О.р. генерал-майор Съби Събев е роден в с. Желю войвода, Сливенско. През 1975 г. завършва Военновъздушното училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, а през 1982 г. Военната академия "Георги С. Раковски". През 1987 г. специализира във Военна академия "Юрий Н. Гагарин" в Монино, Русия, а през 1994 г. - във Военновъздушния колеж на ВВС на САЩ, в Монтгомери. Ген. Събев е заемал различни длъжности във ВВС и Генщаба. Оглавявал е щаб на авиационна ескадрила, полк и дивизия, бил е зам.-началник щаб на авиационен корпус, ръководил е оперативно управление в щаба на ВВС и управления по операциите и стратегическото планиране в ГЩ на Българската армия. Ген. Събев приключва военната си кариера като военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел.
- Генерал Събев, експертите са единодушни, че военният бюджет на страната е крайно недостатъчен за модернизацията на въоръжените ни сили. Какви средства са ни нужни?
- 2% от БВП са минималните разходи, които бяха приети от страните членки на НАТО, за да могат да се поддържат и развиват способностите на въоръжените им сили с цел да се неутрализират всички съществуващи и нови рискове и заплахи. България изостана значително в технологичен план, нивото на въоръжените ни сили е твърде ниско в сравнение с други малки държави, които дават много по-адекватен принос към колективната отбрана на пакта. Това налагаше след приемането в НАТО през 2004 г. България да задържи в средносрочен план приетия тогава ангажимент и да отделя 2,5-2,6% от БВП за отбрана. Този бюджет щеше да ни позволи в рамките на пет-шест години да стартираме най-важните модернизационни проекти, за да догоним технологичното ниво на останалите страни. Това по една или друга причина не се случи. Военната трансформация се изроди главно в съкращения на личен състав, на основни въоръжения и на структурни елементи, което вместо да генерира нови способности или да подобри съществуващите, доведе до дегенерация на способностите на въоръжените сили и свеждането им днес примерно до 2 механизирани бригади в сухопътните войски, 30-40 бойни самолета и 6 бойни кораба. Въоръжението е крайно недостатъчно България да си изпълни функциите като гранична страна на НАТО и ЕС. Тези дефицити подкопават съществено доверието към България като съюзна страна в Североатлантическия пакт, независимо че се опитваме да го компенсираме с по-голямо участие в операциите на НАТО и ЕС. Участието ни обаче е ограничено в рамките на следвоенно възстановяване и мироопазващи операции.
- Можем ли да участваме в бойни операции на НАТО?
- Без преувеличение може да се каже, че след 10 години членство в НАТО България не е в състояние да участва във високоефективни бойни операции на алианса. Те са скоротечни, голяма част от действията се провежда нощем, докато страната ни с много бавен темп насища военните формирования с оборудване за такъв тип операции. Ние нямаме съвременна бойна бронирана машина, многоцелеви тактически изтребител, боен кораб от типа на корвета или фрегата, система за командване и управление, която да може да работи в мрежова среда, което е ключово изискване за способностите в НАТО. Логистичните способности, макар и да се поразвиха малко, все още са недостатъчни българските военни части да се поддържат самостоятелно дълго време.
- Кризата в Украйна ще ни накара ли да сменим подхода на военната реформа?
- Украинската криза е онзи фактор, който трябва да задвижи и форсира модернизацията на Българската армия, но тя още веднъж показва, че продължаваме да изоставаме. Дори и при задълбочаване на конфликта, България е гарантирала националната си сигурност по член 5-и и може да разчита на силна подкрепа от НАТО, ако възникне проблем в близост до държавните ни граници или по някакъв начин се окажем въвлечени в конфликта. Събитията в Украйна трябва да ни покажат, че неглижирането на военните ни способности през последните 10 г. не трябва да продължава. Този подход е пагубен за страната и за него трябва да се носи много явна политическа отговорност.
- Политиците от всички бои мислят, че НАТО ще ни пази и затова не ни трябва армия.
- Политиците очевидно не тълкуват цялостно Вашингтонския договор. Съюзните способности на НАТО са сбор от способностите на отделните страни членки. Ако по тази логика всяка държава тръгне решително да съкращава своите способности, може да се стигне до положение, че НАТО дори няма да е в състояние като организация да изпълни ангажиментите по член 5-и към една или група държави, особено при много мащабна ескалираща криза. Това касае и други европейски страни, които след световната криза от 2008 г. решиха, че отбранителните бюджети могат да компенсират пораженията на кризата и предприеха съкращения. По редица поводи американските съюзници заявиха, че Европа започва да се демилитаризира твърде опасно, което застрашава и способностите на НАТО като колективна организация за отбрана.
- България все още не е въвела натовска система за опознаване "свой - чужд". Какво означава това?
- Това означава, че ние имаме национална система за опознаване, но тя е от стария тип и е напълно несъвместима с военните изисквания на алианса. Това означава, че при една военна операция на НАТО, в която участват и нашите бойни самолети, те трябва да бъдат приземени, тъй като в противен случай ще бъдат възприемани като противникови самолети. Нашите самолети могат да бъдат използвани само на наша територия без участието на други съюзни авиационни формирования. С тази система за опознаване, която имаме, никой няма да ни позволи да излетим с останалите авиационни сили на НАТО.
- Въпросът да модернизираме МиГ-29 или да купим западни изтребители от типа на F-16 виси от 15 години.
- Всички нови членки влязоха в пакта с наличната техника. Те бяха задължени да ги модернизират, така че да отговарят на съюзните стандарти. А ако се окаже, че е много скъпо или невъзможно да бъдат модернизирани, да придобият първоначално ограничен брой нови системи, напълно съвместими със системите на останалите страни членки. Полша например успя да модернизира своите МиГ-29, да задържи Су-22 на въоръжение (каквито имаше и България), докато придобият нови самолети. Чехия и Унгария се отказаха от руската техника, те приеха на въоръжение изтребители "Грипен", които взеха на лизинг. Румъния се опита да модернизира МиГ-21, но впоследствие се преориентира и вече закупи първата партида F-16 използвани самолети от Португалия, за които ние не успяхме да приключим сделката. Словакия все още задържа МиГ-29, но се оказва, че модернизацията му ще изисква доста ресурси и по-изгодно е да се закупи западен тип изтребител.
- Доколко България е зависима от руския военнопромишлен комплекс?
- Това е другият голям проблем на отбранителното ни строителство - за тези 10 години ние не можахме да се откъснем от тази зависимост. Ние сме зависими от лицензи, резервни части, основни ремонти на всички бивши съветски платформи, които са на въоръжение у нас. Това е уникална позиция за една страна членка на НАТО. Ние не можем да разчитаме на добрата воля на държава, която не е член на алианса, да поддържа нашите въоръжения, необходими за съюзната отбрана. Твърде много сме закъснели и се налага да се вземат спешни политически решения и да започне откъсване от тази зависимост. В противен случай проблемите ще се задълбочават още повече.
- Напоследък зачестиха полетите на руски военни самолети в близост да нашите граници, което наложи наши изтребители често да бъдат вдигани по тревога, за да ги пресрещнат.
- Когато самолети на държави извън НАТО наближат до определено разстояние от въздушните ни границите, България е длъжна по команда да вдигне своите изтребители. Никой обаче не може да ограничи Русия да изпълнява тренировъчни полети в неутрално въздушно пространство. Изглежда Русия прекалява с това, че твърде близко лети до границите на страните от Черноморския регион, а също и в Северно море. При нас тези полети зачестиха малко повече и би следвало да се отправи нота до руското външно министерство какви са целите на тези полети.
- На фона на влошаването на отношенията между Запада и Русия каква следва да бъде българската позиция?
- Нашето поведение към Русия трябва да бъде определено от поведението на ЕС и НАТО, в които ние членуваме. Ако в тези две организации съществува консенсус за налагането на санкции към Кремъл за нарушаване на международното право и суверенитета на Украйна, би следвало да се солидаризираме. В противен случай показваме поведение, което най-малкото е озадачаващо за една съюзна държава. Разбира се, ние можем да продължим търговските отношения и политическия диалог с Русия. На този етап Москва продължава да бъде партньор на НАТО, въпреки че алиансът спира развитието на военното сътрудничество, но ние трябва да дадем много ясно определение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
