- Г-жо Стоянова, как се справя страната ни с бежанския поток?
- В случай на бежанска вълна областните ни съвети в Хасково, Ямбол и Кърджали имат готовност да разкрият подкрепителни спирки. Колегите ще мобилизират доброволци, които да посрещат идващите и да им оказват психологическа помощ, да раздават чай, кафе, кроасани. На този етап се говори, че бежанците ще се настаняват само в сгради, а не в палатков лагер, което е добре. В момента има проблем с препълването на помещенията и недостиг на администрация, затова помагаме с преводачи - имаме двама колеги, които говорят арански, френски и английски.
- Колко центъра има у нас и колко души са настанени в тях?
- Трите центъра са абсолютно запълнени - в Баня има 120 човека, в Пъстрогор 400, в София - 800. Капацитетът им съответно е 65, 300, 860. Отделно се подслоняват и в домовете на МВР в Бусманци и Любимец. Държавната агенция за бежанците прави всичко възможно да се справи. Все още няма бежанска вълна, защото нямаме 500 човека за 24 ч, а около 200.
- Има ли напрежение сред самите бежанци?
- Всички в момента са фокусирани върху сирийските бежанци, но потокът е съставен и от хора от Африка - Кот д'Ивоар, Мали, Камерун, има хора и от Алжир. Тъй като колегите се опитват да придвижват в по-кратки срокове процедурата за сирийците, между етносите възниква на моменти напрежение. Освен това групите също са различни - от Сирия са предимно семейства с деца, а от Африка идват най-вече сами мъже.
- Има ли медицинско обслужване?
- Да, и в трите центъра се минават прегледи, защото иначе може да избухне епидемия. Вземат се проби за СПИН, рубеола и други шарки. По-скоро основният проблем е, че има хора с хронични заболявания като диабет, сърдечносъдови, които разчитат, че ще получат помощ, но това не е толкова лесно. След регистрацията си те получават статут на здравноосигурени, но 2/3 от тях нямат средства, за да си купят лекарствата. Затова се обръщат за помощ към нас и "Каритас".
- Когато получат статут на официално пребиваващи, сирийците остават ли тук?
- Тези, които получат хуманитарен статут, имат правата на българите с малки изключения. Те се включват в националната програма за интеграция или започват да си търсят работа с помощта на сънародниците си. Но наблюденията ни сочат, че 2/3 от тях продължават към други срани - Германия, Дания, Швеция, където има големи техни общности и роднини, защото семейните връзки сред тях са много силни.
- Какво разказват хората от Сирия?
- Много тежки неща, скоро правихме лагер за деца бежанци. Те имаха ужасяващи спомени от войната, от бомбите, които са разрушили училищата им, от страха от загубата на близки, щастливи са, че са в България и ще имат възможност да тръгнат на училище, че ще има нещо нормално в ежедневието им.
- Колко бежанци можем да приемем?
- Вече има близо 2800 човека у нас, ако се запази този темп, за годината ще има над 6000 души, подали молба за закрила. За сравнение през миналата година у нас са потърсили убежище 1387 души, а пикът е бил през 2002 г. - 2888.
- На каква помощ разчитаме, за да се справим?
- Мобилизиран е целият вътрешен ресурс - на Държавната агенция за бежанците, на МВР. Освен това в някакъв момент ще поискаме помощ и от Европейската комисия (ЕК) - вероятно по линия на Европейски бежански фонд. Еврокомисарят Кристалина Георгиева също следи обстановката. Разбира се, по линия на Червения кръст ще пренасочим хуманитарна помощ. Има и много хора, които всеки ден звънят и питат с какво могат да помогнат, пращат дрехи, храна, средства. Сега има нужда от спално бельо, дрехи, посуда, от тетрадки, химикалки. Опитваме се да привлечем и корпоративния сектор да дарява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
