С нова книга ще се похвали в близките дни известният лекар писател д-р Тотко Найденов. Зад скандалното заглавие "Болестите и сексът на държавниците" се крие едно сериозно наблюдение на медика и публициста върху здравето на личности като бисексуалния Александър Велики, римските главорези и кръвосмесители, руските царе изверги, италианския сатирик "Бунга-бунга". Има ги и любовчиите, разширили и разкъсали България, комунистическите диктатори, пишман демократите и най-великия и най-чистия - Васил Левски.
- Д-р Найденов, защо се захванахте точно с тази книга. Толкова ли е важно от какво са боледували хора, които вече отдавна ги няма?
- От баща ми, който също е лекар, ми е вменено да бъда наблюдателен, като поставям диагноза. Гледам по телевизията нашите политици и се замислям: Абе от какво са болни тези хора. Интересува ме дали са дебели, затлъстели... Червени бузки издават диабет, големият корем - при всички случаи хипертония. И тогава се замислям: откъде накъде болни хора ще управляват здрави. И дали тяхното състояние не се отразява на държавническите им решения.
- И до какъв извод стигнахте?
- Излязох с призив, наречен "Здравето, българино!". Призовах всички кметове и кандидат-депутати преди изборите да кажат от какви болести страдат и какви сексуални практики имат. Да признаят, ако имат отклонения. Кметовете на Ню Йорк, Берлин, Париж например си казаха, че са гейове и ги избраха. Кметицата на село Давидково Севда преди изборите обясни: Драги съселяни, имам рак на гърдата, оперирана съм, минала съм химиотерапия, ако решите да гласувате за мен, да знаете, че не съм съвсем здрава. Избраха я със 77 процента. И Райчо Данаилов, кмет на община Баните, каза: Имам тежък диабет. По два пъти на ден се бода с инсулин. Преценете. Вече трети мандат кара. Без проблем. Предпочитам кандидатите за властта искрено да си кажат от какво боледуват, за да можем да знаем. Защото има болести, които се отразяват много зле на интелекта - например паркинсон. Малко хора знаят, че когато започва настъплението към Сталинград, Хитлер вече е бил поразен от тази болест. Изводът е, че някои глупави и вредни държавнически решения се обясняват със здравословното състояние на авторите им.
- Като се заглеждате в държавниците ни, виждате ли болни между тях?
- Има много с наднормено тегло. При всички случаи те имат хипертония и повишена кръвна захар. Това е неизбежно. Има ги всеки трети българин.
- Това влияе ли на работата им?
- Не особено. Лесно се изморяват. Докато за лошите решения влияе много паркинсонът. Той уврежда психиката. Такива, слава богу, няма.
- Коя е на-добрата възраст за държавника?
- Трябва да е зрял. Най-добре около петдесет години. Горна граница няма, но около седемдесет човек трябва да мисли да се оттегли, ако още е в политиката.
- Има ли болест на политиците?
- Възгордяват се.
-Това болест ли е?
- Как да не е. Това е един от седемте смъртни гряха. Те започват с гордостта. Въздигналите се престават да общуват с хората и това виждаме всички. Завист, алчност, леност, лакомия, похот, това са болестите на властниците. Те се покриват със седемте смъртни гряха.
Героят от Лайпциг отчаян пияч
Най-големият български държавник Стефан Стамболов, според книгата на д-р Найденов, има тежък диабет. Упорито се говори и за сифилис, придобит от мистериозна, фриволна полякиня в Букурещ. Това обаче не е документирано. Д-р Цанев, лекарят, който разпространява клюката, си плаща жестоко. Хвърлят го в затвора. По врата на бившия премиер често избиват гнойни отвратителни циреи, които трудно зарастват. Не е тайна, че Стамболов обича да посещава шантаните, където пее на воля с красивия си глас и се забавлява с проститутки. Половината от тях обаче често са заразени със сифилис и с трипер.
Стамболов пада от власт по причина жалка за един такъв държавник. Мария, съпруга на кап. Матров и сестра на Смарайда - палавата женичка на военния министър Савов, вини Стамболов, че спи и с двете. Рогоносецът Савов обявява дуел на премиера, а той го уволнява. Следващият му ход обаче е доста странен. Диктаторът сам, театрално подава оставка. Фердинанд я приема веднага, защото точно това чака. Цената е Русия да го признае.
