Неделя,

Война за паметници

От: Екатерина Николова -
Война за паметници
A
A
A
  • Караме се за съветските монументи, но нямаме стратегия и мисъл за националните символи
  • Видинското с. Макреш няма и 200 души, по пази 10 партизански скулптури

 

На фона на пандемията от коронавирус и страховете от връхлитащата ни икономическа криза като плевел избуя един стар спор - трябва ли да пазим съветските паметници и партизанските им побратими или е по-добре да ги демонтираме. Страстите нажежи спорната изложба в руския културно-информационен център, представяща светите братя Кирил и Методий като създатели не на българската азбука, а на църковнославянската писменост, първи разпространители на грамотността и просветители на Русия. Откровени лъжи, възмути се доц. Ваня Мичева от Института за български език към БАН. Политическа провокация, допълни гневно историкът от Великотърновския университет проф. Милко Палангурски. Така справедливият гняв отново извади на преден план темата за паметта, почитта и паметниците, пламнала още в началото на май. Всъщност, искрата на новия раздор запали навръх 9 май Атлантическият съвет, в който влизат хора с откровено антируски позиции като бившите министри на отбраната Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев и председателят на 36-ото НС Александър Йорданов. Докато политиците у нас спореха какво празнуваме - День победы или Деня на Европа, съветът представи интерактивна карта, показваща колко и къде се намират непремахнатите съветски паметници в България. На картата бяха отбелязани над 30, като освен в София и Пловдив бяха посочени монументи в Бургас, Варна, Видин, Бяла, Добрич, Димитровград, Кула, Русе, Силистра, Созопол, Стрелча, Шумен, Ямбол, Стара Загора, Царево и др. Картата бе своеобразен отговор на Москва, която месец по-рано поиска затвор за премахването на съветски паметници в чужбина. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу настоя да бъде регламентирана възможността за привличането към наказателна отговорност на представители на властите на чужди държави при демонтиране на мемориални съоръжения, увековечаващи паметта на загинали съветски граждани.

На този фон локална битка се разигра в София по повод Братската могила. Като истински ястреб кметът на район Лозенец Константин Павлов ("Демократична България") посрещна 9 май с призив за демонтиране на монумента. Само варварите рушат паметници – културни и исторически, отговори му гневно лидерът на БСП-София Калоян Паргов. Което пък отприщи с нова сила 30-годишната кавга между русофили и русофоби в София каква да е съдбата на другия голям монумент - паметника на Съветската армия срещу Алма Матер. 

Истината е, че съветските паметници са в пъти повече от 30. Според регистъра на посолството на Русия у нас има 180 монумента на червеноармейци от Втората световна война. Големият проблем обаче не е нито броят им, нито стопанисването им. Защото каквото и да е наследството, то не бива да се руши. Паметта - лична или национална е база за уроци, стига да има кой да ги научи.

Проблемът е липсата на политика по отношение на паметниците. 30 години се лутаме в собствените си символи. За 24 май се сетихме, че азбуката ни е българска, а не славянска. Но единственият паметник на кирилицата е в неславянската Монголия, която пише на нашата азбука. У нас има един "паметник", посветен на азбуката ни - Дворът на буквите или Дворът на кирилицата в първата столица Плиска. И той не е дело на държавата. А на арменеца Карен Алексaнян, който с лични средства закупи 8000 кв. м земя, нае строители и архитекти и направи пантеон на уникалната ни писменост.

Нямаме алея нито на българските царе, нито на родните просветители. Своеобразният пантеон на великите синове на България в столичната Борисова градина редовно се обругава. Гордеем се със Златния век, но носим срама от скандала къде да бъде монтиран единственият паметник на цар Симеон Велики в София. На всичко отгоре той също не бе идея на държавната мисъл, а подарък от големия родолюбец д-р Милен Врабевски и неговата Фондация „Българска памет”.

Че поне София ще има стратегия и мисъл на кои велики българи къде да има паметници, се заговори при предишния скандал - около светещите очи на цар Самуил, чийто монумент е в градината пред катедралата "Св. Александър Невски". Но, уви, тя все още е в зоната на т.нар. обществени дискусии, които нищо добро не са родили до момента. Докато това не стане, едва ли ще можем да затворим 30-годишния преход. И ще се дивим на безумия, като тихомълком роденото от един обвиняем за шпионаж - Николай Малинов, който вдигна паметна плоча в местността Читака край Обзор, посветена на партизаните от отряд „Народен юмрук”. Или като видинското с. Макреш. Днес то надали има и 200 души, но е известно с това, че е притежава най-много партизански паметници – цели 10.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички