- Да не се бърка със закрилата – от нея едвам се отървахме
Отминалата седмица, прелюбезни, беше характерна с две неща. Такива задръствания в София, че хората си продаваха колите и си купуваха други, по-близо до светофара. И с отбелязванията на 10 ноември. Много мастило се изля! Една десета от тоя ум, дето го плискахме сега по темата, да го бяхме имали тогава – ех, живот!
А в социалните мрежи най-често срещаният коментар беше един колаж – „30 години банани по магазините”. Незапознатият наблюдател ще рече, че преди 30 години сме заменили Народната репубика с Бананова. Впрочем, точно на днешния ден – 15 ноември – преди 29 години, Великото народно събрание промени името от Народна Република на Република България. Що не рачиха бащите-основатели на новата ни конституция да я оставят народна пустата република, е потънало в мълглите на отдавнашните парламентарни прения. Тя никога не е била такава, но можеше поне по название, така... от куртоазия.
В панславянското разбиране на света, което ни е внушено веднъж от нашенските учени руски емигранти след Освобождението, после от църковния клир, а по-после и затвърдено от Трети украински фронт,
на народа не му се полага
да има република. Народът е колективен идиот, юродивият на стълбите на храма (респективно партийния дом в центъра), който трябва да се води за ръка. От там и израза „ръководя”. И на руски е същия: „руководить”. Това, дето днес се опитваме да заменим думата ръководители с лидери, е бошлаф! Нуждаем се от някой да ни води за ръка и това е!
Юродивият, колективният идиот има право на подаяния и на неясни, противодържавни бръщолевения. Разрешено му е дори и царя да напопържа, ама не често... Защото се смята, че през устата на юродивия говори Богът. Така ни е останала и нуждата от ръководители и вярата, че народът е прав, независимо какво казва.
Това заблуждение не е нашенско. Дори славянско не е. Както повечето неща, руснаците са го свили от Запада. В желанието си да провъзгласят Москва за третия Рим, те са усвоили и римското „vox populi, vox dei”. Римляните пък са го взели от гърците. Както и идеята за демокрацията като публичен ред – сиреч res publica. Гърците пък твърдо вярват, че та са дали на Европа и света демокрацията и си търсят като наследство авторските права за тая работа. Няколко стотин милиарда вече смъкнаха от Европа и Америка, но още искат. Ние, разбира се,
нищо не им дължим
Лесно можем да докажем, че изобщо не сме използвали тяхната демокрация. Ето – и републиката ни не е demо вече 30 години! А и преди беше само на думи, и още преди това, и преди - чааак до рода Дуло!
Трябва ли републиката да е народна? Сложен е отговорът на този въпрос, но малко ще ни помогне едно предположение: Представете си, че
по времето на Микеланджело в Рим е действал не папа Юлий Втори, а законът за обществените поръчки? Сикстинската капела щеше да е мината с две ръце вар от фирмата, дала най-ниска цена! Ето в момента по същия закон вече пета година не можем да усвоим едни европейски близо 3 млиарда за железопътните реконструкции. Накрая ЕС ще си ги вземе обратно и всички участници във взаимното прецакване ще изпитват чувство на справедлив... глад.
Или пък си представете, че братята Евлоги и Христо Георгиеви бяха питали шопските селяни трябва ли им университет? Или пък влак до Лом? Езеро на Ариана или градска библиотека...?
Добре, де – ще попитате – защо тези антидемократични приказки по никое време. Рождествените пости почват днес, а на днешния ден през 1885-а сме размазали сърбите при Пирот и, ако не бяха австро-унгарците да ни заплашат, и в Белград щяхме да влезем.
Не може ли нещо по-патриотично, по-праведно?
Всичко това е за да ви кажа, прелюбезни, че през последните 30 години
България беше предадена от елита си
От онези дето уж го „ръководеха”. Както и друг път, впрочем, преди това. Този същият елит, който махна определението „народна”, свали лъва от герба от въртящото се зъбчато колело и го замени с три короновани лъва, но нито създаде етатична република, нито пък внесе благородство в управлението. Просто елитът беше зает да се налапа за сметка на народа, вместо да изясни характера на властта си и въведе ред - res publica - който да му позволи да управлява умно и дълго.
„За 30 години постигнахме Бойко Борисов” - страда обичаният, винаги четен и уважаван от мен д-р Тони Флипов в седмичната си рубрика. И дири причините за това в комунистите, които все са си на власт. Ами... като ги няма етатистите, ще са комунистите. Все някой трябва да има, да попитам и аз като д-р Тони -не ли?! И аз мисля, че трябваше да има лустрация, но това не отговаря на въпросите за характера на respublica-та и за предателството на елита... Когато се усети, че е предаден от елита си, народът постъпва точно така. Избира си Бойко Борисов. Да не си превеждаме сега примери от Второто българско царство. Да се задоволим само с тези от Третото: дори и цар си докара народът в опита да си внесе елит, но...
И понеже Демокрация е в женски род, както и respublica-та, ще завърша с един апокриф. Съвсем кратък: „Гледайки го как шета из двора с огромните си бели крила, как сипва на кокошките, които се опитват да се сврат под тях като малки пиленца, тя се умили и възкликна:
- Рафаиле, колко хубави пораснаха твоите крила! А на Станаил не...
- Господарке! Неговите бяха откъснати от Бог, а моите от жена. Макар често да ги объркваме, това са различни неща...”
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
