В Деня на труда - 1 май, "Стандарт" попита вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин какво мисли за условията на труд и заплащане в България. И какви мерки ще предприеме правителството за повишаване на заетостта.
Бизнесът да вдигне заплатите, щом иска добри работници
Никой не желае да се труди 8 часа, за да бъде беден, казва Ивайло Калфин
* Държава, синдикати и фирми печелят от повишаването на минималната заплата
* Почасовото наемане крие и опасности - да измести нормалните договори
* Не трябват постоянни промени на законите, а нетърпимост към неспазването им
- Г-н Калфин, само преди дни по повод Световния ден за безопасност и здраве при работа бяха оповестени тревожни данни за ръст на трудовите злополуки и смъртните случаи на работното място през м.г. и първото тримесечие на т.г. Как ще коментирате това?
- Докато има случаи на условия на труд, които не отговарят на стандартите, няма как да сме доволни. Нарушенията, които констатира Инспекцията по труда, са проблем, който засяга не само работниците и работодателите, но и обществото като цяло. Защото добрите работодатели, които спазват правилата, на практика са ощетени от тези, които не ги спазват, за да спестят някой лев на гърба на работещите и по този начин да продават продукцията си.
- Заявихте, че ще се търсят най-добрите законодателни практики, които да преодолеят тези проблеми. Какви може да са те?
- Най-важна е превенцията. Защото, когато има загуба на човешки живот, каквито и мерки да се вземат, те надали ще имат значение за близките на загиналия. Превантивната работа обаче не се случва чрез непрекъсната промяна в законодателството. Това, което ми се ще да видя, е по-активно отношение и от работодатели, и от синдикати. Те имат интерес да се спазват изискванията за добри условия за труд и за добри практики и да не допускат някой да ги "конкурира", нарушавайки закона. Няма смисъл и от непрекъснато да повишаваме наказанията, а по-скоро трябва да ангажираме общественото мнение за по-голяма нетърпимост към неспазване на законите. Защото там, където условията на труд не са добри, очевидно работодателят не се е постарал и е решил да спести някой лев. Същото важи и за недекларираната заетост. Проблемите с трудовите договори са два - единият, когато въобще отсъстват трудови договори, и другият, когато се заблуждава с тях и се работи доста повече, отколкото пише в договора. През 2011 г. е имало масови проверки съвместни на НАП и Инспекцията по труда и тогава се е установило, че около 12-13% са договорите, които на практика показват по-малко от реалното работно време. След тези проверки делът им е паднал и в момента са 7-8%. Значително обаче са намалели договорите за 4-часов работен ден.
- Вие тези дни бяхте на форум в Дубровник за недекларираната заетост. Къде е България на фона на другите страни от ЕС по този проблем?
- Не бих казал, че сме някакво изключение. Няма достоверна статистика, която да сравнява недекларираната заетост. Тя следва развитието на света, промяната на технологиите, мобилността на работниците. Технологиите въвеждат нови ниши, които не са покрити от законодателството. Например, някой от компютъра прави нещо, което е заплатено, но не се декларира. Или тази шумно обсъждана в Европа услуга - такситата Uber, които вече се появиха и в България. При тях няма формални изисквания към заетите в тази услуга. Мобилността на работниците и по-скоро командированите работници също е важна тема, която обсъждахме в Дубровник. Това е, когато един работник се назначава в България, но работи по няколко месеца примерно в Германия и изпълнява същата работа като местните работници, но взима много по-ниска заплата и се плащат много по-ниски осигуровки.
- Да уточним: това се случва, когато българска фирма е сключила договор за услуга с фирма от ЕС и командирова свои работници в тази страна.
- Точно така. Разбира се, практиката със сключване на подобни договори между фирмите не би могла да се премахне. Аз съм против забраната на подобен вид услуги, които изпълняват български фирми. Но те не трябва да заместват трудовите договори там, където има трайна заетост. И когато тя е на друг пазар, е очевидно, че българският работник като замине, трябва да получава всички права, които получава един местен работник. Има европейска директива, която регламентира този въпрос и има идея тя да се прегледа и да се затегне. Защото очевидно става въпрос за подменяне на трудови правоотношения и не е редно български работници да получават много по-ниски заплати и да работят при по-лоши условия отколкото местните.
- Наскоро отново коментирахте необходимостта от по-осезаемо вдигане на минимална работна заплата и от там - на останалите доходи. Защо не приемате тезата на работодателите, че увеличаването й трябва да зависи само от производителността на труда?
