"Влюбена в живота" е името на концерта, диска и книгата, които скоро ще влязат в хрониките за половинвековната кариера на Йорданка Христова. Голямата певица на 10 септември празнува кръгъл рожден ден, а на 10 октомври излиза за грандиозно шоу в зала 1 на НДК. Нейната дъщеря Ивана е "отговорник" за дизайна на събитието. Другият участник в дебатите преди голямото честване, естествено, е Григор - синът на Данчето, кръстен на дядо си Григор Стоичков. "Свекър ми е личност, дала много на България. Посветил е живота си на страната, който каквото иска да говори. Толкова много хора го обичат. Той следва пътя си, а това е за уважение", казва звездата.
- Г-жо Христова, вие сте родена в една и съща година с Мик Джагър, Роджър Уотърс, Роберт де Ниро, Боян Иванов, Грета Ганчева... Има ли нещо странно в този звездопад, като че ли организиран от нумерологията?
- Цифрата, която ни обединява, е 17 - сборът от 1+9+4+3. Седем е божественото число, а едно винаги означава начало. Следват развитие, реализация и естествен край. Светът е изключително нещо - жалко, че не го оценяваме, докато сме живи. Не осъзнаваме уникалността на самото сътворение. Нито на човешкия организъм, който е съвършен. Може на първо четене да звучи елементарно, но формулата "да живееш ден за ден" означава да се радваш всяка минута на съществуването си, на битието си. Човек обаче го разбира, когато вече няма толкова безотговорно време като на младини. Но пък ако си прекалено разумен, няма да правиш лудории, да поставяш рекорди, да си творец. Така че животът е стопроцентова провокация.
За да е интересно, трябва да прекрачваш нормите и правилата
Да нарушаваш законите, но да не влизаш в затвора. Вярвам в прераждането. Никой от нас по принцип не си спомня предишните си пребивавания на земята. Животът е училище - ние сме тук, за да научим уроците си, за да се справяме с предизвикателствата и да не правим грешки. Някъде има съвършен компютър, който ги отчита. И ако всеки прави добри и извисени дела, следващия път няма да е буболечка, а ще отиде на друго ниво. Подозирам някои неща за себе си. Бързо уча езици, влизам в емоцията на различни етноси, дълбоко усещам музиката им. Това не се постига лесно. Трябва да е в кръвта ти. Може би съм живяла в испаноговорещи страни, в арабския свят, в Русия, в Ирландия, в Гърция. Излизам на някой площад някъде и си казвам: Боже, била съм тук - не знам кога, но познавам тази сграда. Това дава известно спокойствие, помага да живееш по-лесно. По друг начин гледаш на състезанието около теб.
- Но не разбираме всичко това - еретици ли сме или не достатъчно интелигентни?
- Не бих казала. Чух Латинка Петрова да разказва за своя среща с мъдър човек в Гърция. Дискутирали същата тема и той й казал: "Българите трябва да преминат през кармата си". Защото когато Аспарух идва по нашите земи, тук е имало друга цивилизация. Той я унищожава и забива конската опашка, но нищо не остава ненаказано. Толкова кръв е пролята, толкова трупове са заровени по земите ни. В същото време във всяко световно откритие, което служи на човечеството, има българско участие. А къде сме ние сега? Боричкаме се. Издигнахме материалното на пиедестал - това ни обърква, дестабилизира ценностната ни система, изкривява отношенията ни, разваля вкуса ни. Само този факт ме плаши, не се страхувам от друго. Всичко е бизнес. Светът става все по-бездуховен. Българите все още четем много повече от други нации, но какво от това?
- Продължавате ли с йогата?
- О, да. Когато не успея да направя всички практики, усещам дискомфорт. Ако мога да си позволя, бих се посветила за по-дълго време. Бях в ашрам в Бихар, един от най-бедните щати на Индия. Но само за две седмици, защото бях започнала подготовката на концерта. Съзнанието ви вече беше заето. Бих постояла поне месец в Монгир - моят гуру, свами Миранджан Ананда, е оттам. Той ми даде името - Сангит ананда, което означава благословена мелодия. Видя ме на семинар в НДК. Пожела да изпея нещо, въпреки че бях в публиката. Изпълних акапелно "Песен, моя, обич моя" и "Янтра". Почти съм убедена, че сме дошли от Тибет, а болгар значи подарено от Бога. Имаме дълбока връзка с Индия.
- Дали през годините не комплексирахте мъжете с вашия чар, слава и всичките ви таланти?
- Не знам. Не ме е интересувало. Никога не съм се правила на Йорданка Христова с хората около мен - аз съм една от тях. Какво от това, че някой пее фалшиво? Държа се по мъжки и по хъшлашки.
- Ревнуваха ли ви?
