Новата роля на строителния бранш в България и в Европа и ключовото място на сектора в националните планове за възстановяване и устойчивост представи евродепутатът от ДПС/”Обнови Европа” Искра Михайлова, зам.-председател на групата „Обнови Европа” в ЕП.
Инициативата "вълна за реновиране“ е в центъра на вниманието ми и аз очаквам и новите, предложени от ЕК, проекти за директиви да спомогнат за нейното реализиране, каза Михайлова в интервю за в. „Строител”.
Тя обясни, че неслучайно енергийната ефективност на сградния фонд присъства в редица проектодирективи - като се започне от промените в Директивата за енергийните характеристики на сградите и се стигне до европейската търговия с емисии и Социалния фонд за климата.
Колкото повече експертни становища и анализи се подготвят по темата, толкова се увеличават възможностите, които се предлагат за "вълна за реновиране“ и нараства значението й, както и се приближаваме към постигане на целите на ЕС за климатично неутрален континент към 2050 г., каза Михайлова. И допълни: „Има и все повече въпроси - от паспортите за енергийни характеристики на сградите през националните дългосрочни планове за саниране до характеристиките на строителните материали и осъвременяването на странични за строителството, но важни за функционирането на сградите екосистеми, като производство на бяла и черна техника, инфраструктура за зареждане на електромобили и др.”
Много е важно реновирането на сградния фонд да бъде ключов елемент от националните планове за възстановяване и устойчивост. Ако е така - още през тази година ще бъдем свидетели на качествена промяна към добро в рамките на ЕС. Дали ще има промяна в България - зависи от Националния план и кога той ще бъде одобрен и финансиран, категорична бе Михайлова.
Недвижимите паметници на културата и движимите паметници - фондове на библиотеки, архиви, музеи, галерии, са не само част от облика на съвременна Европа, те са актив за развитие, историческа памет, извор за вдъхновение, ресурс за иновативно мислене, потенциал за туризма и много повече. Така че инициативата „Нов европейски Баухаес” дава възможност и за интегриране на културното наследство в съвременната среда на живот в Европа, каза още Искра Михайлова.
Националните планове са ключова част от целия механизъм "Следващо поколение ЕС“. Те, когато са разумно и стратегически подготвени, не си поставят за цел да се възстановим на нивата отпреди пандемията, а са насочени към много по-амбициозни цели - да се използва моментът за технологична трансформация на икономиките и "зелен" и дигитален преход. Това е основният проблем на вариантите на българския план - формално спазване на процентите от инвестиции в основните направления, но вложения, които не водят до трансформация и растеж, заяви Искра Михайлова.
„Не е нормално целият проблем със затварянето на въглищните мини да се сведе до създаването на едно държавно предприятие с неясни цели и функции, а да се пренебрегне целият комплекс от възможни мерки, като компенсации, квалификация, разработване на нови икономически сектори, образование, иновативни подходи. Давам този пример, но има още много - говорим за енергийна ефективност на сградния фонд, но се оказва, че тепърва в Националния план се предвижда да се разработва дефиницията на понятието "енергийна бедност". И това се случва във време на ясно очертала се енергийна криза”, каза Михайлова.
Тя даде още един пример - повече от 100 европейски организации в областта на културата и културното наследство призоваха страните членки да отделят 2% от ресурса в своите планове за култура и опазване и експониране на културното наследство. Много държави като Франция и Италия се съобразиха и заложиха 2%, Чехия задели 4%. България - само 1,3%, посочи Искра Михайлова. И заяви: „В същото време толкова ни се иска да бъдем дестинация за културен туризъм. Има странни постановки в проекта на Националния ни план. Надявам се в рамките на първата половина на тази година той да придобие по-ясни очертания”.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
