През първата седмица от предизборната кампания ГЕРБ (29,1%) и БСП (29,0%) са с напълно изравнени сили. И двете партии засега съумяват да мобилизират почти 90% от своите твърди ядра, но на този етап не разширяват подкрепата си извън своите преки симпатизанти. Това сочат данните от експресен телефонен сондаж на социолозите от Института за модерна политика, проведен от 4 до 6 март 2017 г.
Анкетирани са 827 души от цялата страна. Проучването е финансирано от ИМП, който е негов възложител и изпълнител като част от самостоятелна изследователска програма.
"На този етап предизборната борба е сведена главно до „лидерски сблъсък", което обаче не е достатъчно за привличане на избиратели от широката периферия, които търсят успешна управленска алтернатива. Крайният изход от предизборната борба най-вероятно ще се реши от това коя от двете партии ще допусне по-малко грешки в хода на кампанията. Във всички случаи обаче, при очертаното от данните на този начален етап от кампанията разположение на политическите сили в бъдещия парламент, е ясно, че нито една партия няма да има достатъчно обществена подкрепа и мнозинство за съставяне на самостоятелно правителство", коментират социолозите от ИМП.
Данните от експресния телефонен сондаж сочат, че ако декларираните на този етап нагласи се материализират в реално упражняване на вот, освен ГЕРБ и БСП, в новия парламент ще намерят място още четири формации с вероятност и за пета: „Обединени патриоти" (9,5%), ДПС (7,3%), партия „Воля" (5,8%), коалицията „АБВ-Движение 21" (4,1%). Шансове за преодоляване на 4-процентната бариера засега има и коалиция „Реформаторски блок-Глас народен" (3,5%).
Трябва да се подчертае, че крайният резултат и преодоляването на изборната бариера от страна на АБВ-Движение 21 и на РБ-Глас народен ще зависи във особено висока степен от избирателната активност, отбелязват социолозите от ИМП. Повече от половината е делът на анкетираните, които заявяват твърда нагласа да упражнят правото си на вот в предстоящите на 26 март парламентарни избори – 58,5%.
Въпреки това, очакванията на социологическия екип са, че отмяната на и без това меките санкции за задължително гласуване най-вероятно ще доведе намаляване на избирателната активност в сравнение с президентските избори от миналата година. Очертаващата се на този етап невъзможност за съставяне на еднопартийно правителство, прави актуален въпроса за предпочитаната идеологическа ориентация на бъдещото управление.
В това отношение известно преимущество има делът на респондентите, които изразяват предпочитания към по-скоро дясно управление след изборите – 40,1%, докато 35,8% предпочитат по-скоро ляво правителство. По-малко от една десета – 8,9%, е делът на подкрепящите съставянето на правителство на широка коалиционна основа с участието на ГЕРБ и БСП.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
