигне до парламента, казва министърът на земеделието Иван Иванов  в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Господин Иванов, бяхте на първия Съвет на министрите на земеделието на ЕС под френското председателство. Какви са основните теми, които бяха обсъдени?

- България в мое лице подкрепи въвеждането на спешни извънредни мерки за сектор "Свиневъдство" на ниво ЕС. Позицията, която изразих, е, че на сектора е необходимо да бъде предоставена директна финансова помощ за излизане от кризата, подобна на тази, дадена за месото и млечните продукти през 2009 и 2016 г. Този сектор в България е изправен пред сериозна криза заради поскъпването на основните фуражи, както и повишаването на цените за производство заради скъпите горива и електроенергия. В друг панел обсъдихме темата за устойчивост на въглеродните цикли. Там очертах, че в Стратегическия план България е подготвила и включва интервенции и еко схеми, които са свързани с прилагане на практики за земеделие с ниски въглеродни емисии. Това може би звучи неразбираемо на фермерите, но става въпрос за т. нар. "зелена сделка". Имаше доста въпроси от страна на страните членки с каква методика ще се оценява това нисковъглеродно земеделие. Предстои ЕК да даде единен стандарт. В друг панел коментирахме вноса на агрохранителни стоки в ЕС и аз споделих, че в България има чувствителни въпроси по отношение на вноса от трети страни. Става въпрос за мед, слънчогледово масло, птиче месо, орехови ядки от Украйна и други страни. Беше поставен въпросът за защита на географските означения, повдигнах темата за българското розово масло и Стралджанската мускатова ракия, които са залегнали в споразумението за свободна търговия с Австралия. Повдигнах и въпроса за намаляване на квотите за овче и агнешко месо, внос от Нова Зеландия, като целта е да се защити българския производител. В рамките на заседанието се срещнах с еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски, обсъдихме изготвянето на Националния стратегически план за Общата селскостопанска политика на България. Запознах комисаря с причините за закъснение на Плана ни, които са обективни - политическата обстановка и отразяването на поетите в коалиционното споразумение ангажименти. Ще завършим Плана в най-кратки срокове. Уговорихме се с еврокомисар Войчеховски да продължаваме конструктивния диалог на тази тема.

- Свиневъдите страдат не само заради скъпите фуражи и ток, но и заради забележително ниските цени на месото. Каква е причината за това? Затвореният за ЕС китайски пазар ли?

- И заради него, и заради резкия скок в производството на свинско месо в някои страни, основно Испания. Не можем да си позволим свиневъдството ни да бъде поставено на колене. Нашите свиневъди, както и птицевъдите, не са подпомагани от ЕС, те са в по-неизгодна позиция спрямо другите земеделски производители. По тази причина темата бе повдигната на Съвета на министрите. Повечето страни членки подкрепиха искането за подпомагане, други бяха резервирани. Но в крайна сметка имаме възможност за подкрепа извън европейското подпомагане. Свиневъдите, а и други земеделски производители, могат да бъдат компенсирани чрез де минимис и чрез нотифицираната държавна помощ, което ние сме предложили да бъде заложено в държавния бюджет. Надявам се депутатите да одобрят тази наша политика, с която искаме да запазим цели сектори от земеделието.

- За Стратегическия план - първите оценки от ЕК трябва да дойдат в края на март?

- По-скоро в началото на април. Нашият план е до 20-25 февруари да сме предали документа. Работи се на пълни обороти, включително събота и неделя, обсъждат се варианти, предстоят срещи на коалиционно ниво по отношение на някои от мерките и плащанията. Трябва и с финансовия министър да се проведат разговори по отношение процента на съфинансиране от наша страна.

- Как вървят преговорите с браншовите организации по най-спорния въпрос - тавана от 100 000 евро на директните плащания по СЕПП /Схемата за единни плащания на площ/? Ще се приспадат ли разходите за заплати и осигуровки? Върви ли се към консенсус?

- Трябва да се отчетат голям брой становища, мнения и препоръки и да се направи точен баланс на желаното и на възможностите за постигането му. На последното заседание на Тематичната работна група, което се проведе на 17 януари, участниците бяха над 150. За тавана на директните плащания бе постигнат консенсус на браншовите организации спрямо записания текст в коалиционното споразумение. По отношение на компенсаторните разходи, които искат да им бъдат покрити, трябва да се направят още изчисления. Самите организации подчертаха, че е важно да се прецизират използваните статистически данни по отношение на работната заплата в сектора, както и размера на използваната земеделска площ. До влизането на настоящия кабинет в своите правомощия бяха разработени 9 варианта, но не се покриват с това, което е записано в коалиционното споразумение. Аз очаквам тази седмица в коалиционен формат да изчистим тази тема. Допускам това да стане обект на дебати и в Комисията по земеделие в парламента. Може да се стигне и до пленарна зала, защото темата е доста сериозна. Въпросът е дали осигуровките влизат или не влизат в разходите, които се приспадат - 2,5 пъти размера на средната за страната работна заплата в сектора. Нужен е експертен дебат, който да стигне до решение, защото времето ни притиска.

