Учителка легенда празнува 100 години

Влязла за първи път в час на 9 септември 1944 г. Тряб­ва да но­сим въз­рож­ден­с­кия дух в сър­ца­та си, каз­ва Пав­ли­на Таш­ко­ва

На 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. ед­но мо­ми­че, то­ку-що за­вър­ши­ло ис­то­рия в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет "Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки", вли­за за пръв път в час ка­то учи­тел­ка в Де­ви­чес­ка­та гим­на­зия в Ста­ра За­го­ра. Въз­пи­та­нич­ка е на съ­ща­та гим­на­зия, пос­ре­ща я ди­рек­то­рът, кой­то я е из­п­ра­тил ка­то аби­ту­ри­ен­т­ка - г-н Мин­ков. То­ва е Пав­ли­на Таш­ко­ва - ед­на учи­тел­ка, пре­вър­на­ла се в ле­ген­да за по­ко­ле­ния ста­ро­за­гор­ци. На 2 юни та­зи го­ди­на тя на­вър­ши 100 го­ди­ни. Със за­вид­на па­мет и бис­тър ум, бе­зу­кор­но под­ре­де­на и ор­га­ни­зи­ра­на, стро­га и точ­на - та­ка­ва я пом­нят всич­ки. Тя пос­рещ­на праз­ни­ка си с близ­ки­те си, ко­ле­ги от Клу­ба на учи­те­ли­те ве­те­ра­ни и свои въз­пи­та­ни­ци. Поз­д­ра­ви­те­лен ад­рес и кош­ни­ца с пло­до­ве из­п­ра­ти кме­тът Жив­ко То­до­ров, при­вет­с­т­вия под­не­со­ха и Иван По­ров, пред­се­да­тел на Син­ди­ка­та на бъл­гар­с­ки­те учит­e­ли, ко­ле­ги на юби­ляр­ка­та.

"Же­ла­ни­е­то ми бе­ше да за­вър­ша нем­с­ка фи­ло­ло­гия

сес­т­ра ми уче­ше то­га­ва в Гер­ма­ния. Но ба­ща ми ка­за, че ня­ма въз­мож­ност да ме из­дър­жа, за­що­то бях­ме че­ти­ри де­ца, а са­мо той ра­бо­те­ше. Ед­на мно­го из­вес­т­на лич­ност, при­я­тел­ка на сес­т­ра ми - ис­то­рич­ка­та Ки­ри­ла Въз­въ­зо­ва, ко­я­то пос­ле бе­ше ди­рек­тор на На­род­на­та биб­ли­о­те­ка, ме за­пи­са в уни­вер­си­те­та. Под­дър­жах­ме връз­ка с нея, пи­та ме как­во ис­кам, ка­зах - ис­то­рия. Ня­ма­ло мес­та, за­пи­са ме пе­да­го­ги­ка и обе­ща - ако не ти ха­ре­са, ще те пре­мес­тим. Та­ка и ста­на. Пре­мес­тих се и за­вър­ших ис­то­рия. Мис­ля, че не сгре­ших", раз­каз­ва Пав­ли­на.

В Де­ви­чес­ка­та гим­на­зия учи­тел­с­т­ва до 1949 го­ди­на, то­га­ва ще­ли да от­к­ри­ват фи­ли­ал в Ми­хай­ло­во, но не ста­на­ло. Ед­на го­ди­на пре­по­да­ва в Мъж­ка­та гим­на­зия в Ста­ра За­го­ра. През 1950 го­ди­на Пав­ли­на Таш­ко­ва за­поч­ва в но­вот­к­ри­то­то Пе­да­го­ги­чес­ко учи­ли­ще и ра­бо­ти тук до зак­ри­ва­не­то му през 1961 го­ди­на. Пос­ле оти­ва в ня­ко­гаш­но­то Тре­то сред­но учи­ли­ще в Гра­да на ли­пи­те, а след сли­ва­не­то му с Чет­вър­то сред­но - ос­та­ва в но­во­об­ра­зу­ва­на­та Пър­ва сме­се­на гим­на­зия "Хрис­то Бо­тев". Ос­та­ва в та­зи гим­на­зия, из­вес­т­на още ка­то "Ми­ро­но­ва­та", за­ра­ди дъл­го­го­диш­на­та ди­рек­тор­ка Ека­те­ри­на Ми­ро­но­ва. Пен­си­о­ни­ра­ла се на 55 го­ди­ни. Спом­ня си как пла­ка­ла, ка­то уве­ли­чи­ли въз­раст­та, за­що­то ако би­ла две го­ди­ни по-го­ля­ма, щя­ла да се пен­си­о­ни­ра на 50. След то­ва ра­бо­ти 11 го­ди­ни в До­ма на кул­ту­ра­та на учи­те­ли­те към то­га­ваш­ни­те проф­съ­ю­зи - за дреб­на су­ма на ме­сец, но с лю­бов. Нап­ра­ви­ли Клуб на учи­те­ли­те ве­те­ра­ни, кой­то се­га е в на­род­но­то чи­та­ли­ще "Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки". Съ­би­рат се, виж­дат се, гос­ту­ват й.

