Болниците не искат спешния пациент, защото е скъп и непредвидим
Позорно ще е държавата да не ползва ресурса на "Пирогов", казва проф. Стоян Миланов
Защо спешните отделения да се преместят от болниците в спешни центрове? Това е един от най-горещите въпроси в дискусията по новата стратегия на здравното министерство (МЗ) за оптимизиране на спешната помощ. "Стандарт" потърси отговора от директора на "Пирогов" проф. Стоян Миланов.
- Проф. Миланов, каква е идеята на преместването на спешните отделения от болниците към спешните центрове?
- Това е част от концепцията за развитие на спешната помощ. За съжаление, в последните години спешността в представите на хората е да викат линейка и болницата да отива до тях. За разлика от световните тенденции, където основният поток от спешни пациенти се поемат от приемните спешни отделения. Малко хора знаят, че само 10% от спешните пациенти се обслужват в линейките, останалите 90% - в болниците. Смятаме, че е назрял моментът лекарите да слязат от линейките и у нас. Подобни системи има в много западни страни, във Франция например, където лекарите работят в приемните отделения и при нужда обслужват и спешен пациент на място. Това става, когато са повикани от самия екип или ако триажът е показал, че става дума за животозастрашаващо състояние. Не е тайна, че кадровият дефицит в системата у нас е проблем. С прехвърлянето на лекарите в спешните приемни отделения те ще получат сигурността на болницата, възможност за кариерно развитие и обучение. В момента
те се превръщат в парамедици
- Но защо е нужно да се местят тези отделения от болниците в спешните центрове?
- За мен не е важна собствеността, а достигането до непрекъснатост на обслужването на спешния пациент. Защото дори да си представим, че след време линейките ще стигат не след 8, а след 4 минути, няма да има ефект, ако съществува пропаст доболничното и болничното обслужване. Болниците сега не желаят спешния пациент, защото той е скъп непредвидим, може да постъпи с инфаркт, да направи инсулт и да умре от бъбречна недостатъчност. За мен е важна непрекъснатостта на лечението от началото до края му - дори и рехабилитацията.
- Смятате, че така спешният пациент ще стане желан?
- Желанието може да дойде чрез въвеждане на стимули, от създаването на глад за спешни пациенти. Това може да дойде през финансови механизми, които да създадат условия болничните мениджъри да създават структури, които да обслужват хоспитализираните пациенти. Сега единствените пациенти, които се обслужват без проблеми и както трябваq са тези със сърдечни проблеми - например остър коронарен синдром. Трябва да се замислим защо тази система не върви при педиатричните случаи, политравмите, тежките вътрешни заболявания, изгарянията. За мен непрекъснатото държавно кофинансиране на спешния пациент от момента на хоспитализация до рехабилитацията му е ключово за континуитета на обслужването.
- В стратегията е предвидено да се плаща повече за спешните пациенти, но под каква форма и как ще се определя кой е спешен?
- Създаването на отделен медицински документооборот за спешния пациент ще даде възможност за заплащане и остойностяване на дейността с включване на медицинския труд. Оттам ние можем да изходим и да получим стойността на услугата. Не мога да предполагам какъв финансов ресурс ще е нужен за година.
Сега се дават 143 млн.
тук се включва субсидията за спешните центрове и за спешните отделения на болниците, през които минават пациенти, но не се хоспитализират. Сега един човек е спешен, докато не му се напише история на заболяването, след това той минава по пътека.
- Какъв ще е пътят на пациента, според новата концепция?
- Има няколко варианта. Първо, може да се окаже, че не е спешен, затова е нужно да има добър триаж в тези приемни отделения. У нас сега няма отделения, където да се прави подобен триаж. След него се отделят около 10%, които са спешни, всички останали трябва да бъдат отделени и обслужени по друг ред.
- Как ще става това, срещу собствено заплащане?
- Тенденция в цял свят е в тези отделения да има задръствания от тълпи пациенти и ние няма да можем да избягаме от това. Въпросът е с какви кадри ще ги посрещаме, проблемът с тях е много сериозен. Виждам ходове и идеи в концепцията, които не са лоши, но за тях се
искат много работа и мускули
- След като нямаме кадри, защо искаме да изведем спешните отделения от болниците?
- В момента мисля, че колегите са достатъчно образовани и квалифицирани, тяхното място е в приемните отделения. Преди 30 г. тези хора работеха в спешни отделения и в поликлиниките и само при нужда се качваха на линейки, за да преглеждат пациенти.
- Няма ли създаването на приемните отделения да забави приема на спешния пациент, ако линейката кара до тях, а по пътя има други болници?
