Под управлението на президента Реджеп Тайп Ердоган Турция твърдо се насочва към авторитаризма и нестабилността. Скорошният щурм срещу най-голямата медийна опозиционна група, включително най-тиражния в. "Заман", е само последният от серията примери как Ердоган проваля потенциала на страната си.
Когато той и Партията на справедливостта и развитието (ПСР) дойдоха на власт през 2003 г., те укрепиха турската икономика и подобриха отношенията със съседите. ПСР искаше да вкара страната в ЕС, да сложи край на доминацията на военните върху политиката и да намери мирно решение на десетилетния проблем с кюрдите.
След почти цяло десетилетие на политически прогрес и растящо международно одобрение Ердоган се осмели да обещае, че до 2023 г. Турция ще бъде една от най-великите сили в региона и в света.
Днес бъдещето на Турция изглежда доста по-мрачно. Вместо към величие Ердоган я насочи към авторитаризъм, икономически упадък и гражданска война. Реформите, които в началото обещаваше ПСР, се превърнаха в системни злоупотреби с основни права и свободи. Опитът на формацията да държи военните отговорни за недемократичното си поведение се прояви чрез процес, в който политически опоненти бяха съдени със скалъпени доказателства.
Започна и преследването на опозиционни медии. През 2009 г. една от тях бе глобена за укриване на данъци с 2,5 млрд. долара, а вестник бе принуден да уволни водещия си колумнист през 2007 г. Не бе пощадено и гражданското общество - през 2013 г. протестите в парка Гези в Истанбул бяха смазани с брутално полицейско насилие. Последното развитие на ситуацията в Турция напомня за най-мрачните моменти от тоталитаризма през ХХ век. Депутат поведе тълпа да линчува вестник, порицан от Ердоган само няколко дни по-рано. Няколко от членовете на ПСР, включително бившият президент Абдула Гюл, бяха премахнати от списъка на основателите й, а жена, която не харесвала президента, бе изправена пред съда по сигнал от собствения й съпруг. Десетки хиляди деца, включително от религиозни малцинства, бяха насилствена изпратени в мюсюлмански училища, за да изучават исляма. Сега Ердоган иска да промени и конституцията, за да разшири правомощията си. Очаква се, че тогава насилието и злоупотребите ще се превърнат в норма.
Авторитарните лидери обикновено обясняват управлението си, като настояват, че дават на гражданите стабилност и просперитет. В Турция при Ердоган нещата отиват още по-далеч. След като подкрепи въоръжени екстремистки групи в Сирия, сега Анкара понася тежки ответни удари от отряди, на които е помагала. Взривовете в Истанбул и Анкара бяха кървави и взеха много жертви. А Турция продължава да настоява, че сирийските кюрди, а не ИД и "Джебхат ал Нусра" са най-голямата заплаха.
Последиците от авторитаризма и нестабилността оказват влияние и върху турския туризъм и промишленост, и отблъскват чуждестранните инвестиции. През 2008 г. една турска лира бе равна на почти един долар. Сега курсът е 3:1. И още по-лошо - провалът на преговорите между ПСР и ПКК миналата година се трансформира в подновен военен конфликт, в който турски войници и граждани продължават да умират. Ужасяващата експлозия в Анкара на 17 февруари, дело на отцепила се от ПКК фракция, предвещава разпространяване на насилието, което може да хвърли Турция обратно в ада на гражданската война, която опустоши страната през 70-те и 80-те години. Въпреки това силна, стабилна и демократична Турция все още е възможна и много важна. Но за целта се изисква правителство, което да е отдадено на тези цели и да ги преследва. Ако Ердоган още иска бляскаво бъдеще за страната си, той трябва да се промени или Турция ще загине.
* Авторите на коментара са бивши посланици на САЩ в Турция
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