Се­га Пав­ли­на не е мно­го си­гур­на да­ли би ис­ка­ла да бъ­де от­но­во учи­тел­ка. Каз­ват, труд­но би­ло с днеш­ни­те мла­де­жи. Ни­ко­га не е пра­ви­ла смет­ка на кол­ко уче­ни­ци е пре­по­да­ва­ла, но

пом­ни всич­ки, пом­ни и ро­ди­те­ли­те им

Сред тях има из­вес­т­ни ле­ка­ри, ар­хи­тек­ти, учи­те­ли, ад­во­ка­ти. Тя се рад­ва, че ги е на­у­чи­ла да бъ­дат доб­ри и тру­до­лю­би­ви хо­ра. А те не я заб­ра­вят - с по­вод или без, ре­дов­но ми­на­ват за по ед­но ка­фе, раз­го­ва­рят, при­пом­нят си уче­ни­чес­ки­те го­ди­ни. "Мно­го ху­ба­ви де­ца съм има­ла - и мом­че­та, и мо­ми­че­та. Ни­ко­га не са ми съз­да­ва­ли проб­ле­ми, не са ме ядос­ва­ли в час, ни­то аз съм вли­за­ла в клас ядо­са­на, ра­бо­ти­ла съм с лю­бов", из­по­вяд­ва сто­лет­ни­ца­та. Най-важ­но­то за нея би­ло да ги на­у­чи да мис­лят, да пра­вят из­во­ди, а не прос­то да за­па­ме­тя­ват уро­ка. По вре­ме на ед­но за­мес­т­ва­не в Рус­ка­та гим­на­зия, ка­то за­вър­ши­ла уро­ка, тряб­ва­ло да за­да­де един-два въп­ро­са, за да ви­ди как­во са раз­б­ра­ли уче­ни­ци­те, как е ус­во­ен ма­те­ри­а­лът. Един уче­ник от пос­лед­ния чин се оба­дил:

"Ето, то­ва се каз­ва час по ис­то­рия"

Чу­ла го мно­го яс­но и за Таш­ко­ва то­ва е най-доб­ра­та оцен­ка. Ни­ко­га не е вди­га­ла ръ­ка за на­ка­за­ние на уче­ник или да из­пи­та ня­ко­го, са­мо за­що­то е бил не­пос­лу­шен. Смя­та, че учи­те­лят тряб­ва да вла­дее уче­ни­ци­те си, да из­пол­з­ва всич­ки ме­то­ди, за да им въз­дейс­т­ва, а не да на­каз­ва.

Въз­раж­да­не­то е лю­би­ми­ят й пе­ри­од от бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия, кой­то е пре­по­да­ва­ла с мно­го го­ля­мо же­ла­ние. Спо­ред Таш­ко­ва, не тряб­ва да заб­ра­вя­ме въз­рож­ден­с­кия дух, а да го но­сим в сър­ца­та си. Гне­ви се, че се­га не е та­ка, но от­чи­та, че не са ви­нов­ни са­мо мла­ди­те. "Ви­нов­ни са и уп­рав­ни­ци­те, ви­нов­на е те­ле­ви­зи­я­та с то­ва, ко­е­то по­каз­ва. И ро­ди­те­ли­те са ви­нов­ни, ня­кои заб­ра­вят, че имат де­ца", на­реж­да Пав­ли­на. Спо­ред нея мла­ди­те май­ки се­га са мно­го гри­жов­ни, по-гри­жов­ни са от пре­ди и не мо­же да си обяс­ня за­що не се по­лу­ча­ва. "Ме­ди­и­те - страш­на ра­бо­та, как­ви са те­зи жъл­ти вес­т­ни­ци, ка­къв е то­зи лош език?! Виж­те кол­ко греш­ки има в над­пи­си­те по те­ле­ви­зи­я­та, и във вес­т­ни­ци­те, и в кни­ги­те?! Аз съм про­тив та­зи го­ля­ма сво­бо­да в пе­ча­та", ис­к­ре­но се въз­му­ща­ва Пав­ли­на Таш­ко­ва, ко­я­то ви­на­ги е дър­жа­ла на точ­ния и пра­ви­лен из­каз.