- Появи се информация, че по данни на НСИ средната заплата в сектора е 950 лв., което, умножено по посочения коефициент от 2,5, прави 2375 лв.

- Не бих се ангажирал с крайна сума, защото вариантът, записан в коалиционното споразумение, както и неговите подварианти, са различни. Трябва да стигнем до приемливо решение. Допускам, че няма 100% да са доволни, но политиката ни е в тази посока - с икономията на средства да бъдат подпомогнати малките производители, които през годините са оставали настрана от големите пари от директни плащания в земеделието.

- Имахте среща с представители на преработвателния сектор, поканихте и търговските вериги. Имаше ли конкретни предложения от тяхна страна и поети ангажименти от Ваша?

- Тези разговори ги водихме с цел да подобрим диалога между преработватели, производители и търговските вериги. Ще проведем разговори отделно с търговските вериги. Ще търсим допирни точки, които да позволят на повече местни производители да влязат в търговските вериги, което е европейска практика и в съответствие със стратегията на ЕК "От зърното до трапезата". Търсим баланс, който устройва и веригите, и производителите.

- При някои хранителни продукти поскъпването е много голямо. Какво може да се направи?

- Да, така е, но се дължи на фактори, които не зависят от земеделското министерство - повишението на цените на ресурсите - електроенергия, газ. Наш приоритет е министерството да подкрепи българските  производители, за да запазят своя поминък. Търсим възможност за създаване на улеснен достъп на потребителите до местна продукция. Дискутират се две предложения - за 9% ДДС върху т.нар. малка потребителска кошница, както и за намаляване на ставката на ДДС за всички хранителни продукти, като целта е да се избегне голямо поскъпване на основните храни и да се избегне фалит на малки производители. МЗм подкрепя искането за намалена ставка на ДДС, като основният дебат е за кои групи храни да важи. Намалението на ДДС е част от общата фискална политика на страната. Финансовият министър представи своята визия в тази насока, надявам се тя да бъде възприета от партиите в коалицията, които ще вземат крайното решение. Очаквам в законопроекта за бюджета, който ще бъде внесен в пленарна зала, да е записано подобно предложение.  

- Предстои изваждането от структурата на МЗм на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ и Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/. На заседание на земеделската комисия е коментирано дали БАБХ ще може да изпълнява политиките на МЗм, когато е под друга шапка. Вашият коментар?

- Аз от самото начало заявих, че изваждането на БАБХ от МЗм ще е сложен процес, но това е записано в коалиционното споразумение и към днешна дата не подлежи на коментар. В момента извършваме необходимите анализи, създадена е работна група, която да изготви законодателни промени и подзаконова нормативна рамка за дейността на БАБХ. Идентифицират се всички спорни моменти, които биха нарушили ритъма на работа в Агенцията. Крайният срок, който сме си поставили, е до юни. В МЗм имаме и зам.министър от ПП  /Иван Христанов - б. ред./, който пряко се е ангажирал, очакваме в следващите седмици да ни представи варианти, които ще дискутираме с Министерски съвет. С БАБХ е много по-сложно за разлика от ИАГ - за нея до 28 януари проектът за закон ще бъде качен за обществено обсъждане.

- Заради високите цени на дървата за огрев бяхте казали, че може да наложите мораториум на износа. Ще се стигне ли до тази мярка?

- Да, това е една от мерките, но не е основна. Основата задача е така да преструктурираме работата на горските предприятия, че да се избегнат редица лоши и корупционни практики, довели до повишаване на цената на дървесината за местното население. Провели сме три срещи с ръководствата на държавните горски предприятия и имаме уверението им, че до средата на февруари цената за хората ще бъде на нивата от лятото. Чрез информационна кампания се опитваме да стимулираме потребителите на такъв вид гориво да се снабдяват с дървесина на по-ранен етап. Ако е необходимо - ще наложим мораториум на износа за трети страни. Миналата година са изнесени около 43 000 кубика, което не е голям обем. Но ако бъде преценено, че и този износ трябва да се спре, ще го направим. Нужен е най-вече контрол и прозрачна работа на предприятията, както и да се спре спекулата, защото високата цена на борсите, които са частни, е резултат от спекулативни действия. По пътя от гората до крайния потребител цената се увеличава многократно. Един пример - средната цена за дървесината в гората, добита от предприятието, е около 52 лева на кубичен метър. Трудно е да се обясни защо се увеличава тройно на борсата. Спекулата може да бъде спряна с административни и антикорупционни мерки. В най-скоро време ще обявим какви действия ще предприемем. Аз съм убеден, че в средата на февруари ще имаме резултат.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички