Терористите преследват винаги най-малко две цели: да убият колкото е възможно повече хора и да нанесат възможно най-много щети на нашите общества. На нашите отворени и свободни общества. Затова атентатът в Орландо, при който бяха убити най-малко 50 души, е трагедия, която е не само чудовищна, но и много опасна.
Този атентат удря една Америка, която и бездруго се намира на кръстопът - в началото на битка, в която залогът е много по-голям от това кой ще бъде следващият президент. Става дума за фундаменталното решение в каква посока ще тръгне тази могъща страна - дали ще продължи прогресивния курс на Барак Обама, или ще кривне от този път.
В САЩ властта на президента не е безгранична. Обама на няколко пъти имаше възможност да се убеди в това: около здравната реформа или неговите намерения да закрие затвора на остров Гуантанамо. В една двупартийна система, която залага не толкова на компромиса, колкото на конфронтацията, президентът е силно зависим от подкрепата на Върховния съд. И именно заради този орган сегашната предизборна кампания е така важна и оспорвана. Просто влиянието на съдиите върху процесите в страната е огромно - те са хората, които в крайна сметка взимат важните решения.
И понеже върховните съдии се избират пожизнено, техните мандати не свършват с мандата на даден президент. В момента едно от тези съдийски места е вакантно, а други две скоро може да се освободят - поради напредналата възраст на някои от съдиите. Което ще рече, че следващият президент на САЩ по всяка вероятност ще предложи най-малко двама нови върховни съдии.
Ужасяващият атентат в Орландо идва тъкмо в началото на най-горещата фаза от надпреварата за президентските избори. И веднага след трагедията поддръжниците на Тръмп показаха, че няма да се поколебаят да инструментализират терористичния акт: още след първите съобщения за предполагаемите мюсюлмански корени на нападателя, в Туитър заваляха похвали по адрес на Тръмп заради неговия антиислямски курс. Тези хора със сигурност ще използват солидарността на Хилари Клинтън с мюсюлманите като оръжие срещу самата нея. Ще се заиграват със страховете на хората с едничката цел да избутат напред своя кандидат. И нищо чудно да успеят, защото тъкмо сега все повече американци изглеждат податливи на този вид популизъм - склонни са да вярват на всякакви безумни обещания, без да си дават сметка какво означава да живееш в едно общество, което залага на самоизолацията и тоталния контрол.
Когато обещава да върне на Америка предишния й блясък, Тръмп има предвид най-вече това: да управлява една страна, която няма да допуска мюсюлмани на своя територия, която няма да е зависима от решенията на съдии с мексикански корени и в която жените ще трябва да търпят сексистки подмятания.
Терористичните атентати представляват огромно предизвикателство за всяко едно общество - защото изискват от нас да си отговорим на сложния въпрос колко ценна е свободата ни и какви рискове сме готови да поемем заради нея. Но тъй като подобни атентати неизменно пораждат омраза и желание за мъст, на политиците и на обществото като цяло им е много трудно да запазят самообладание. След нападенията в Париж Франсоа Оланд се справи добре с тази задача. В САЩ обаче бушува една невиждана досега предизборна кампания.
Затова основният въпрос сега гласи: ще влезе ли Америка в капана на терористите, като потърси спасение в едно несвободно общество, към каквото се стремят именно мюсюлманските фундаменталисти? Или ще успее да опази "американската мечта", която е възможна само в едно наистина отворено общество? За съжаление има съвсем реална опасност слепият гняв да надделее.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