- Само съпругът ми. Аз съм доста темпераментна и непринудена, но ревността е губене на време и емоции. Ако не вярваш на някого, за какво си с него?
Който много ревнува, не му е чиста работата
Това е собственическо чувство, което ограничава. Уважаваш ли някого, обичаш ли го, ревността ще погуби отношенията ви. Тя разяжда душата като червей.
- Но не се разведохте заради ревност...
- О, не, не, разбира се. Навън - в обществото и на улицата - имаше доста проблеми, които влязоха вкъщи. Децата ни бяха малки и не исках да растат в неподходящ за тях микроклимат. Времената бяха несигурни и нестабилни. За да продължа напред, за да се грижа за семейството, да осигуря бита, трябваше да съм спокойна. И разбрах, че с Георги трябва да се разделим. Че не можем да преодолеем проблемите между нас. Вкъщи винаги съм била съпруга и майка, а не певица. Уважавам страхотно цялото семейство на мъжа ми. Те винаги са знаели, че могат да разчитат на мен.
- А Кристиян Платов държеше ли се като властелин на Йорданка Христова?
- Никога. Той беше артист. Широка душа. Дори да ме е ревнувал по малко, не го е показвал дори за миг. Аз също не съм го ревнувала. Ние си вярвахме. Кристиян беше удивителен музикант. Нямаше нужда от много думи между нас. Имахме тотална емоционална хармония.
- Той ли беше вашата половинка във вселената?
- Професионална - да. Ако му бях предложила: "Стига сме живели като бохеми, достатъчно дълго сме били артисти - искам деца и семейство", може би всичко щеше да се случи по друг начин. Но не сме го изговорили - други неща ни вълнуваха в онези времена. Може би това е грешката и на двамата - не само моята. А и той вече имаше две деца, беше разведен. Никога не бих казала на когото и да било: Ожени се за мен. Никога не бих вързала някого.
Свободата е над всичко, бракът е формалност
В повечето случаи подписът действа зле на мъжката психика. Той се чувства като вързан в капан. Има ли обич, формалностите нямат значение.
- Някога разпитвали ли сте Ванга за личния си живот?
- Не успях да се срещна за малко с нея. Когато с програмата "Шлагерна пътека" бяхме в Петрич, една сутрин с осветителката Жозефина, другата жена в мъжкия екип, отидохме до къщата на Ванга. Беше четири часа сутринта, но хората там стояха денонощно. Дори Кристиян дойде с нас, да не сме сами по тъмното. Тъкмо ни дойде редът и Ванга каза, че отива на църква. Беше неделя, в десет без пет. През цялото време усещахме невероятната атмосфера. Всички бяха притаили дъх, докато Ванга ги посрещаше на вратата, очаквайки захарчетата. Рупите са извънземно място с уникална енергия. Винаги минавам, когато мога. Много особено се чувствам - стоя и се пречиствам, запалвам свещ. На годишнина от смъртта на Ванга също бях там. На гроба й беше една от жените, които са й помагали. Като ме видя, веднага ме извика: "Елате, елате, трябва да ви кажа нещо. Ванга много ви обичаше. Чуеше ли гласа ви, обясняваше, че ви стои от дясно по време на концерти". Прозвуча ми малко странно, но тя го изрече. Моята Гешева веднъж я беше питала за мен. Аз бях в Канада в този момент. Ванга й рекла: "О, много е далеч - между нас нещо шуми, шуми".
- Как постигате баланса между артиста и точната до маниакалност във всичко Дева?
- Вечно се питам. Вечно мъдрувам. Вечно имам няколко отговора на единствен въпрос. И се колебая не защото се страхувам от риск, а защото нямам право и време да греша. Важно е да оставиш следи и да предотвратиш раните. Често съм неразбрана. Но няма значение - важното е, че аз съм спокойна.
- Бяхте ли приятелки с Богдана Карадочева и Лили Иванова?
- Лили, аз и Богдана сме от три последователни випуска. Срещали сме се през различни времена. За концерта на Емил Димитров обединихме усилия. Лили имаше офис в Лозенец. Трите даже записахме клип - да поканим хората в НДК. Но остана дотам - не по моя вина. С Богдана доста сме си дружали. И докато беше омъжена за Здравко Радоев, и след това. Приличаме си по характер и по философията за живота. Освен всичко друго пушехме и играехме карти. Абе, винаги сме могли да прекараме свободното си време заедно. Богдана има страхотно чувство за хумор и още сума ти качества, които ценя много. Сега обаче направо ме отвя - води ми с две внучета. Докато с Лили нещата са по-различни. Тя е аскет, има си стил на живот. Нейно право е да определя обкръжението си в зависимост от това.
- Кога ще излезе автобиографията ви?
