Людмила Филипова е зодия Овен. Автор е на романите "Анатомия на илюзиите", "Червено злато", "Стъклени съдби", "Мастиленият лабиринт", "Антихтонът на Данте", "Аномалия", "Печатна грешка". Книгите й са превеждани в Русия, Сърбия, Гърция, Кипър и Турция. По три от тях има международни филмови продукции. През декември 2011-а Людмила беше обявена за "Жена на годината" в категория "Изкуство". Тя е номинирана в международни литературни конкурси като американския "Hidden River" и европейския "Prix du Livre Europeen". Людмила, която е внучка на БКП дееца Гриша Филипов, е с тапия на отличник от УНСС. Получава степен MBA по мениджмънт от City University и през 2009-а завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Участвала е в няколко филма, най-популярните сред които са "Куче в чекмедже" и "Денят не си личи по заранта".
- Людмила, ако отвориш чекмедже и оттам изскочи куче, как ще реагираш?
- Откъдето и да изскочи куче, все ще се радвам! Като малка постоянно мъкнех по някое животинче вкъщи, включително и змии. Понякога се налагаше да ги гледам и в чекмедже - като в дебютния ми филм. Последното, което "домъкнах", е осиновеният от мен 45-килограмов уличен красавец от приюта в Сеславци. Кръстих го Харт, а той за месец се превърна в най-любимия приятел на цялото ми семейство. Впечатлява всички с интелект, джентълменство, изключителна култура и дисциплина. Вече дори успя да спаси живота на мен и сина ми с риск за своя, като се хвърли да ни брани от десетина разярени овчарки.
- Какви спомени имаш от този филм?
- Трябваше да се разплача в една сцена, а не можех да го направя по желание. Все пак тогава бях едва на 5. Режисьорът ми даде да пипна кактус и, естествено, ми влезе трънче в пръста. Но и тогава не зароних сълзи, та се наложи човекът да натисне бодлите към ръката ми. Не им е било лесно на режисьорите. Участвах още в "Търси се съпруг за мама", "Денят се познава от заранта", както и в "Месопотамия - Следи в пясъка" на Стилиян Иванов
- Живо ли е още детето у теб?
- Все още съм дете, което трябва да се прави на пораснало в света на големите. Вярвам в чудесата и любовта, карам ролковите си кънки, катеря се по дървета и изживявам мечтите си.
- Каква е тази метаморфоза - от слънчева малка актриса през няколко завършени икономически степени, а сега писателка? Да не би някой да ти повлия с реплики от сорта на: "Време е да станеш човек и повече да не се занимаваш с глупости! Сцената и писането къща не хранят!"
- Това е естествената метаморфоза на живота - слънчевите деца завършват сериозни образования. Скачайки в морето на живота, започват да се преоткриват. Образованието ми, практиката на икономист и журналист много ми помага в писането - най-вече за да създавам интересни и полезни на читателите сюжети.
- Ако сме наясно с анатомията на илюзиите и минем през един твой мастилен лабиринт, можем ли да кажем, че Орфей е далечен предшественик и дори модел на Исус? С твое участие дори от "Нешънъл джиографик" се разровиха във фактите.
- В "Мастиленият лабиринт" и "Антихтонът на Данте" описвам как и защо според мен може да има подобна теза. От "Нешънъл джиографик" направиха филм, базиран върху идеи и разкрития от романа ми, и го заснехме в България. В последните месеци няколко пъти го излъчваха навсякъде по света и много хора ми писаха, впечатлени от интересните истории по земите ни. Някои от тях дори предприеха пътуване към Родопите. Надявам се поне тези два романа да бъдат издадени на английски, защото това ще е чудесна реклама за България по света. Време е да се чуе и за нашата страна, за културното ни и историческо наследство.
- Суеверна ли си?
- Не!
- Тогава какво и кой за теб е Бог? Вярваш ли например в прераждането?
- Вярвам във висшата сила на природата, която се развива под напора на промените във всяка нейна прашинка - когато пресъхва река, когато се ражда пеперуда, когато изсичат гора, когато две души се откриват и т.н. И всеки живот и смърт са част от нейното бъдеще. Вярвам в колективното съзнание. Убедена съм, че всеки от нас е способен на всичко, стига да се бори и да е постоянен - да дава всичко от себе си, когато твори и имаме сърце и кауза. Не вярвам в Бог, който седи на небето и ни зяпа. Прераждането е добро изкушение за вяра в безсмъртието, но като се замисли човек за недоразуменията му - и то олеква. Ако има подобна система на душевен обмен, как се включват в нея и животните? А ако някой каже, че те не се включват, за мен това е доказателство, че прераждането е поредната ни измислица. Ние имаме душа толкова, колкото и животните. И излиза, че ако се прераждаме, то утре някой ще отиде на лов и ще гръмне баба си в кожата на глиган. Числата и зодиите също не ме привличат.
