Ще стане ли "Биг брадър" суперкомпютърът?

Към устройството ще идват данни от от банки, социални мрежи и фирми, но няма да са лични, казва член-кореспондент Светозар Маргенов 

Ще стане ли "Биг брадър" суперкомпютърът? | StandartNews.com
  • Към устройството ще идват данни от от банки, социални мрежи и фирми, но няма да са лични, казва член-кореспондент Светозар Маргенов 

  • "Авитохол" анализира сценарии за климата, изкуствен интелект ще избира най-подходящите молекули за ново лекарство  

България купува суперкомпютър. Новината, съобщена от премиера Бойко Борисов, се  извъртя двайсетина пъти в публичното пространство и предизвика сериозен интерес.

Ентусиастите се запитаха за какво служат суперкомпютрите, скептиците -  за какво България ще даде 17 милиона евро, а любителите на политически сценарии - защо пък точно в София ще бъде разположен компютър, който да обслужва страните от Източна Европа.

Мнозина пропуснаха факта, който е важен за носталгиците - че България е била износител на суперкомпютри по времето на соца, за който в учебниците по история не бива да се пише нищо хубаво. 
Тогава обаче думата компютър не е съществувала и той се е наричал "матричен процесор“. Един от тях се е помещавал в едно от мазетата на БАН и се е изнасял в страните от социалистическия блок. През 1985 година чрез него сме изчислявали възможностите за добив на нефт и газ. Продавали сме го и на Съветския съюз, където, според разказите, чрез него е изчислявана траекторията за кацане на космическа ракета. 
"Засега това още се разказва като легенда, но може и да е вярно", казва член-кореспондент Светозар Маргенов, който отговаря за Центъра за върхови постижения, ръководен от Института по информационни и комуникации и технологии, натоварен да закупи поредния суперкомпютър. 
В момента и в тяхното мазе работи такъв, но животът на тези устройства е около 7 години, след което стават неефективни и започват да хабят прекалено много енергия. Имало е и един, закупен по времето на Сергей Станишев, който е служил основно хората да се учат как да работят на това прекалено сложно устройство.
"Авитохол", който е производство на Хюлет Пакард, но носи името на първия в именника на българските царе, работи в едно от мазетата на БАН. "Засега се смята, че мазетата са най-неуязвими за други въздействия", обяснява Маргенов. 

През 2018 година по оперативната програма за наука и образование те печелят възможността заедно с още няколко институти и университети да станат Център за върхови постижения и догодина да закупят нов и още по-съвременен суперкомпютър, който ще струва около 5 милиона лева. Двете устройства междувременно ще трябва да работят заедно, докато "Авитохол" предаде Богу дух и излезе в заслужена пенсия, тъй като вече няма да бъде толкова ефективен. За времето, в което е работил в БАН, той обаче си е заслужил пенсията – така например благодарение на него всеки ден получаваме прогнозата за времето в местен мащаб и информация какво е замърсяването в столицата, обяснява чл.-кор. Маргенов.

Ще се превърне ли новият суперкомпютър в "Биг брадър", се питат хората, запознати с информацията, че към устройството ще идват данни, обработвани от банките, социалните мрежи и фирмите. 

"Хората нямат основания да се притесняват, че при нас ще изтекат техните лични тайни, тъй като при нас информацията идва деперсонализирана. Ние не знаем какви хора се крият зад тези данни. Тя ни е нужна за вземане на конкретни решения. В същото време обаче в социални мрежи и други информационни масиви тя е много по-пълна и никой не знае какво да очаква", казва Маргенов. 

"Що се отнася до суперкомпютъра, ние анализираме данни, които не са персонални, но те могат да бъдат извлечени посредством социалните мрежи", казва той. 

"Нашият суперкомпютър има един кръг задачи, които трябва да реши. В Германия сред тях би било самолетостроенето и автомобилостроенето, но ние не се занимаваме и с двете.