След смъртта на съпругата си Мария Луиза, издъхнала ден след раждането на четвъртото им дете, Фердинанд Сакс Кобург-Гота се жени за старата мома Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Тя така и не забременява. Твърде грозновата е, без гърди и сексапил. Твърди се, че бракът изобщо не е консумиран. Монархът обаче не страда от това. Той има впечатляващи завоевания като Султана Рачо Петрова, която дарява с луксозна къща край Варна, и Мара Белчева.
В напреднала възраст обаче Царя прави рязък завой. Впечатлен от русокосите и синеоки адютанти и шофьори, минава на "другия бряг". Ръцете му са отрупани с пръстени и скъпоценни камъни, сигурен белег за хомосексуализъм. Фердинанд е хипохондрик. Вечно мънка от някакви въображаеми тежки болести. Ръкува се винаги с ръкавици, които после с погнуса изхвърля. Той е измъчван и от царската болест подагра, неизбежен спътник за чревоугодниците.
Синът му цар Борис Трети е коронясан на 3 октомври 1918 г. едва на 24 години. Запален ловец, планинар, въздържател, той е влюбчива и пламенна натура. Преди брака си с италианската принцеса Йоана преживява няколко несполучливи връзки. При поредното разочарование той споделя на приятеля си Елин Пелин, че не му се живее. С художника Щъркелов пеят до сутринта: "Таз вечер празнувам разлъка", пред каничка вино. Царят е облян в сълзи.
Борис III умира скоропостижно на 49 години, две седмици след визитата си при Хитлер. Плъзват слуховете, че е отровен от германците. Аутопсията обаче доказва обширен сърдечен инфаркт. Дали изкачването на бегом на любимата му Мусала три дни преди това не е повлияло за неочаквания му край. При всички положения екстремният планински преход, съчетан с голямата тревога за неясното бъдеще на своя народ, се оказват фатални за края на Борис III.
За "вожда и учителя на българите Георги Димитров се знае, че е бил болен от витилиго - видима отдалеч безобидна кожна депигментация по ръцете и лицето. Вече на средна възраст страда от сърдечна недостатъчност - втора степен, трудно котролируем диабет и тежка чернодробна цироза. Той пие от младеж. Оттам идва и прякорът му Гошо Тарабата.
Първата жена на Димитров е сръбкинята Люба Ивошевич, модистка, учила във Виена, която го издържа. Бездетна е и безмерно пие. Страда от безбройните изневери на съпруга си и често му вдига скандали. В резултат на това развива шизофрения и през май 1933 година се хвърля от шестия етаж на хотел "Люкс" в Москва.
Когато се връща, Сталин жени героя от Лайпциг за чехословашката еврейка Роза Флайшман. Тя му ражда син Митя, който умира от тежък дифтерит на седем години. Това съсипва бащата и той увеличава още повече спиртните си дози.
През януари 1949 година в България пристига бившият главен прокурор на СССР Андрей Вишински. Министър-председателят Георги Димитров отива на летището да го посрещне. Влиза в самолета, но вратата зад него херметически се затваря. Казват му, че ще го карат в курорта Барвиха на лечение. Там чекистите напълват двойното дъно на чекмеджето на бюрото с живак. Отровен от тежките изпарения, Димитров е върнат в поцинкован ковчег с двадесет пъти повече живак от допустимото.
Живков с операция на простатата
Последният комунистически вожд Тодор Живков не пуши, не пие. Рядко взема глътка-две коняк, но любимото му питие е бозата. Обича простата вегетарианска храна: боб, зеле, баница, кисело мляко. Обожава крем карамел. Съпругата му д-р Мара Малеева е добродушна, умна, скромна, умира от рак на стомаха.
Живков е вдовец, когато според слуховете началникът на кабинета му Милко Балев се наема да му осигурява нежна компания. Няколко минути забавления, срещу което дамата, останала насаме в генералния секретар, получава жилище или добра работа.
