Вече 17 години Коледа е ден за помен за родители и близки на
седем деца между 10 и 14 години. Споменът за кошмарната вечер на 21 декември 2001 г. все още тревожи нощите на връстниците им, а празнотата в сърцата им никога няма да се запълни. 21 декември е денят, в който винаги паля свещ - не само за починалите връстници за дъщеря ми, а и за здраве, за това, че Господ я опази. Бях на коледно тържество на редакцията, в която тогава работех. Някой от колегите каза, че е чул за трагедия в дискотека "Индиго" с много жертви. Краката ми се подкосиха, кръвта забушува в главата ми, защото дъщеря ми често ходеше там. С треперещи пръсти набрах номера на джиесема й, секундите ми се сториха часове. Най-сетне тя вдигна телефона си и все още не знаеше за случилото се. С компанията й решили да ходят същата вечер на рожден ден у някакво момиче. Господ я опази. Половин час по-късно дъщеря ми се обади и плачеше. Нейни приятели били в мелето в "Индиго". Някои от тях починали на стълбището пред заведението от притискане и задушаване.
18,30 часа, 21 декември, 2001 година. Около 600 деца напират да влязат в дискотека "Индиго", за да чуят и видят концерта на рапърите Колумбиеца и Мъглата. Обявената цена за вход е 2 лева, но изведнъж се понася слух, че пари не се събират и започва блъсканицата. Първите врати на нивото на улицата са отворени, а вторите, в края на тясното и заледено стълбище, остават заключени. Част от децата губят равновесие и падат по заледените стъпала на заведението. Получава се "ефектът на доминото". Първите паднали повличат след себе си останалите. 24 деца са премазани под натиска на тълпата. Седем от тях умират от задушаване. В кошмарната вечер загиват Виктория Миркова на 10 г., Димитър Андреев на 13 г., Елена Спандониева на 13 г., Кристина Кабакчиева на 13 г., Любомира Захариева на 13 г., Мадлен Николова на 14 г. и Цветелина Ралчовска на 14 г. Трагедията помрачи празниците на седем български семейства. 23 декември 2001 година е обявен за ден на национален траур.
Едно момиче с красиви, искрящи очи завинаги остава на 13 г. Това е Елена Спандониева.
„Последно си казахме: „Ще се видим по-късно“. Видях я на погребението...“
спомня си след време нейната съученичка Мирела. Малко преди да отидат до фаталната дискотека, с нея и съученички влезли в църквата "Свети седмочисленици", за да се постоплят. Решили да запалят по една свещ, само Ели не го направила.
Мирела е запазила дървено сърце, което принадлежало на приятелката й. „Тя го беше забравила под чина си. Беше като послание, защото от едната страна пише „Пази се“, а от другата – „Обичам те“, разказва още тя.
На 13 години ще остане и едно момиче, което отива за първи и последен път на дискотека. Това е отличничката от Математическата гимназия Кристина Кабакчиева. Майка й дала малко пари и фонокарта, за да се обади по-късно. Родителите на нейна приятелка обещали да закарат децата до "Индиго" и после да ги приберат. Криси е излизала рядко, защото нямала свободно време - учела усърдно и се явявала на олимпиади. Мечтаела да стане журналист. Имала певчески талант и печелила редица конкурси. Майката на загиналото момиче - Наташа Кабакчиева, беше говорител на почернените майки след инцидента. В памет на Криси тя набираше пари, за да помага на таланти. И благодарение на това българският отбор отличници от математическата гимназия успя през 2011 г. не само да отиде на олимпиада в Индонезия, но и да победи 83 отбора. Наташа не можа да преживее смъртта на дъщеря си.
"Душата ми е изгорена“, казваше майката преди да загуби окончателно битката с рака
Урната с праха на майката бе положена в гроба на детето й точно на рождения ден на Криси - 6 август, когато дъщеря й трябваше да навърши 26 години.
На 13 завинаги ще остане и Любомира Захариева, наричана галено Бубето, от 48-о училище. Девойката е ходила на дискотека три пъти заедно със свои съученички, винаги в петък. Точно преди злополучната седмица Люба изкарала 5,50 на класното по български, като избрала темата "На прощаване" и била в еуфорично настроение. Дискотека "Индиго" била наградата й за това, че се е справила с уроците. Тя се задушила пред очите на приятелките си Милена, Мария и Боряна, които били безпомощни да я спасят. Според нейни съученички усмивката никога не слизала от лицето й. Била талантлива, пеела в училищния хор, който изнасял концерти и в чужбина. Била запалена по компютрите и руския език. Искала да стане адвокат. Тренирала спортна стрелба. Люба била много взискателна към себе си, експериментирала с екстравагантни прически.
Първата дискотека на четвъртокласничката от 93-о училище Виктория Миркова става и последна. За последен път бащата на 10-годишната Вики я вижда в 15 часа във фаталния ден. Била приготвила червилото и сенките на майка си, за да се гримира. Баща й не искал да я пусне, но го убедили, като му казали, че родител на друго дете ще ги закара с колата и ще ги върне. Той предупредил момичето да се прибере не по-късно от 22 часа. Тя му отговорила:
"Добре, тате, чао". Никой не е предполагал, че това е било "сбогом".
17 години след трагедията все още не е ясно чия беше грешката за случилото се. Отговорът някак си се размива във времето, въпреки че делото отдавна приключи. Съдът му дава ход 5 години след трагедията. Огромният обществен интерес го превръща в горящ въглен, който е подмятан между институциите. След неколкократно отлагане, седем години след фаталната нощ, Върховният касационен съд слага край на наказателното преследване. Нито един от отговорните за инцидента не влиза в затвора. Осъдените за трагедията трябваше да заплатят символични парични глоби. Двама охранители бяха наказани с 800 лева, а управителят на заведението - с 3000 лева. Бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3-месечна условна присъда и глоба в размер на 1500 лева. Цената на живота на седем деца обаче остава завинаги неплатена.
А фаталната дискотека отдавна не съществува. Днес за трагедията напомня само паметникът, наречен "Дървото на живота". Той е дело на Ставри Калинов. Статуята бе сътворена със 7 клона и с по 7 листа - колкото са загиналите деца. Три години след откриването на паметника
двама наркомани "обраха" листата и ги предадоха в пункт за скрап срещу 4,50 лв.
Злосторниците бяха заловени. Паметникът бе възстановен от Калинов. През 2010 г. апаши отново задигнаха листата.
На паметника всяка година на черната дата родители, приятели и близки на загиналите седем деца се събират, за да запалят свещ, да се помолят и да оставят цветя. Оцелелите в трагедията вече са големи мъже и жени, някои имат и свои деца. Животът продължава, но спомените винаги ще болят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