- А какво е за теб любовта?
- Онова, без което не можем. Тя ни е нужна, за да сме хора, за да се вдъхновяваме и правим големи неща, които да остават след нас. Всичко велико е сътворено от любов - понякога към любимия, понякога от обич към хората. За съжаление - често от любов към себе си. Последното обаче винаги личи и загрозява.
- Защо те привлича историята? Защо не пишеш сълзливи романчета, които се продават като топла питка?
- За мен няма стил или тема табу. Пиша за онова, което ме вълнува. Радвам се, че читателите често се вълнуват от същото. Писала съм реалистични трилъри, фантастика, драма, сатира - общото в тях е, че засягат сериозни тези на съвременния човек. Не бива да подценяваме публиката и да мислим, че масово консумира сълзливи романи и жълти медии. Огромен брой читатели търсят смисленото, различното, стойностното.
- Как реагираш, когато някой каже, че си "дете на номенклатурата" и че в онези времена си живяла в условия, които малко хора са имали?
- Вече никой не го казва. Освен някой журналист в името на по-пикантното звучене. И аз го разбирам. Не мога да променя миналото си - до 13-ата ми година съм прекарвала ваканциите в пусти, но добре поддържани градини, които днес са резиденции. Но съм се хранила в общия стол на кварталното училище, живяла съм в тристаен апартамент в панелен блок. Като хиляди други - за някои това може да е добре, за други зле. Въпрос на гледна точка. След това минах през много трудности със семейството ми - мизерия, борба за оцеляване и развитие. И, слава Богу, защото тъкмо буреносните вълни ме направиха борбена и здраво стъпила на краката си. Научиха ме, че като се сблъскам с проблем, не бива да се оплаквам, а мигом да се мобилизирам и да не спирам, докато не го преодолея. Научиха ме, че всичко е постижимо, когато се стремиш към него и начертаеш правилния път.
- Към какво се стремиш? Какво искаш да постигнеш - за себе си и за детето?
- Желая винаги да имам работа, която да ме вдъхновява, да радва хората и да носи смисъл. Иска ми се по-дълго да съм здрава, детето ми да е щастливо и да имам скъп човек до себе си. За сина ми искам да е здрав и прекрасен, какъвто е сега! Оттам нататък той ще си решава.
- Имаш ли вечни въпроси?
- Не бих казала. Но ми е интересно да науча как се е появила Вселената и накъде се движи - питам и изследвам това в сатирата ми "Печатна грешка".
- Как делиш времето?
- Никак не го деля. То е път без начало и край - изкачваш планини, спускаш се от върхове, сядаш да починеш. Друг път се повеселиш, срещаш и изпращаш хора, бориш се. Най-важното е да усещаме миговете и да им се наслаждаваме - и в битката, и в постиженията, и в почивката, и в любовта, в щастието и болката. Защото животът ни е именно в тях - в таланта да се радваме дори на малкото.
- Кога един обикновен ден се превръща в необикновен?
- Всеки ден е неповторим и различен. Старая се да оставям в него по семенце, което да покълне в следващия. Няма обикновени дни и хора, няма и скучни моменти. Всеки миг е такъв, какъвто си го сътворил. Но най-специалните дни са онези, в които сбъдваме мечтите си или съдбата ни поднася изненади.
- Мислила ли си да влезеш в политиката?
- Досега не е имало причина.
- Какво пишеш и планираш тук и сега?
- Пиша два романа. Занимавам се с проект, който ако се реализира до месец-два, може да качи името на страната ни в центъра на много световни медии. Дай Боже, това да се случи, защото е много трудно.
- Имаш ли любима мисъл, фраза, девиз или просто изречение?
- Така питат девойчетата в конкурсите за миски, за да изглеждат по-умни по бельо. Не вярвам, че клишетата работят - всяка ситуация е различна, всеки човек също, дори ние сме различни от себе си в различните години. Вярвам обаче, че винаги трябва да даваме най-доброто от себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
