"Помпей бе погубен от един врящ вулкан, от лавата, която природата изсипа на главите ни, а учението, което пълзи от пустинята, не може да бъде така лесно разгадано, да бъде посочено... То няма плът. Разпространява се като чума, като зловеща зараза и никой не може да се опази. Не помагат нито даровете пред боговете, не помагат жертвите, не помагат жреците", нарежда Тит от "Тит от Никомедия" на Силвия Томова (изд. "Жанет 45").
"Учението, което пълзи от пустинята" е християнството. Томова възпроизвежда в романа Римската империя при Диоклециан - краят на III и началото на IV век. Тит е скулптор, който намира призванието си в Никомедия. Никомедия е град до Константинопол, на брега на Мраморно море, избран от Диоклециан за източна столица на империята.Тук е екзекутиран Свети Георги, той се появява в романа.
Томова разказва не толкова за събитията, колкото за времето и атмосферата в онази сложна за империята епоха. Писмата на Тит минават през целия роман и са основна негова част. В тях са размислите му за историята, за хората, за изкуството.