- Почти е готова, но миналия месец я стопирах. Искам да разкажа по-детайлно някои от историите. Особено тези с важните личности в живота ми. Ще пипна текстовете още малко, за да има повече емоция. Нима може да се говори спокойно за един Андрей Вознесенски, който през 1975 г. в Москва ме запозна с Мая Плисецкая, Родион Шчедрин, Бела Ахмадулина, Микаел Таривердиев, Арно Бабаджанян, Святослав Рихтер... Сега се сещам, че точно там сестра ми ме събуди една сутрин по телефона, за да ми каже, че съм станала заслужила артистка. Всъщност Левчев ме представи на Вознесенски, те бяха много близки. Прекланям се до земята пред Любо. Много го обичам. Невероятно духовен човек. Тези като него остават все по-малко, а подобни се раждат и отглеждат все по-трудно. Звезди, комети, храсталаци, комерсиални риалита - не учат на нищо за живота, а отвличат вниманието, та белким хората изпратят някой sms. Всичко е комерс. Малко са държавите, които държат на израстването на цялата нация. Както и да ви прозвучи, образованието в Куба беше на невероятно високо ниво. Там всичко е подчинено на думите на Хосе Марти: "За да бъдеш личност, трябва да си образован". Да се докоснеш до знанието - това е велико.
А ние поглъщаме боклуци - в медийното пространство и в храната
И на двете уж слагат някакви стандарти.
- Следите ли какво става по света?
- О, разбира се. Страшно е. Къде е разумът? Ако не ти искам помощ, защо ще ми я натрапваш? Много е опасно. Почти съм убедена, че в Сирия всичко е провокирано отвън. Нямам против приноса на САЩ за съвременното развитие. Но самите американци протестират и казват: Не сме жандармите на човечеството, омръзна ни да въдворяваме ред. Имат си достатъчно вътрешни проблеми. Аман от техните корпорации, които ни облъчват по всевъзможни начини и с всевъзможни оръжия. След като в САЩ всичко е материално, как да очакваме от там да тръгне нещо добро и човешко? Много харесвам Обама, но генералите и бизнес мастодонтите ще го натиснат. Толкова милиарди отидоха на вятъра заради тях.
- Как ще коментирате ситуацията в родината?
- В нашата мила родна страна няма водач. Обществото ни не успява да излъчи лидер. Има сили, кръгове, мафии, които движат колелото. Пуснали са къртици навсякъде, няма отърваване от тях. Мислят само за себе си, а не за България. Не може хората да същестуват обезверени и при тези високи цени - не само на тока. Защо държавата абдикира? Защо чужденци изнасят парите? Как живеехме преди това? Не мечтая за миналото. Само казвам, че мафиите трябва да бъдат изолирани, защото продължават да изсмукват енергията и силите на народа. Не съм черногледа или песимист, тук живея и нямам намерение да напускам България. Но е ужасно на всичко да се гледа партийно. Симеон подаде ръка на Първанов и се държа като джентълмен. Казват, че през 2018-а ще дойде новият Давид. А начело на България ще застане жена. Мъжете обичат да се състезават, което им пречи. Добри са да ръководят, да менажират, но ние сме по-толерантни и по-гъвкави. Покрай майчинството и семейните отговорности сме по-спокойни, по-търпеливи. Мъжете умеят да реагират светкавично, но това невинаги е най-добрият и най-точният вариант.
- Явно винаги сте се вълнували от политиката...
- Обичам свободата, държа на демокрацията. Не съм комунист, а социалдемократ. Никой не може да каже, че борбата за социална правда е обречена. Георги Димитров го тачат в цял свят, а тук го отричаме. Кои сме ние? Мишки безподобни, готови по всяко време да заплюят родителите си? Няма го съвършения строй - нито е комунизъм, нито е капитализъм. Това са утопии. Днес трябва да се намери балансът. Беше безобразие да се събаря мавзолеят. Трябва да осъдят тези, които взеха решение за взривяването - толкова труд, толкова средства отидоха на вятъра. Това е едно от ненаказаните престъпления през последните години. Царе сме на разрухата. София можеше да използва мавзолея за концерти, за спектакли. А сега все едно че няма преден зъб.
- Страдате ли за провалите в ЦСКА?
- Мъка. Батакът е страшен.
Горкият Стойчо, много го обичам
Какво може да направи той или пък Радуканов? Всички толкова са потънали, че само носовете им все още са навън. Издевателството над ЦСКА е огромно. Най-неприятното е, че всички собственици през последните години не са от ЦСКА и нямат отношение към клуба, а ги интересуват само имотите му. Гледат нещо да гушнат, нещо, което не е тяхно и не го заслужават. Напъват се за печалби, но не и за инвестиции. Непростимо е. Независимо кой, защо и как е създал ЦСКА.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
