И "Амнести" изобличи олигарха в медиите

Международната организация отчете влошаване на ситуацията в медиите

И "Амнести" изобличи олигарха в медиите | StandartNews.com

След Държавния департамент на САЩ и "Амнести Интернешънъл" изобличи олигарха в медиите у нас.

В България има влошаване на ситуацията с човешките права, а в медийната среда се наблюдават постоянни заплахи, тормоз и неправомерни съдебни дела от държавни служители и бизнесмени, гласят изводите в годишния доклад на международната неправителствена организация за защита на човешките права. Документът разглежда 156 държави през 2022 г. За България е отчетено, че свободата на медиите се е влошила "още повече".

Същата бе и констатацията в доклада на Държавния департамент на САЩ.

"В България има сериозен риск за медийния плурализъм, в това число високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медийния пазар, комбинирано с високи нива на концентрация на медийната собственост", обявиха САЩ в доклада. Според него у нас се вижда "продължаващо влошаване на медийната свобода", "сериозно нарушен медиен плурализъм", "недостатъчна редакционна независимост на всички видове медии".

До 2021 г. всички тези констатации щяха на секундата да бъдат залепени на дългогодишния депутат от ДПС Делян Пеевски. Години наред позорното 111-о място по свобода на словото в България се преписваше на него. Но Пеевски продаде "империята" си от 6 издания и отдавна вече няма нищо общо с медии у нас. Вместо това обаче светкавично да ни изстреля в топ 10 на медийната свобода, констатациите в докладите на САЩ и "Амнести" станаха още по-тежки. И се оказа, че те са за онази група, която години наред дамгосваше Пеевски като жив дявол. Кръгът "Капитал". Днес в България има само една медийна група с "високи нива на концентрация на медийната собственост" - машината на Иво Прокопиев. Същият, когото авторитетното брюкселско издание "Ню Юръп" изчерпателно описа в едно изречение -  "сляпото петно на българския медиен пейзаж".

За олигарха в медии днес заговори и "Амнести Интернешънъл".

Според констатациите на международната организация у нас всеки втори журналист е бил подложен на неправомерен натиск, а всеки десети е бил заплашван със съд. Става въпрос за т.нар. дела-шамари – т.е. за сплашване на репортерите да не се задълбочават в определени теми. Докладът цитира данни на Асоциацията на европейските на журналисти, като прави извод, че всичко това е имало "смразяващ ефект върху отразяването на събитията и е довело до повишено самонаблюдение и цензура".

"Журналистите и правозащитниците, живеещи извън столицата София, бяха особено уязвими към сплашване. Големите медии останаха под контрола на политици и олигарси, което допълнително подкопаваше редакционната независимост и ограничаваше достъпа до информация", пише в доклада на организацията.

"Амнести" заявя, че големите медии продължават да бъдат контролирани от политици и олигарси, което "допълнително подкопава редакционната независимост и ограничава достъпа до информация".

Освен влошаване на състоянието на медийната свобода се отчитат и проблеми със спазването на правата на мигрантите. Посочва се, че мигранти често биват отблъсквани от граничната охрана.

.............

"Амнести" съобщава за дискриминационни практики в областта на предоставянето на убежище, като молбите на граждани на някои държави, включително Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис се отхвърлят автоматично. Докладът отбелязва също, че много от украинските бежанци, приютени у нас, са напуслани страната вследствие на несигурната ситуация около системата за настаняване.

Увеличават се и случаите на домашно насилие, а престъпления от омраза на хомофобска и трансфобска основа остават извън Наказателния кодекс.

От "Амнести Интернешънъл" пишат, че през миналата година парламентът е одобрил законопроект, с който се премахва утежняващото вината обстоятелство по делата за клевета, когато е по адрес на държавен служител. Новите текстове обаче бяха приети само на първо четене. Отбелязва се още натискът над НПО-тата: "През ноември партия "Възраждане" предложи законодателство, което публично да заклейми хората и организациите, получили финансова подкрепа от чуждестранни източници, като "чуждестранни агенти", да ги глобява за неразкриване на чуждестранни дарения и да им забрани да извършват политическа или образователна дейност. Гражданските организации предупредиха, че такъв закон би накърнил свободата на изразяване и сдружаване", пишат от "Амнести".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай