В неделя Светият синод касира изборите за митрополит на Варна, но остави в листата за втори тур игумена на Бачковския манастир Борис. Той обаче бе обвинен в купуване на гласове от конкурента му Игнатий. На 15 декември епархийските избиратели отново ще трябва да отсеят двама от 13-те епископи от листата на достоизбираемите. Изборът на Варненски митрополит бе съпроводен с обвинения в корупция и други земни грехове, а единият претендент Игнатий направи разкрития, че предишният митрополит Кирил е бил убит и неговото ликвидиране е свързано с избора на патриарх Неофит. Какво се крие зад скандалите във Варна? Ще удари ли авторитета на църквата аферата в морската столица? За отговор на тези въпроси "Стандарт" се обърна към богослова и главен редактор на списание "Християнство и Култура" Момчил Методиев.
- Г-н Методиев, как си обяснявате поредицата от скандали около избора на Варненски митрополит?
- Около този избор се чуха редица крайни мнения, с някои от които не мога да се съглася. Протичането на избора за нов Варненски митрополит показа много проблеми. Утвърждава се една порочна практика от последните години - посочва се фаворит и се издига един протоколен подгласник, така че Светият синод да се постави пред свършен факт и практически изборът да бъде сведен до минимум. Това противоречи на буквата и духа на църковния устав, доколкото от епархийските избиратели се очаква да посочат двама достойни кандидати, единият от които да бъде избран за митрополит.
Решението на синода да касира избора на епископите Борис и Игнатий има две страни. Едната е самата отмяна на вота, а другата - решението да бъдат оставени в списъците (т.нар. листа на достоизбираемите) двамата кандидати и най-вече епископ Борис, а също и да не се сменят епархийските избиратели. Разбирам недоволството на хората от втората част на решението, но предпочитам да акцентирам върху задоволството си от първата.
- Кое намирате за най-положително в това решение?
- Решението на синода е не точно революционно, но във всички случаи е повратно. С касирането синодът се опитва да сложи край на тази порочна практика и оттук нататък избирателите във всяка епархия са длъжни да се замислят за своята отговорност. Не съм привърженик на тезата, че всичко трябва да се решава от синода. Според мен отговорността трябва да се поделя между него и епархийските избиратели. Връщането на казуса отново при тях ги натоварва с допълнителна отговорност, но това е пътят за връщането на доверието в църковните общности.
Съгласен съм с мнението на доц. Делян Николчев, че случаите на корупция в крайна сметка са от компетенцията на светския съд. Тоест да очакваме от синода да се произнесе по тези обвинения в детайли ми се струва малко прекалено.
- Защо се стигна до яростен сблъсък за властта във Варненската митрополия? Говори се и за големи икономически и геополитически интереси?
- В исторически план сблъсъците при митрополитски избори не са изключение. Случвали са се както преди 9 септември 1944 г., така и през годините на комунизма. В отделни случаи се фокусират твърде много интереси и се стига до покачване на напрежението. Що се отнася до Варна, тя традиционно е била управлявана от твърде силни митрополити. Като се започне с митрополит Симеон - едно от най-големите имена в българската църковна история, продължим с митрополит Йосиф, който е избран през 1937 г. и умира през 1988 г. - един от стожерите на църквата в годините на комунизма. Последният митрополит - Кирил, бе противоречива личност, но във всички случаи беше човек с позиции в синода. Варна е една от сравнително богатите епархии и традиционно влиянието на митрополита е силно. През комунизма митрополитските избори се случваха на тъмно и никой не разбираше какво се случва. През 90-те години по времето на разкола и след това изборите също се провеждаха далеч от медийното внимание. След избора на новия български патриарх Неофит обществото ни се заинтересува какво се случва в църковния живот. Хората вече се вълнуват от различни аспекти, включително и как се провеждат изборите. Медийният интерес, дори споровете и скандалите, за мен са признак на оздравителен процес, а не симптом за криза. Хората се интересуват и са активни и това е позитивно. Това че синодът обръща внимание на недоволните миряни, също е много добро развитие. Не бива да бъркаме църква и политика, но се набива на очи едно сравнение. Напоследък политиците у нас наложиха едно арогантно отношение към активните и протестиращите хора, като непрекъснато се опитват да ги неглижират и обясняват колко са малко и непредставителни. Подобно поведение не решава проблема, а само покачва политическото напрежение в дългосрочен план.
- Една част от свещениците настояваха да бъде изваден от изборната листа епископ Борис, а също и онези епархийски избиратели, за които се подозира, че са купени. Синодът не изпълни това тяхно желание. Правилно ли постъпи?
- Това искане има своята логика, но за мен проблемът е по-дълбок. Ако има съмнения в монашеския живот и качествата на един епископ, на един духовник, синодът би трябвало да ги разгледа на по-ранен етап, а не след като се е разразила кризата. А пък и обвиненията в корупция трябва да се проверят от следствените органи, не можем да очакваме от синода да изпълнява полицейски и съдебни функции.
- Епископ Игнатий заяви, че митрополит Кирил е бил убит и че убийството му е свързано с избора на Неофит за патриарх. Как гледате на подобни тежки обвинения?
- Не бих искал да коментирам. Игнатий е епископ и му дължа уважение. От друга страна, смятам, че това са прекомерни твърдения. Превръщането на слухове в медийни сензации е нещо, на което не съм особен привърженик. Всичко това са твърдения, които не са доказани.
- След избора на Неофит за патриарх църквата получи доза уважение и доброжелателно отношение от медиите и критиците. Сега с тези скандали не се ли връщаме към компроматните сериали от времето на разкола?
- Не споделям това мнение. Идеята за висшата църковна йерархия като монолитна структура, която излъчва единни послания, приемливи за абсолютно всички - това е невъзможна представа. Харесва ми, че в българската църква, за разлика от руската, са възможни дебати. Чуват се различни гласове. Всеки има право да си каже мнението по различни въпроси, касаещи миряните. Споровете сами по себе си не са нещо лошо, напротив, те са нещо добро. Въпросът е да се запази добрият тон и уважението към йерархията.
- Кои са най-неотложните задачи пред синода в следващите месеци?
- Най-непосредствените задачи са поредицата от митрополитски избори, която започна с избора на Западноевропейския митрополит и продължи с Варненския. Предстои вот в Неврокопската митрополия, а после и в Русенската. В църквата влиза едно ново поколение митрополити, настоящи епископи, което ще управлява църквата в идните десетилетия. Затова селекцията на тези митрополити трябва да са направи внимателно. Фактът, че споровете добиха такава острота още в началото, има и своите положителни страни. Наистина и патриарх Неофит беше посрещнат от вярващите и медиите с доста добро чувство. Той има кредит на доверие, от който може да се възползва.
- Продължава като че ли да стои един укор, че църквата е настрани от живота. Смятате ли, че е оправдан?
- Това е традиционно обвинение към църквата. Има известно право, но в обществото съществува едно очакване БПЦ да бъде всичко за всеки, с което не съм съгласен. Националистите очакват църквата да бъде пазител на българщината, космополитите искат тя да бъде носител на универсални ценности, консерваторите я виждат като стожер на консерватизма и т.н. Към църквата са отправени най-разнопосочни искания. От друга страна, ако тя започне да се занимава със злободневието, това води до много бързото изхабяване на авторитети. Къде е правилният баланс между тези две крайности ми е много трудно да кажа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
