- Днешната музика е по-ефектна, но по-евтина, няма в себе си слово и послание
- Само с малко повече оптимизъм и любов можем да излезем от кризата, казва големият композитор в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
Стефан Диомов стана част от голямата национална кампания на "Стандарт" "Моят град - 10 причини за гордост". Заедно с олимпийските ни и световни звезди в спорта Александър Томов, Руси Петров и Стефан Иванов, бащата на легендарната "Тоника" отличи на 15 септември 2022 г. младите таланти на морския град. Диомов, бе посрещнат с бурни овации на сцената на Аполония. Той пожела на малките таланти много успехи в учението и в живота. И даде наградите в категориите "Музика" и "Танцово изкуство“.
- Г-н Диомов, Вие се занимавате с музика от десетилетия. Ваши песни са се превърнали буквално в златни хитове в България и поколения българи ги пеят и знаят. Те също така са свързани емоционално по някакъв начин с тях с хубави и не чак толкова хубави поводи, но винаги им носят някакво послание и емоция. Как се пишат такива песни, които остават буквално за вечността?
- Надявам се да не ме надценявате. Белият лист представлява трудна задача, когато трябва да го запълниш с нотите и думите. Трудно е да се напише една хубава песен, която да остава следи, която да се пее. Трудна задача. Някои казват, че съм бил майстор. Никакъв майстор не съмq след като от много, много опити избирам най-сполучливия т.е. аз имам и много несполучливи опити да пиша песни. Това е трудна задача. Не се нуждая само от вдъхновение, но от една постоянна обич в това, което правя. Всеотдайност и голямо усърдие, иначе не се получава добре. Много често се питам защо не мога да напиша песни със седмици наред, а имам време, в което мога да напиша за един ден няколко песни т.е. това е Божа работа и е трудно дело. Това обаче ме вдъхновява и не се отказвам, но продължавам да пиша и продължавам да се радвам на онова, което вече съм написал, ако то е успешно, разбира се.
- Променя ли се фокусът на песните, които пишете. В различните периоди имате различен поглед. Върху какво се фокусирате днес? Какво искате да кажете с песните от днешния ден?
- В края на всеки концерт казвам едно и също: Да бъдем по-добри и да се обичаме повече. Независимо от това в кое време живеем. Знам, че времето сега, в което живеем е трудно, че има много препятствия и много тежнения, но всичко отминава ако гледаме напред и се обичаме. Това е. Навремето пишех песни за приятелство и любов и сега отново пиша пак това - за приятелството и за любовта. Разбира се и за малко по-голям оптимизъм. Мисля че с моите песни, мъничко допринасям за това хората да чуят добри неща, да ги накарам да си затананикат някоя песен и с това грижите им да станат с една по-малко. Дай, Боже, да е така. На моите концерти хората идват, за да слушат музиката ми усмихнати и усмихнати си тръгват от салона, което много ме радва и означава, че съм изпълнил мисията си, така да се каже.
- Като казвате, че се нуждаем от оптимизъм, то само от това ли се нуждае българинът?
- Ами да. Трябва малко повече и да се обичаме, защото това ни остава. Нищо друго не ни остава. Да се мразим, това ли е начинът да се излезе от кризата? В никакъв случай. Сега това, което казвам може и да звучи като шаблон, но само така можем да излезем от кризата - с повече оптимизъм и повече любов, и респект. Не може нищо градивно да се случи с омраза. Така мисля.
- С кои от онези, с които дълги години сте били рамо до рамо на сцената, продължавате да поддържате приятелски, добри отношения?
- О, моите приятели са много! Слава Богу, че са живи и здрави, като започнем с хората, които написаха прекрасни думи за моите песни, като Михаил Белчев, Иван Ненков, Стоян Вълев, може и да пропускам някого. Много добри отношения имам с Богдана Карадочева, с колегата Стефан Димитров, Димитър Гетов. В годините съм имал много съратници, но за съжаление една голяма част от тях вече ги няма. Продължавам обаче да пея тези песни, които някога сътворихме. Песните, които сътворихме с Богомил Гудев и Пейо Пантелеев. Продължавам да слушам с удоволствие песните, които сътворихме с Ваня Костова, с нашия Гого. Аз обаче искам да прескоча тази глава, защото много се натъжавам. Пламен Ставрев е един от хората, които не мога да прежаля. Толкова прекрасни песни написахме и продължават тези песни да ги представям по концертите. Песните на Ваня Костова не слязоха от сцената. Тя си отиде, но нейните песни останаха и с удоволствие млади изпълнители, на мои концерти, пеят нейните песни. Това е просто прекрасно.
- Наистина тези творци и тези песни остават. За това и в началото на разговора ни Ви казах, че ще останат за вечността, защото надали ще има поколение, което по един или друг начин да не се влюби в тях. Една от причините е, че посланията в тях са много дълбоки и много истински. И тук вече искам да Ви попитам защо някак си съвременната музика, съвременната българска музика като да не може да достигне до такава дълбочина на мисълта, на чувствата? Според Вас на какво се дължи това - на съвременната култура, на социалните мрежи, на духа на времето?
- Какво да ви кажа. Всичко това заедно в едно. Мисля че съвременната музика няма в себе си слово, няма послание. Прекалено битови, прекалено елементарни са съвременните текстове за песни и за това тези песни се пеят от ден до пладне. Мисля си че някогашните сериозни автори вече не пишат музиката си, защото няма кой да я слуша. Сега се слуша по-евтина, по-ефектна музика. Използват се ефектни думи, които понякога звучат хъшлашки. Толкова битово, че поезията чезне от първите тактове още. Няма романтика, няма поезия, няма дълбочина. Младите хора обаче се забавляват. Ясно е, че те харесват тази музика, което за мен е много тъжен факт.
- А какво може да се направи, за да се промени тази тенденция? Има ли нещо, което всъщност да промени хода на изкуството в тази посока?
- Страхувам се да мисля. Все пак ние сме в демократична държава. Всеки е свободен да изпее каквото си поиска и за съжаление медиите прегръщат такъв изпълнител и го популяризират. Нищо, че пее глупости. Като че ли медиите не правят това, което е нужно да сторят - да има някаква селекционност все пак, защото не може всичко да прозвучи в ефир заради нашата криворазбрана демокрация. Не може да напишеш нещо много глупаво и да го представиш като някакъв модерен хит и това да звучи в ефир и да се пее от младите, а да представлява страхотна глупост. Да се слушат дори вулгарни текстове, което е недопустимо. На пак ще кажа, че е трудно да го осмисля като реакция. Каква да бъде тя? Нямам отговор тъй като може да ме обвинят, че възпрепятствам някого. Но тук пак ще кажа, че не става въпрос за нарушаване на демократичните принципи, но за нарушаване на морала. Не бива ефирът да се замърсява с евтини и пошли текстове. Това е въпрос и на морал, а не само на демокрация и себеизразяване.
- Какъв ще бъде Вашият съвет към един млад, сега прохождащ, творец - певец, писател, поет, който се колебае как да прави изкуство? Дали да бъде модерен и популярен или задълбочен и не чак толкова популярен?
- Това е много личен въпрос. Не може да кажеш, че ще напишеш текст за песен и днес да седнеш и да го напишеш. Да напишеш текст, който да стане песен трябва да бъдат изпълнени много, много условности. Толкова много, че ми е трудно да ги изброя. Преди всичко обаче трябва да има усет към поезията, усет към песента. Да знаеш кога песента ще тръгне по света или ще загине в момента, в който я напишеш.
- И все пак. Има ли някаква рецепта за успех?
- Не, рецепта за успех няма. Единственото е човек да бъде сериозен и да знае, че прави нещо изключително отговорно и сериозно. По рецепта песен не се пише. Това никога не би се получило.