Едва ли обаче според автора на книгата Тодор Живков е пълноценен в леглото. Той претърпява една неприятна за всеки мъж операция простатектомия (отстраняване на средната част на простатната жлеза). Оперира го отличният военен уролог полк. проф. Иван Викторов. Заради този си подвиг хирургът получава генералски пагони и званието Герой на социалистическия труд.
От време на време Живков се допитва за здравословните си проблеми до жена си, която е опитна лекарка, и доктора на чавдарци ген. Иван Хариев и неговата съпруга. Крепи го чудесното чувство за хумор, обича да разказва вицове за себе си, което потвърждава силния му характер.
Тато подготвя любимата си щерка Людмила за свой приемник. Тя обаче не е здрава. Често я измъчва главоболие, вероятно свързано с тежката автомобилна катастрофа, която преживява. На 12 ноември 1973 година тя претърпява черепно-мозъчна травма и едва не загива. След това започва да се увлича по източните религии. Става пълна вегетарианка. Изхвърля от менюто си солта и сладкишите, не близва алкохол. Тежи 48 кг, отдалеч изглежда на анорексичка, неизбежно има и анемия. Сигурно се отказва почти напълно и от секса. Лесно се уморява, стене, понякога припада от главоболие. На 39 години вече е физическа и психическа развалина.
В следобеда на 21 юли 1981 година я намират бездиханна в басейнчето на банята й. Преди това е приела сънотворни. Неизвестно колко. Самоубийство? Удавяне? Инсулт? Официалният смъртен акт, подписан от вуйчо й акад. Малеев, твърди: обширен мозъчен кръвоизлив. Жалко за тази достойна българка, която въпреки крехкото си здраве и откритата враждебност около нея храбро издига името на България на невиждани досега висоти. Тя доказва, че не войната, враждебността и омразата, а смирението, уважението, творчеството, красотата и любовта между хората могат да покорят света, заключава авторът на книгата "Болестите и сексът на държавниците" д-р Тотко Найденов.
Левски броди с рана на корема
Малцина знаят, че Васил Левски броди години наред, основава революционни комитети и се крие от турците по плевни и усойни скривалища с незараснала оперативна рана на корема, твърди д-р Найденов. Тя е получена след операция в Белград, по време на участието му във Втората легия на "Раковски". "Докторите му разпраха корема, пише Филип Тотю, смърди, мирише, гнои, цапа, боли. Апостолът постоянно си сменя сам превръзките и продължава по Пътя си. Без да хленчи, без да спира. Тази рана ни най-малко не повлиява на характера, настроението и славното му дело."
Сам ли е бил Левски през цялото време на броденето си из Българско, не е ли изпитвал нужда от женска ласка, от любов. Колко близки са му верните ятачки Величка Грашнова от Ловеч и монахинята Христина от Сопот, при които остава дни и нощи. А онази безименна вдовица, споменават в тефтерчето му, при която остава, а тя го пере. Проф. Николай Генчев пръв намеква за евентуалните му интимни връзки, но следва вълна от негодувание. Хората нито за миг не могат де приемат, че националната им светиня може да има плътските потребности като всеки друг мъж. Затова в спомените остава синеокият карловец, който обикаля с гнояща рана на корема, за да буди народа и да докаже, че духът е по-силен от тялото.
Фобии
Страх от фотото
Тези дни министърът на културата Петър Стоянович се разходи до Москва и назад с кола. Той измина 4738 км през четири държави. Липсата на всякакви официални обяснения по случая породи слуха: Стоянович страда от аерофобия, т.е. страх от самолети. Говори се, че неговият колега, любимецът Стефан Данаилов, преди години също имал подобни проблеми, но вече ги е преодолял.
Между многото фобии, които преследват човечествотоq има някои доста странни: погонофобия, например, което значи страх от хора с брада, или хинофобия - страх от китайци. Според журналиста Георги Папакочев нашите политици имат фобия от фотоапарати. Ужасяват се, когато ги снимат. Други не понасят интервютата. Наполеон е имал фобия заради ниския си ръст. Агорафобия е страхът от широки празни пространства. За всеобща радост никой от нашите народни представители не страда от нея. Доказателство: Дори в обширната пленарна зала да има само пет човека, те се чувстват прекрасно. Особено ако ги дава телевизията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