- Това би могло да стане в една много развита икономика. Но България има много да наваксва. Не е нормално заплатата да е под линията на бедност и да очакваме, че хората ще се захванат за работа, ще работят 8 часа на ден и със заплатите си няма да могат да изхранят семействата си. Излезе едно проучване на "Евростат", което показва, че безработните българи са най-демотивирани да търсят работа. Не е лошо да си поставим въпроса защо е така. Тенденцията би трябвало да бъде да се повишават изискванията за труд и квалификация, но и да се увеличават доходите, за да се стимулират хората да са заети. Тогава когато хората работят 8 часа дневно, за да бъдат бедни, няма как да бъдат стимулирани.
Най-добрият начин е работници и работодатели да се договарят за минимална работна заплата, така както става за част от осигурителните прагове. Но дори в този случай трябва да се включат някакви обективни показатели, свързани с линията на бедност, квалификацията на работещите, перспективите за увеличаване на заплатите и т.н. След като работодателите непрекъснато казват, че им трябват квалифицирани работници, трябва да може и да платят за това. Разбира се, тук държавата би трябвало да помогне, като произведе тези хора със съответната квалификация. Но не може да имаш изисквания за различен вид квалифицирани специалисти и да ги привличаш с минимални заплати.
- В бюджетната прогноза на правителството има посочени числа, как ще расте минималната заплата в следващите 3 г. Това ли е основата за разговори в тристранката по Бюджет 2016?
- Правителството е длъжно по закон за прави 3-годишни прогнози. Разбира се, ние не предрешаваме резултатите от обсъжданията в съвета за тристранно сътрудничество. Но си мисля, че всеки има интерес от увеличаване на минималната заплата - държавата, защото намаляват работещите бедни, които трябва допълнително да бъдат субсидирани, синдикатите - които защитават правата и заплащането на работниците, фирмите - защото когато обявиш по-висока заплата, можеш да очакваш по-мотивирани и по-подготвени работници. Аз лично ще настоявам да се увеличават минималната заплата и ниските доходи.
- В началото на мандата си заявихте, че ще въведете почасова заетост като по-гъвкава форма на наемане. Кога ще стане това?
- Вече започнахме с промените за по-гъвкаво наемане. Правим го на етапи, за да не отлагаме и за да намерим трудов пазар там, където не се вижда. Защото има общини, в които няма частни работодатели. И тук идват дневните договори в селското стопанство, които се надявам до лятото да бъдат факт. Дори разработваме вариант земеделските производители да бъдат стимулирани да наемат безработни, защото в момента за тях няма субсидии за заетост. По-късно ще въведем и ваучерното почасово наемане за извършване на социални услуги по домовете. При тях ще има частично или пълно субсидиране от държавата. В момента разработваме законопроекта за ваучерите, ще бъде готов веднага след лятната ваканция. Все още трябва да се направят проучвания на пазара, за да се фиксират цените на почасовите договори.
- Извън селското стопанство и социалните услуги по домовете да очакваме ли и по-мащабно въвеждане на почасово наемане?
- Това също ще развиваме, но има една опасност, от която трябва да се пазим - прекаленото разпространяване на такива алтернативни форми на заетост могат да доведат до замяна на нормалните трудови договори, което не е в интерес на работещите. Трябва да внимаваме за баланса.
- Какво се случва с намерението да се въведат данъчни стимули за работещите родители? Или семейно подоходно облагане?
- В момента с финансовото министерство водим разговори по този въпрос. Отстъпката от данъците е много важно средство да се мотивират работещите родители. Би било добре, ако тази отстъпка надвишава месечните детски добавки и се дава и за родители, които взимат по-високи доходи и не получават такива добавки.
- Ако се въведат тези данъчни отстъпки, семействата, в които сега се получават детски добавки, ще ги загубят ли?
- Хората, които и сега получават детски добавки, естествено, че трябва да продължат да ги получават. Даже тук си има начини за повишаване на тези добавки. Но защо да не стимулираме работещия родител и с отстъпка от данъка, като това ще е допълнителен стимул, а не за сметка на детските добавки.
- Какви могат да бъдат отстъпките?
- Според мен те ще се въртят около стойността на детските месечни добавки, но би трябвало малко и да надвишават. Примерно семейство с едно дете получава 35 лв. месечно детска добавка. Това на година са 420 лв. Ако семейството има по-висок доход и не получава тези 35 лв. или пък даже да ги получава, държавата ще ги преотстъпи от подоходния данък. Така ще се покаже действително отношение към тези, които работят и си гледат децата.
- Възможно ли е да се въведе от 2016 г.?
- Напълно възможно - информационната система я има. Въпрос е на политическо желание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