- Разбира се, подобна мярка е предвидена в стратегията, то е до логистика. Там се предвижда незабавен прием в най-близкото лечебно заведение. Друг е въпросът как ще успеем да стимулираме болницата да изгради авангард, в който да става това. Няма да стане чрез налагането на административни наказания или задължения. В концепцията се предвижда ешелонизиране на лечебните заведения, в зависимост от това в каква степен може да обслужват спешните пациенти и да се превърнат в спешни болнични комплекси.
- В тази група от ешелонизираните лечебни заведения обаче кои болници ще попадат, само държавни или частни и общински?
- Определянето им минава през направата на добра карта на спешната помощ от МЗ. Трябва да има 50% застъпване на административните области, за да може екипите да са взаимно заменяеми. Вижда се и нуждата от допълнително разпределяне на екипи в зависимост от сезона, натоварването на големите транспортни коридори, всички знаем какво се случва лятото по пътищата. Добра е частта за реакцията при кризи. Сега тя е на много ниско ниво.
- Защо пожарната и полицията не са включени, както в Румъния?
- Може би трябва да попитате тях. Реформата на спешната помощ в Румъния струва 600 млн. евро за логистика и обучение само. У нас сега тези служители
трудно оказват дори първа помощ
- И все пак всички болници ли ще могат да имат спешни болнични комплекси или само, които определи МЗ?
- Казването от страна МЗ е свързано с финансиране. Сега организирането на спешна помощ през 28-те центъра е доста добро и се предполага, че зад всеки от тях ще седи областна болница поне второ ниво. Изключение правят големите области и градове. В София, Варна, Пловдив нивото трябва да е съвсем различно, там трябва да вървим към формирането на сериозни спешни портали. В столицата трябва да има спешни отделения в "Пирогов", "Св. Анна", ИСУЛ. За мен най-големият проблем е пропастта, която съществува между болничната и доболничната спешна медицина.
- Парите след пациента ли ще вървят?
- В цял свят се плаща предварително за спешността, защото трябва да сме подсигурени за нея, да можем да поддържаме по два екипа например. Иначе няма как да се справим. Сегашното финансиране с последваща проверка и фактуриране няма да свърши работа, държавното
кофинансиране трябва да бъде в аванс.
- Ако лекарите слязат от линейките, кой ще остане в тях?
- Кой ще пристигне на мястото на инцидента се определя от конкретния случай и триажа. Мястото на лекарите обаче не е в линейките, те търсят доходи, квалификация, възможност за кариерно развитие. Единствената възможност спешните приемни отделения да бъдат напълнени с кадри са спешните лекари от доболничната помощ. Никой лекар, който работи в болница, няма да отиде в спешно приемно отделение. Държавата е длъжна на хората, които
буквално изнесоха цялата реформа
- лекарите в спешна помощ, фелдшери, специалистите по здравни грижи. Не мога да разбера опита да се вкарват нови професии преди да сме обърнали внимание на ресурса, който притежаваме. Те са прекрасни специалисти.
- През болниците ще могат ли пак да влизат хора, които смятат, че са спешни?
- Няма спешно приемно отделение, което да е заключено с катинар. Спешната помощ обира дефектите на извънболничната и всеки приема за щяло и нещяло пациенти. Напливът не може да бъде спрян. Преди 2 г. в Австралия направиха опит - подсигуриха джипита с допълнителен ресурс и направиха кампания, в която казаха - обръщайте се към тях, ако не сте спешни. За 2 месеца напливът изобщо не намаля, защото всеки иска сигурност.
- "Пирогов" се очаква да е на върха на спешната помощ в тази концепция, ще бъде ли ремонтиран?
- Ще бъде позорно за държавата да не използва "Пирогов". Ние имаме възможността и кадрите за това. От наша страна това е предложение, а не зов за помощ. За мен е важно, ако има такива средства, да се насочат в структурите, които биха обслужвали спешния пациент. Защото за последните години "Пирогов" се принуди да разширява портфолиото си в несвойствени дейности, за да кърпи бюджета си. Това е недопустимо, всички средства трябва да бъдат насочени за операционни зали, поддържане на екипи в готовност, защото само някой си мисли, че сме безгранични и имаме готовност за дейност винаги. Това не съществува в момента,
ние загубихме лицето си
- Кои са тези структури?
- За мен това са създаването на общ болничен травма център, с готовност за оперативни намеси, включително обслужване и на бедствия и аварии, екипи и поддържане на определен свободен ресурс в профилните и интензивните отделения, които да поемат после спешните пациенти. Също така създаването на мозъчно-съдов център, на един сериозен метаболитен център с токсикология, както и център по изгаряния, детски травма център и детска хирургия. Те всички искат обезпеченост с апаратура, а не, както е в момента - имаме един скенер и, когато тръбата изгори в събота и неделя или в празнични дни, цяла София остава без такъв, защото е единствен, т.е. хората остават и без помощ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
