Евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев и Мария Габриел настояват за изменения в регламента Дъблин.
Безпрецедентната миграционна и бежанска вълна от последните години постави под въпрос не само съществуването на Шенген и правото на свободно движение, но и бъдещето на самия съюз. Тя демонстрира, че сега действащото европейско законодателство изисква радикална промяна, за да може да отговори на предизвикателствата пред Европейския съюз и най-вече за да подпомогне държавите по външните граници, които поради географското си положение понасят тежестта на кризата.
В момента европейската система за убежище се основава на т. нар. регламент Дъблин, определящ държавата-член, отговорна за разглеждането на молбите за убежище. Според действащите правила тежестта за всички тези мигранти се пада на държавите по външните граници на ЕС като България. Това означава, че ако кандидат за убежище влезе нелегално на територията на държава-членка и подаде молба за убежище, същата държава е отговорна за разглеждането на неговата молба, дори и да е без документи. Ако той отиде все пак в друга държава-членка, тя го връща обратно в първата. Така държавите като България, Гърция, Италия трябваше да поемат хиляди кандидати за убежище, без да са подготвени за това и без получават постоянна адекватна финансова и техническа помощ от европейските си партньори.
Три години след началото на кризата Европейската комисия призна, че броят и концентрацията на новодошлите показа слабостите на системата Дъблин и нейната промяна е силно необходима. В резултат от това през май 2016 г. ЕК представи предложение за изменения на регламента Дъблин, което обаче запази изискването кандидатите за убежище да подадат молба в държавата на първо нередовно влизане или в държавата на легален престой. Освен това, ЕК предлага засилване на правилата по такъв начин, че щом държавата, разгледала молбата на кандидата, даде положителен отговор, става отговорна за този човек, дори и той да реши да напусне нейната територия. Подсилва се и задължението за обратно приемане на мигрантите, отишли впоследствие в други държави-членки. Така на практика само една държава-членка ще бъде винаги компетентна за разглеждането на молбата на закрила и отговорна за съответния кандидат.
Друго нововъведение на ЕК е т. нар. коригиращ механизъм за справедливо споделяне на отговорността между държавите-членки. Чрез новосъздадена система за обмен на информация за броя подадени молби във всяка държава-членка, автоматично ще се установява кога се обработва непропорционално голям брой молби за убежище. Това ще става с помощта на референтна стойност, получена чрез изчисляване на съотношението между молбите и големината и благосъстоянието на държавата (БВП). Ако дадена страна получава непропорционално голям брой молби, надхвърлящ тази референтна стойност (над 150% от нея), всички нови кандидати за убежище, подали молби там (без оглед на тяхното гражданство), ще бъдат разпределени в рамките на ЕС, докато броят на молбите спадне под това равнище.
Държавите-членки също така ще имат възможност да изберат временно да не участват в преразпределението, но срещу заплащането на солидарна вноска от 250 000 евро за всеки кандидат, за когото иначе биха били отговорни в рамките на механизма за справедливост, на държавата членка, в която той е преразпределен.
Въпреки добрите намерения на ЕК да промени системата, гореописаните предложения не са в полза на България - те няма да помогнат на държавните органи да се справят с миграционната криза, нито ще отговорят на притесненията на българските граждани. Вместо да промени толкова критикуваното правило, че държавата на първо влизане е отговорна за разглеждане молбите за убежище, ЕК препотвърди и дори засили тази отговорност в ущърб на граничните държави и в полза на географски отдалечените от конфликтни зони западни страни. Така държавите по външната граница на Европейския съюз като България ще се превърнат в постоянни центрове за настаняване на кандидати за убежище. Недопустимо е географското разположение на държавите-членки на ЕС да определя нейните права и задължения!
Затова заедно с колегата ми от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел внесохме изменения към предложението на ЕК, касаещи премахването на отговорността на държавата на първо влизане за разглеждането на молбата на убежище.
Убедени сме, че отговорността трябва да бъде поета от държавите на първо подаване на молбата, независимо дали тази държава е държава на първо влизане или не. Настояваме и за премахване на възможността за връщане на мигранти обратно в държавите по външните граници като България. Освен това, трябва да има възможност за прекратяване на отговорност, ако кандидат за убежище напусне територията на дадена държава-членка за повече от 3 месеца, особено когато това е вследствие на решение за отказ за предоставена закрила или на решение за неговото връщане.
Съществени са аргументите и срещу предложението на ЕК относно функционирането на системата за преразпределение на кандидатите за убежище при достигната определена референтна стойност за брой кандидати в дадена държава. Важно е критериите за определяне на тази стойност да включват растежа на БВП, за да се оцени подобряването на икономическото благосъстояние на държава-член. Необходимо е да се отчита и факторът „Заетост", защото държавите с високи нива на безработица не могат да бъдат принуждавани да приемат кандидати за убежище при недостиг на работни места за техните граждани.
Важно е да се вземе под внимание и броят на активното население, с чиито данъци се предоставя финансовата помощ за кандидатите за убежище.
Проблемен аспект на предложението на ЕК представлява и високият процент (150%) на достигната референтна стойност за броя кандидати за убежище, преди да бъде започнато преместване към друга държава-членка. При достигнати 150% говорим вече за кризисна ситуация в центровете за настаняване и пренатовареност на персонала, предоставящ помощ на мигрантите. Като се има предвид бавното преместване на мигранти от Италия и Гърция в други държави-членки, става ясно, че европейска солидарност няма да бъде проявена веднага дори при достигнати 150%. Затова с Мария Габриел защитаваме тезата, че механизмът за преразпределение трябва да бъде активиран при достигнати 75% от референтната стойност за брой кандидати за убежище. По този начин ще се даде време на съответните служби да организират прехвърлянето на кандидатите в други държави-членки.
Не на последно място, предложените 250 000 евро на човек глоба при временен отказ от приемане на кандидати за убежище трябва да бъдат премахнати, защото тази глоба представлява ненужно наказване на държавите-членки, особено на по-бедните от тях. В същото време трябва да бъде признато суверенното право на държавите-членки да отказват да приемат кандидати за убежище при непосредствена заплаха за националната сигурност.
Време е европейското законодателство за убежище да бъде в полза не само на кандидатите за закрила, но най-вече на държавите-членки с най-голям миграционен натиск, особено по външните граници на ЕС. Единствено по този начин ще можем да говорим за истински проявена европейска солидарност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
