Капитан Мирослав Петров е генерален директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) от май 2012 г. Завършил е "Корабоводене" във ВВМУ, Варна, през 1982 г. До 1993 г. плава като капитан по корабите на "Българско речно плаване", след което 13 години работи в администрацията на параходството. По-късно за кратко е управител на малка фирма, отново плава, а през лятото на 2009 г. постъпва на работа в ДППИ - Русе, където отговаря за стартирането на проекта за изграждане на речната информационна система. От 2010 г. до май 2012 г. е директор на териториалното поделение на ДППИ в Русе.
- Г-н Петров, какви инвестиции в пристанищната инфраструктура, публична държавна собственост, сте заложили за 2013 г.?
- В началото на януари внесохме в транспортното министерство бизнес плана на предприятието за одобрение. Той включва инвестиционната програма на предприятието, която се реализира със собствени средства и бюджетен трансфер плюс инвестициите, заложени по ОП "Транспорт 2007-2013".
- Какви проекти и на каква стойност включва вашата инвестиционна програма?
- Общата стойност е 12 млн. лв. бюджетен трансфер. От тях 2 млн. лв. сме заложили за възстановяване на проектните дълбочини на двата канала на пристанище Варна. Ще драгираме наносите, които са се напластили там през последните 5-6 години.
- Какви са проектните дълбочини?
- На Канал 1 - 12,50 м, а на Канал 2 - 12 метра. Заложили сме и 1 млн. лв. за рехабилитация на Магазия 5 на порт Варна-запад, която е за приемане и обработване на зърнени храни. Други 3,3 млн. лв. сме предвидили за проекта по изграждането на Морска гара Бургас. Общо 500 хил. лв. сме заложили за ремонт на три обекта в Русе. Единият е огромен закрит склад за генерални товари с площ 14 дка на порт Русе-изток, чиито покрив е в окаяно състояние и направо тече. Другите два обекта, които ще рехабилитираме, са открити складове за обслужване на доставките на колесна техника - селскостопанска и леки автомобили, които пристигат от Германия за България и Румъния. Заделили сме и 400 хил. лв. за драгиране на порт Свищов, на чийто вход се е образувал един пясъчен остров, който при ниски води буквално затваря пристанището. От две години се бави това драгиране поради липса на средства, така че най-сетне ще оправим частично и този проблем.
- Защо частично?
- Защото необходимите средства за Свищов са 1,2 млн. лв., а ние разполагаме с 400 хиляди.
- Казахте, че общата стойност на програмата е 12 млн. лв. Къде ще вложите останалите 4,5 млн.?
- За поддръжка на други пристанищни съоръжения по морето като вълноломи, пострадали от бурите, пристани, които трябва да оправим заедно с общините, и пр. Но като цяло средствата наистина не стигат. Ето, трябва да се драгира и Морска гара Варна, която много е затлачена, а има запитвания тя да приема все по-големи пътнически кораби, с все по-голямо газене.
В Бургас също трябва да се драгират всички портове в източната част на залива, в посока Росенец. За речните пристанища отделихме за тази година 450 хил. лв. за драгиране на порт Русе-изток и на входа на лимана на порт Русе-запад. В действителност обаче трябва да се драгира целият лиман на Русе-изток, но за това трябват доста пари, с каквито не разполагаме. Лиманът на Русе-запад също от години е затлачен, особено към корабостроителницата, но и за неговото драгиране няма пари.
- Какво предвиждате по ОП "Транспорт"?
- Продължаваме реализацията на първата фаза на проекта за изграждане на речната информационна система БУЛРИС. Средствата по първа и втора фаза са около 26-27 млн. лв. По решение на Брюксел трета фаза няма да се прави, защото все още не е решено какъв ще е нейният обхват, така че предвидените за нея около 9 млн. лева няма да се инвестират, а самата трета фаза на проекта ще остане за реализация за следващия програмен период.
Тази година ще се реализира втората фаза на БУЛРИС, която е разделена на два лота - сградата за речния информационен център, която е за около 4,5 млн. лв., и надграждането на системата на БУЛРИС чрез въвеждане на безплатен интернет достъп до сайтовете, засягащи безопасността и сигурността на корабоплаването, на всички наши пристанища. Ще бъде монтирано и радарно наблюдение на критичните участъци по реката, за да има дублиране на Автоматичната идентификационна система (АИС), както и видеонаблюдение с камери с голяма резолюция.
Системата ще подава на брега пълна информация за всеки кораб - флаг, параметри, газене, товар и др. Към корабите ще се излъчва информация за безопасността на корабоплаването, като прагове и др. проблеми по отделни участъци на реката.
- Явно нещата по реката вървят добре. Докъде обаче стигна изграждането на Информационната система за управление на корабния трафик по море VTMIS?
- За тази година е заложена третата фаза на системата VTMIS. Ще се изграждат две сгради - центрове за контрол на трафика на корабите, във Варна и Бургас, ще бъде доставено и монтирано и оборудването не само за тях, но и за контролните станции от Дуранкулак до Резово.
- На каква стойност е инвестицията за това?
- Около 32,7 млн. лв. Кандидатите са много, вероятно ще има и обжалване, така че очакваме да сключим договорите най-рано през август. След дълга процедура по обжалване вече подготвяме за подписване договора с изпълнителя за реализирането на Географската информационна система за управление на пристанищната инфраструктура. Сумата за тази година по проекта е около 2,5 млн. лв. Подготвяме и тези дни ще внесем за предварителен контрол в Агенцията за обществени поръчки проект на стойност около 2 млн. лв. за доставка на катер, оборудван с многолъчев ехолот за снемане на точна 3D информация на дъното на р. Дунав. С тази апаратура ще се отчита точно драгажната маса при почистване на дъното, което е много важно при разплащане на извършената работа с фирмите контрагенти. Катерчето ще е дълго около 11 м, с 6 човека екипаж. На него ще е монтирана и лазерна станция за заснемане на обекти от надводната инфраструктура.
Имахме желание да поръчаме един подобен катер и за морето, но не стигнаха парите, така че го отлагаме за следващия програмен период.
По ОП "Транспорт" реализираме и 5 други малки проекта за оказване на техническа помощ, повишаване на административния капацитет на предприятието и пр. на обща стойност близо 550 хил. лв. Искам да отбележа, че винаги срещаме пълната подкрепа на ръководството на Министерството на транспорта не само по реализацията на проектите от инвестиционните ни програми, но и за цялата ни дейност.
- Докъде стигна проектът за изграждане на ново частно пристанище в Белослав?
- О, там нещата вървят много добре, получени са всички разрешения за строителство. Надяваме се, че в Белослав ще бъде изградено едно кокетно съвременно частно пристанище, с най-модерни технологии за претоварване на зърно и контейнери. Самият проектът е много добре направен, а инвеститорите са Клас А, което значи големи, сериозни инвеститори - дай, Боже, повече такива да се явяват у нас.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