Твър­ди, че не виж­да мно­го доб­ре, но по-го­ле­ми­те заг­ла­вия във вес­т­ни­ци­те че­те и без очи­ла. Ре­ша­ва кръс­тос­ло­ви­ци, гле­да те­ле­ви­зия. Че­те кни­ги, ко­и­то ней­ни уче­ни­ци и но­сят от биб­ли­о­те­ка­та.

На­ри­ча "най-ве­ли­ка­та глу­пост" съ­щес­т­ву­ва­не­то на ня­кол­ко учеб­ни­ка за един клас

Дъл­го­го­диш­на­та учи­тел­ка смя­та, че те тряб­ва да бъ­дат ут­вър­де­ни от ми­нис­тер­с­т­во­то, ед­нак­ви за всич­ки, за ця­ла Бъл­га­рия.

Про­во­ки­рам я с въп­ро­са как­во би нап­ра­ви­ла, ако е ми­нис­тър на об­ра­зо­ва­ни­е­то. "И да ста­на ми­нис­тър - ед­ва ли мо­га да нап­ра­вя не­що, мно­го е обър­ка­но всич­ко", приз­на­ва Пав­ли­на. Но би ис­ка­ла учи­те­ли­те да се наз­на­ча­ват от ми­нис­тер­с­т­во­то как­то ед­но вре­ме, да имат по­ве­че сво­бо­да за ра­бо­та. За уче­ни­ци­те - уни­фор­ми, не тол­ко­ва стро­ги как­то ня­ко­га, но

не би до­пус­на­ла гри­мо­ве и чер­ви­ла в учи­ли­ще

Не одоб­ря­ва и час­т­ни­те учи­ли­ща. Обу­че­ни­е­то там спо­ред нея не би мог­ло да е та­ка се­ри­оз­но, как­то в ед­но шко­ло, ръ­ко­во­де­но от дър­жа­ва­та. И с мно­го­то уни­вер­си­те­ти ка­чес­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то па­да, смя­та още Пав­ли­на.

Ха­рес­ва днеш­ни­те мла­ди хо­ра, но де­ли­кат­но "же­лае и пре­по­ръч­ва" да не бър­зат тол­ко­ва да се втур­нат в жи­во­та. "По­не на 40 го­ди­ни да ста­нат. Тряб­ва да имат свяс­т­но се­мейс­т­во, мно­го е важ­но", по­яс­ня­ва Пав­ли­на И до­ба­вя: "Не е ху­ба­во уп­рав­ни­ци­те ни да ня­мат жи­тейс­ки опит и мъд­рост".

Ма­кар да каз­ва, че кра­ка­та не я дър­жат, Пав­ли­на Таш­ко­ва се гри­жи за гра­дин­ка­та си. Гот­ви, мно­го доб­ра ку­ли­нар­ка е, приз­на­ват всич­ки, ко­и­то са опи­та­ли гоз­би­те и. Пре­ди 5 го­ди­ни за­гу­би­ла дъ­ще­ря си и жи­вее са­ма в къ­ща­та си, за­що­то не ис­ка да я на­пус­не. Но си­нът й Лю­бо­мир и сна­ха й Фа­ни по­ма­гат мно­го. Лю­бо па­за­ру­ва и все­ки ден в обед­на­та по­чив­ка обяд­ва с нея. Съз­да­ла си е строг ре­жим - до обед си на­ми­ра раз­ни за­ни­ма­ния, сле­до­бед си по­чи­ва. Не па­зи ди­е­ти, яде всич­ко, но уме­ре­но.

"За дъл­го­ле­ти­е­то ре­цеп­та ня­ма - то е до ген, до ра­зум, до тем­пе­ра­мент"

каз­ва Пав­ли­на Таш­ко­ва. И до­ба­вя, че 100 го­ди­ни са ху­ба­во не­що, ама се­га да ги за­поч­ваш. Обяс­ня­ва, че чес­то я пи­та­ли стра­ху­ва ли се от смърт­та. "Не се стра­ху­вам от смърт­та, стра­ху­вам се да не ми се слу­чи не­що по-ло­шо от то­ва!", от­го­ва­ря­ла им фи­ло­соф­с­ки сто­лет­ни­ца­та.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com