Дали покрай украинската криза Европа и светът ще преживеят нова студена война, както вещаят най-песимистично настроените анализатори, не е ясно. Но в нашенските социални мрежи тя вече е в пълен ход. Десетки групи от рода на "Евразийски народен съюз", "Българският народ е с Русия", "България вън от ЕС и НАТО" и т.н. те убеждават, че всички злини идват от Запад, че като славяни и православни (брех, че вярващ народ!) изобщо нямаме работа на запад от Тимок, че многострадалното ни отечество не може да просъществува и един ден без братската руска десница. А някои направо призовават да се върне социализмът.
Речникът и патосът на текстовете не се различават и на йота от речника на "Работническо дело" от 60-те години (а може би и от 50-те, но по възрастови причини не мога да коментирам). Или от този на ислямските фундаменталисти. В смисъл: "САЩ, еврейските банкери, масоните, сциентолозите и Ватиканът са живото въплъщение на Сатаната. Те унищожават всичко по пътя си, но ето че СССР (пардон, Русия) възкръсва и ще им... (следва многоточие)". И което е най-показателното - публикуват се карти, в които, подобно на тези, чертани някога от нацистките лидери, се разделя Украйна на гаулайтерства - пак пардон! - на "народни или автономни" републики.
Разбира се, от другата страна на фронтовата линия има не по-малко яростни защитници не просто на целостта на бившата съветска република. В тях Путин се приравнява с Хитлер, а Русия отново е империя на злото, както я нарече навремето Роналд Рейгън. Войната вече е пренесена и по градските стени, където черните свастики и червената комбинация на сърпа и чука се заличават неколкократно един други.
Не за пръв път българското общество преживява подобна "филофобска" истерия. Познавачите на историята и литературата знаят страстните антируски памфлети на Стефан Стамболов и Захарий Стоянов. За съжаление в тяхното време нещата не се размиваха само с медийна война, а и с детронации, контрапреврати и метежи. Които не донесоха нищо добро на България, погледнато в историческа перспектива.
Българинът е заклет опортюнист. Такъв навярно го е направило робството, но това е друга тема. Той винаги бърза да хване вятъра, та да не би да изтърве шанса да се присламчи към бъдещия победител. Което обикновено ни е излизало през носа. Поне така стана и след Първата, и след Втората световна... Сега, ентусиазирани от анексията на Крим, която Западът очевидно ще преглътне, отново някои хора смятат, че може да възкръснат и СИВ, и Варшавският договор. И бензинът да стане 25 стотинки литърът... Както се надяваха на това и през август 1991 г. Когато за 3 дни изглеждаше, че всякаква гласност и перестройка изчезват в небитието заедно с Михаил Горбачов...
Не упреквам нито филите, нито фобите. И не смятам, че и двете страни "натискат спусъка" в социалните мрежи за пари, каквито са взаимните им обвинения. Както гласи гениалното прозрение на Дьо Гол: "Сталин не изчезна в миналото - той се разтвори в бъдещето". Но е тъжно, че в България наистина нищо не се променя. Защото само една жестоко комплексирана и обезверена нация се дели на фили и фоби. И търси някакви морални устои или в социалната носталгия, или в първосигнален антикомунизъм, маскирани като русофилство и русофобство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