- А какво бихте казали за политическата употреба на изкуството? През последните няколко години сме от избори в избори и някои творци станаха политици, но продължават да пишат и песни. Други пък употребяват творци за своя политическа пропаганда. Как вие бихте коментирали това, като представител на онова добро изкуство, носещо послание?
- Не е редно изкуството да бъде употребявано за политическа пропаганда. Естествено, зависи с каква душа се гледа и се докосва до изкуството и ако щете дори с какви пръсти се пипа. Понякога изкуството помага. Спомням си началото на демократичните промени, когато се пееха много хубави песни за свободата, която очаквахме всички с отворени обятия, с толкова много надежда. С хубавите текстове, които тогава се появиха. Има време, в което такива песни помагат. Но всичко зависи от момента и каква е целта, с която се използва. Във всички случаи изкуството трябва да бъде част от тази енергия. Не може без изкуство да се прави каквото и да е. Изкуството е един вид послание. Много силно послание, ако е направено както трябва, ако е използвано както трябва. Ако целите са чисти. Макар че в политиката всеки казва, че няма чисти хора. Това не е вярно. В политиката може да има и чисти хора, защото не може и без политика. Трябва да разберем, че не можем да живеем без да има политика. Светът е така устроен и ние не можем да променим неговия ход. Не бива политиците да бъдат прекалено мразени. По-скоро трябва да изграждаме от обществото такива, които да работят за него. Това е трудна задача, защото винаги опираме до манталитета ни. С този манталитет понякога много бързо оплюваме и забравяме, че който и да е, е направил все нещо полезно. Говоря по принцип. Много бързо се намразваме и много бързо от устата ни излиза лошата дума, а от ума ни лошия помисъл. А така не бива.
- Вие възраждате конкурса "Бургас и морето”, който и днес продължава да бъде средище на млади творци и култура. Как се развива днес конкурсът и има ли надежда, че от него може и да изникнат новите певци и творци, които да поддържат не само естрадната музика, но и онази дълбочина, за която говорихме, в музиката?
- Самият факт, че този конкурс още го има, че има жури, което оценява младите изпълнители това за мен е много полезно. Започнаха да се появяват на конкурса много млади, можещи хора. Колко красива гледка е финалът на конкурса, когато на подиума стъпват хора, които за първи път се срещат с голямата сцена. Браво и на Община Бургас, че продължава да поддържа този единствен по рода си конкурс. Мисля че все повече млади хора стъпват на сцената и това ме радва. Наскоро имахме концерт на Аполония и на него видях много млади хора сред публиката. Видях хора, които не са били родени, когато съм писал моите песни. Колко е прекрасно това! Това ме кара да мисля, че не всичко е изгубено и, че има надежда. Много ме радва този факт, че тези мои песни се пеят от много млади хора. Напоследък много ме занимава тази тема - какво ще оставим с тези песни. Обнадежден съм, че те няма да бъдат скоро забравени.
- И в края на този наш разговор. Какво би било Вашето послание към онази млади хора, които се колебаят дали да останат в България или да заминат в чужбина?
- Те нека да идат да се учат в чужбина, но да се върнат. Ние имаме нужда от тях. Тази година, в Бургас, направих осмата си самостоятелна фотоизложба и с нея показвам колко красив е светът. Колко красив може да бъде светът, когато на него се погледне с добри очи и винаги, когато ме попитат кое е най-хубавото място за живеене, винаги отговарям - България, разбира се! Аз показвам красотите на цял свят, но душата ми е в България. Като че ли няма по-красива страна от нашата. Колкото и да обикалям по света, колкото и да се прекланям пред невероятните природни красоти, съм си казвал - Да, но в България ми е най-добре.
- Какво ново можем да очакваме през новия сезон?
- Това, което скоро ще представим е концерт с коледни песни, свързани с един от най-големите християнски празници. На 10.12. 2022 г. в Бургас ще се състои концертът и ще бъде излъчен и по телевизия bTV.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