За България една важна конкретна област са метеорологичните и климатичните прогнози, за които си партнираме не само с НИМХ, но и с Националния институт по геофизика, геодезия и  география (НИГГГ). В първия случай може да бъде дадена много точна прогноза в рамките на три дни, а с другия институт имаме и варианти, при които могат да бъдат зададени сценарии за промените на климата след 20, 30, 50 години. При това не за света, а конкретно за България. Компютърът не може да направи грешка, ако учените му подадат правилен сценарий. Това би помогнало да вземем най-правилното решение, когато съответният момент настъпи. Винаги съм казвал, че компютърът не може да сгреши. Ако това се случи, грешката е неправилната команда от човека", казва още Маргенов.

От Центъра за върхови постижения, който ще закупи следващия суперкомпютър за около 4-5 милиона, се очаква да произведе анализ на данните какви промени се очакват в климата 
и с какви решения ще излезем ние. Същото е и положението при замърсяването на въздуха - всяка прогноза, която четем на сайта на общината, е направена благодарение на взаимодействието на суперкомпютъра с учени от други институти.

Една от най-благодатните сфери, в която се работи заедно с Института по молекулярна биология, както и с Медицинския институт и Факултета по химия и фармация на СУ, е свързана със създаването на нови лекарства. "Тук имаме много силни резултати, защото суперкомпютърът може да прецени от 1000 потенциални молекули, използвани за ново лекарство, кои да елиминира и да останат максимум 20. След това вече те се изследват с класическите средства на медицината, но не се хаби този огромен труд", обяснява Маргенов. Според него по този начин може да се достигне и до така наречената персонализирана медицина,  която да определя кои конкретни "агенти" биха подействали благоприятно на човек с дадено заболяване.

"Тук обаче идва отговорността на фармацевтичната индустрия. Големите компании могат да инвестират 100 милиона лева и да спечелят милиард и по света така се прави. Но в България няма толкова амбициозен бизнес", допълва той.

Уред вади кърлежи
чрез компютъра

Българският бизнес вече е проявил интерес към някои от приложенията, направени благодарение на суперкомпютъра. Една от възможностите е ваденето на кърлежи и други паразити от човешкото тяло. Устройството, което подава прецизно изчислени радиовълни, е проектирано от "Авитохол". Когато човек го насочи към кърлежа, той сам излиза, разказва Светозар Маргенов. Апаратът вече е патентован. При това той минимизира риска токсините от паразита да заразят човешкото тяло. 
Друг апарат, разработен също благодарение на суперкомпютъра, вади тумори от черния дроб на човека с минимална хирургична намеса - тоест само с игла, която се насочва към тялото на пациента и подава радиочестотни сигнали.
Имало и едно много сериозно изследване на жълтите павета, поръчано от Столична община, което доказало какви са техните характеристики и как можем да ги произвеждаме сами. Резултатите били представени, но до производство не се стигнало.

Само осем държави
купуват умни машини

Само осем държави ще закупят суперкомпютри в Европейския съюз, което е нещо съвършено различно от националните суперкомпютри на държавите, обясни чл.-кор. Светозар Маргенов. Те ще бъдат много по-скъпи от националните, защото става дума за покупка, одобрена от Европейския съюз. Идеята е под формата на пирамида да бъдат интегрирани няколко машини в Европа, като едната от тях отговаря за няколко съседни държави - в случая България - за Източна Европа. Тъй като те работят за няколко страни, трябва да са по-мощни, тоест и по-скъпи. Машината в Словения ще отговаря за Адриатичаския регион, в Чехия - за Централна Европа. Другите са в Португалия и Люксембург. След това обаче има няколко супермашини, които са на върха на пирамидата, и отиват във Финландия, Испания и Итария. Никой не знае дали най-скъпият компютър ще бъде поставен в Германия или Франция. Това са двете най-подготвени страни, но според проф. Маргенов, никоя от тях няма компютър в топ 10, където присъстват само САЩ и Китай. 

Технологии | Технологични новини

Новини от България и Света

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай