Свети Софроний Врачански е едно от най-удивителните, знаменателни и заредени с животворна патриотична енергия явления в новата история на България. Какво ли не е този народен будител, страдалец и проповедник на православната вяра? Той е един от създателите на пробуждащата се за нов живот млада българска литература.
Още през 1872 г. друг велик българин – Васил Друмев, пише за Софроний в периодическо списание на Българското книжовно дружество (кн. 5–6): “Софрониевата автобиография е един важен исторически документ – особено за нас, българите, важен не само защото е писан от един наш родолюбец, който явно е бил
свидетел на всичко
което съдържа този документ, но и заради това, че има вече по-ясна светлина върху тъмната и печална страница на нашата народна и черковна история от цялата половина на миналото столетие. От тоя документ се вижда ясно истинското състояние на отечеството ни и особено вътрешният граждански и духовен живот на българите по онова грозно време. Тоя документ обаче е не по-малко важен и за всеки историк, който би се заел да пише историческо описание на Балканския полуостров от миналото столетие.”
“Житие и страдания грешнаго Софрония” е от първите оригинални творби на писаното ни слово. Софроний е един от създателите на литературния български език.
“И свободих ся от тие страхове и от тие временния нужди – пише той.– Имам обаче една скорб, и бою ся от Бога, да мя не суди Бог, като узех аз оное паство на рамена моя и оставих го. Но паки надею ся на Бога всемилостиваго, како го не оставих заради почивание мое, но от голямая нужда и от тешкии долг, що мя натовариха... Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да испиша няколико книги по нашему болгарскому язику; та ако не би возможно мене да сказувам им сас уста моя, да чуят от мене, грешнаго, някои полезное поучение, а тие да прочетут писание мое и да уползуется. И за мене, недостоинаго, Бога да молят.”
В същото време този пламенен родолюбец заедно с Паисий Хилендарски е и от първите исторически писатели, които полагат основите на изследването на българската история и драмите на националната съдба. Епископ Софроний е проповедник на православието, защитник на вярата, деец на Българската православна църква с изключителни заслуги.
Защо той е велик
страдалчески пример за отстояване на вярата
Защото защитава в драматичния, а на моменти и трагичен свой живот евангелските принципи на всеопрощение, състрадание, милосърдие, добротворство, доброчестие. Пред лицето на смъртта – няколко пъти искат да го бесят и набучват на кол или разстрелват – той не се отказва от вярата си, и още по-важно, не губи неустрашимостта на сърцето си. Би трябвало да се напишат студии за подвижническия подвиг на отец Софроний. Това е и една от причините той да бъде канонизиран за светец от Светия синод на Българската православна църква през 1964 г.
Свети Софроний Врачански е превърнат от историята неслучайно в национален символ, Провидението е решило чрез него и във него да се осъществи расовото събуждане и самоосъзнаване на българския дух. Поне три са предпоставките за това. Първата е, че описвайки своето трагическо житие по най-искрен, неподправен и безхитростен начин, той всъщност ни разкрива българската национална съдба. Неговата
пределно искрена изповед
представлява проникновено вчувстване в дълбините и превратностите на нашата история. Затова и Боян Пенев посочва, че у Софроний българската история и българската национална съдба са неразривно свързани.
“Житието на Софроний – отбелязва проф. Боян Пенев – ни дава онова, което не може да ни даде една суха историческа монография със своето групиране и обяснение на външните факти. Това не е мъртъв документ. Ако искаме да проследим как са се отразявали в душата на българина споменатите от Софроний исторически събития и да обясним ония промени, които са се извършвали в нея под влияние на дадените условия, ние трябва да се обърнем към тая книга преди всичко. Посредством нея ще можем да се вживеем в историческата епоха, да добием впечатление от нея. Тук именно е най-голямото значение на Житието.”
На второ място трябва да подчертаем, че Софроний е истински светилник на народното просвещение. Още от най-ранни години той е проникнат от чувството за отговорност и за специална мисия пред народа – да го просвещава, да го наставлява, да го напътства, да се грижи за паството. При това дори без най-малък намек за възгордяване или, не дай Боже, самооблъщение. Той е измежду малцината невероятно
безкористни труженици на нивата на народното събуждане
“И приидох на епископиа моя... и приеха ме христианите радостно, и ходих по църквите в недели, в праздници, и полагах поучение по нашему болгарскому язику.”
И не на последно място, Софроний Врачански е измежду тези бележити дейци на нашето Възраждане (а тук можем да направим паралел между него и Отец Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев), които притежават такова високо национално и индивидуално съзнание, че могат да превърнат и превръщат житейските беди, тегоби, унижения, драми и трагедии в извор на неизчерпаема енергия в дейността им на ползу роду. Ето защо, когато отец Софроний говори за своята “великая скорб„, ние виждаме, че той не само не унива и не се отчайва, но и се зарежда с нови и нови сили.
Нови сили и нова вяра. В името на България. В името на българския род и език. В името на бъдещето им.
“Житие и страдания грешнаго Софрония„ – отбелязва в своята студия академик Петър Динеков – е творбата, която откри нов път в развитието на нашата литература и с право може да бъде наречена по изразителната си сила и своята искреност предходница на “Записките„ на Захарий Стоянов.
Мисля си: ако някой би се наел да напише биографичен роман за епископ Софроний Врачански, за неговата трудна съдба, за неговата всеотдайност на народното дело, за неговата непримиримост към несгодите, със страданията, с времето, с годините, със старостта, трябва да го нарече “До последния дъх“.
До последния дъх
– какъв велик урок за всяко време, за всяко поколение, за всеки народ, за всекиго от нас. До последния дъх – ето границата на човешката дейност. До последния дъх – ето повелята на живота, вярата в бъдещето и историята. Софроний е великият пример за тази вяра.”
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
